Решение № 659 от 13.09.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Благоевград, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100309 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. И. З., ЕГН **********, от гр.

**** против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 811047831, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от инж. *** – управител.

Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, въз основа на трудов договор, по силата на който е заемал длъжността "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“. Сочи, че със заповед на законните представители на ответникаработодател, издадена на 15.12.2023г., трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 18.12.2023г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: не му било връчено надлежно предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение; било налице противоречие между посоченото в предизвестието и в заповедта за изпълнение; не били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като липсвал бизнес план и заеманата от него длъжност не била ръководна.

Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищецът е работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“ до 18.12.2023г., когато със Заповед № ЛС-01-184/15.12.2023г. на законния представител на ответника, трудовото му правоотношение било прекратено. Счита, че е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че бил налице фактическият състав за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“, извършено със Заповед № ЛС-01- 184/15.12.2023г. на законния представител на ответника.

1

- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно следните елементи:

1/ компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение; 2/ ищецът е служител на ответника, който да е бил от „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3/ преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е бил сключен договор за управление на предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне; 4/ е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че с ответника се е намирал в трудово правоотношение, което е прекратено.

Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.

Освен това те се доказват и от представените по делото писмени доказателства, включващи и процесната уволнителна заповед с № ЛС-01-184/15.12.2023г., издадена от законния представител на ответника работодател. От тези писмени доказателства се установява, че ищецът З. е работил в ответното дружество на длъжността "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“ до 18.12.2023г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като причина е посочено сключването на договор за управление на предприятието. В уволнителната заповед е отразено също така, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 18.12.2023г. с изтичане на срока за предизвестие с вх. № ЛС-04-12/14.11.2023г. съгласно чл. 335, ал. 2 КТ. Самото връчване на това писмено изявление на работодателя е било извършено на ищеца З. на 18.12.2023г. при условията на отказ за получаване на заповедта, което е удостоверено с подписите на две лица – *** – юрисконсулт на ответното дружество и *** – ръководител на отдел „Човешки ресурси“ на ответника.

От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на отправянето на предизвестието, както и към момента на издаване на процесната уволнителна заповед управител на ответното търговско дружество в бил инж. ***. От това следва, че компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение, като е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

Ирелевантно за спора за законността на уволнението е обстоятелството, дали на ищеца е било връчено предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно установената практика, неотправянето на предизвестие е факт, който не опорочава уволнителното волеизявление. Този факт има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал. 1 КТ и работникът може да търси, включително по съдебен ред, дължимото, но не и да оспорва уволнението с довод, че не му е връчено предизвестие.

Неоснователни да доводите на ищеца, че предизвестието и уволнителната заповед били противоречиви по съдържание, тъй като в предизвестието било посочено, че се прекратява трудов договор от 02.02.2022г., а всъщност трудовият му договор бил от 02.02.2023г. В тази връзка следва да се изтъкне, че непосочването на номера и датата на сключване на трудовия договор, който се прекратява, не е порок в заповедта, който да обоснове нейната незаконосъобразност, тъй като в случая ищецът не твърди между страните да е съществувал повече от един трудов договор. В този смисъл не съществува неяснота относно трудовото правоотношение, което се прекратява. В заповедта се съдържа ясно отразяване на заеманата от ищеца към момента на прекратяване на правоотношението длъжност – "Ръководител на 2 регионално поделение гр. Разлог“.

Настоящият съдебен състав смята, че ищецът е бил и служител на ответника, който е бил от „ръководство на предприятието“ на ответника работодател по смисъла на § 1, т. 3 КТ.

Аргументите за този извод са следните:

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 3 КТ, „Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Според практиката на ВКС преценката дали определена трудова функция е ръководна е фактически въпрос. Данни за това могат да се направят с ползването на всички допустими по ГПК доказателства, като не е достатъчно само да се изхожда от наименованието на длъжността по длъжностна характеристика, както е без значение и структурата на длъжността и определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /вж. Решение № 442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1621/2009г., 3 г.о., ГК/, а от значение е действителната трудова функция, която се осъществява от лицето, както и от конкретната йерархическа подчиненост в структурата на предприятието и по-специално определящо е дали лицето ръководи и контролира цялостния трудов процес в предприятието или в негово обособено структурно звено. Следователно от съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. В този смисъл, основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. В настоящия случай от приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, както и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Б. В. З. и *** следва изводът, че ищецът е бил част от ръководството на предприятието на ответника работодател, както и че заеманата от последния длъжност „Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“ е била с ръководна функция. Видно е от длъжността характеристика и в посочените в нея конкретни основни задължения и отговорности, че ищецът е следвало да ръководи производствения процес в регионално поделение Разлог. В т. 2 от процесната длъжностна характеристика са били описани подробно трудовите задължения на ищеца, които са да ръководи, организира и контролира непосредствено дейността на отдела, включително чрез възлагане на задачи на подчинените си. На следващо място, видно от раздел III, т. 1 е, че ищецът е организационно подчинен на управителя на дружеството. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 КТ като част от „Ръководство на предприятието" в случая се включва и заеманата от ищеца длъжност "Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“, което е териториално поделение към ответното дружество. Длъжността е ръководна, защото заемащото я лице има правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи между работници и служители и да контролира изпълнението им (вж. Решение 442/08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС).

От доказателствата по делото се установява и наличието на договор за управление на предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В тази връзка по делото е прието копие от Договор № ЧР-02-096/26.04.2023 г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград. с който между „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД и *** е сключен договор за управление, по силата на който дружеството е възложило, а *** се е съгласил да изпълнява функциите на управител на дружеството с всички произтичащи законни права и задължения. От предметното съдържание на този договор става ясно, че има конкретна бизнес задача с конкретни 3 икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В чл. 3, т. 3.20 от договора са предвидени конкретни показатели, които следва да бъдат достигнати.

Освен това възнаграждението на управителя съгласно чл. 6 от Договора за възлагане на управление е било предвидено да се определя на тримесечие при условията и по реда на чл.

56 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия и Заповед РД-02-14502 от 26.06.2020 на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, въз основа на бални единици, определени според два специфични показатели — загуба на вода и събираемост на задълженията на потребителите на ВиК услуги на ответното дружество. При това положение се налага изводът, че възнаграждението е обусловено от постигане на конкретни стопански резултати съобразно показателите по чл. 3, т. 3.20 от Договора за възлагане на управление. Самият бизнес план е бил изготвен от предходния управител на ответното дружество, като същият е приет като писмено доказателство по делото - Бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД - Благоевград като ВиК оператор за периода 2022-2026 г. Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител /Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о., ГК/. Както приема съдебната практика няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически показатели, който управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о., ГК/. Ответникът ангажира доказателства за конкретното съдържание на стопанската програма и бизнес задачата, за реализирането на които е сключен договорът за управление между собственика на предприятието и лицето ***.