Решение № 1 от 04.01.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Добрич, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500227 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ДКИ „Културен център Д.“-гр.Б. срещу решение №260004/11.01.2021 г. по гр.д.№691/2019 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че ищецът СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. притежава право на управление върху площ от 3 кв.м в недвижим имот-публична държавна собственост пред южната граница на около 70 см вдясно от вход „В.“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.-целият с площ от 183 488 кв.м,като въззивникът е осъден да предаде владението върху терена в полза на СУ „Св.Климент Охридски“,както и да заплати на СУ съдебноделоводни разноски в размер на 400 лв.Изложени са доводи за недопустимост на атакуваното решение като постановено по непредявен иск.Предявеният иск бил за осъждане на ответника да предаде владението върху каса с площ от 3 кв.м,изградена на вход „В.“ в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,представляваща дървена постройка с покрив от старобългарски керемиди,а съдът се произнесъл по иск за предаване владението на терен с площ от 3 кв.м.Настоява се за обезсилване на 1 решението и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.По същество решението било неправилно и незаконосъобразно,постановено при липса на преценка на събраните по делото доказателства.Докладът на районния съд не съответствал на изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК.Първоинстанционният съд извършил найобща преценка на писмените доказателства,но не обсъдил и кредитирал свидетелските показания.Неправилно било прието,че ответникът по делото не инициирал удостоверение за търпимост на процесната каса.Такова удостоверение било представено и не било оспорено от ищцовата страна.Същото удостоверявало,че процесната сграда е съществувала преди 31.03.2001 г. и е търпим строеж,който не подлежи на премахване.Последното се установявало и от разпита на свидетелите З.Ш. и Р.Н..Всички сгради в процесния ПИ били предоставени за управление на въззивника.Процесната сграда не била отразена в кадастралната карта не защото не съществувала при създаването на последната през 2004 г.,а защото не подлежала на заснемане поради попадането й в изключението по Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.Изложените обстоятелства изобщо не били обсъдени от районния съд,което допринесло за неправилните крайни изводи.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,респ. за присъждане на сторените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция.Сочи,че притежава право на управление върху посочения по-горе ПИ,а процесната каса била разположена върху същия.Със заключението по допуснатата СТЕ било констатирано,че касата не била отразена като сграда по кадастралния план преди и към 2000 г.Предвид факта,че в правомощията на ДКИ „КЦ Д.“ били само сградите и съоръженията по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ,то спорният терен,дори и зает от какъвто и да е обект-преместваем или временен,попадал в обхвата на правомощията на СУ.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

2

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 01.02.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 15.02.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.02.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№691/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№3472/28.08.2019 г.,уточнена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК с молба вх.№1560/14.07.2021 г. и молба вх.№1990/18.08.2021 г. по описа на ДОС /на листи 22 и 32 от делото на ДОС/,с която е предявен иск на основание чл.108 от ЗС от СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. срещу Държавен културен институт „Културен център Д.“-гр.Б. за установяване правото на управление на ищеца върху терен с площ от 3 кв.м,представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.целият ПИ с площ от 183 488 кв.м /по кадастрална карта 183 491 кв.м/,която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около 70 см вдясно от вход „В.“,отбелязана върху приложена на лист 24 от делото на ДОС скица,както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаната реална част от поземлен имот.

Изложено е в исковата молба,че с решение №218/07.04.2011 г. на МС на РБ на ищеца СУ бил предоставен безвъзмездно за управление имот-публична държавна собственост,представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б. с площ от 183 488 кв.м.След измервания на място се установило,че касата на ответника /дървена конструкция с покрив от старобългарски керемиди и с площ от 3 кв.м.,която не фигурира в съставения АПДС

№5192/20.12.2012 г./ е изградена незаконно на

3 територията,предоставена за управление на СУ.Същата не била отразена в кадастралната карта на гр.Б..Поставянето на обекти на управляваната от СУ територия без негово съгласие и при неспазване на законовите изисквания,правила и норми представлявало нарушение на правата на ищеца.С нарочно уведомително писмо от 19.03.2018 г. СУ предоставил на ответника срок за преместване на касата извън територията на поземлен имот с идентификатор ***,но последното не било сторено.Формулиран е петитум за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху „касата“.

В писмен отговор на исковата молба,депозиран в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК,ответникът ДКИ „Културен център Д.“-гр.Б. изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.Искът бил недопустим,защото ищецът СУ не разполагал с активна процесуална легитимация да го предяви поради факта,че не бил собственик на имота,а като държавно ведомство по смисъла на §2 от ДР на ЗДС имал само право на управление.Надлежна страна в спора съгласно чл.31 ал.2 от ГПК била Държавата,която следвало да се представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.Ако Държавата като собственик участвала в производството обаче,щял да е налице правен абсурд,тъй като тя чрез единия си процесуален субституент /първоначалния ищец/ щяла да съди и спори сама със себе си в лицето на другия процесуален субституент-ответника,а това било недопустимо.Искът бил недопустим и поради това,че съществувал административен ред /чл.80 ал.1 и ал.2 от ЗДС/ за изземване чрез заповед на областен управител на имот-държавна собственост,който се владее или държи без основание.По същество се излага,че искът е неоснователен.Ищецът не бил носител на вещни права върху процесния обект.С решение на МС №218/2011 г. правото на управление върху сградите и съоръженията в ПИ ***,вкл. върху процесната сграда,било предоставено на ответника.От АДС №5192/2012 г. било видно,че имотът се намира в Архитектурен комплекс „Д.“-групова недвижима културна ценност с национално значение,състоящ се от сгради,представляващи културни ценности.Процесната каса-морски плаж „Б.-Д. юг“ със застроена площ от 3 кв.м била изградена върху ПИ *** през 2000 г.,а не била поставена/изградена през периода 2011-2019 г.,когато имотът е под управлението на СУ,за да е необходимо разрешение от ищеца за 4 изграждането й.Тя била търпим строеж по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ,за което било издадено удостоверение №29/10.09.2018 г. от главния архитект на Община-Б..При създаването на кадастралната карта на града през 2004 г. процесната каса не била отразена в картата,въпреки че била налична,тъй като попадала в изключението на Наредба №РД-02-205/15.12.2016 г. за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и не подлежала на заснемане.Ответникът притежавал право на управление върху претендирания обект на основание решение на МС №309/14.05.2010 г. и протокол за предаване на имот-държавна собственост,с който всички сгради и съоръжения в ПИ *** били предадени на Министерство на културата за нуждите на ДКИ „КЦ Д.“.

Във връзка с формулирания в исковата молба петитум въззивният съд с определение №210/22.06.2021 г. по в.гр.д.№227/2021 г. на ДОС констатира нередовност на исковата молба,изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума на молбата.В обстоятелствената част са изложени обстоятелства,че ищецът СУ „Св.Климент Охридски“-гр.С. е титуляр на право на управление върху поземлен имот-публична държавна собственост с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б..Твърди се,че върху част от горния поземлен имот е разположена в нарушение правата на ищеца върху терена постройка с дървена конструкция с покрив от старобългарски керемиди със застроена площ от 3 кв.м,представляваща „каса“ на ответника ДКИ „Културен център Д.“гр.Б..Сочи се,че ищецът предоставил срок на ответника за преместване на постройката-каса извън територията на

ПИ с идентификатор

***.Изложените доводи са за право на управление на ищеца върху самия поземлен имот,а не върху описаната постройка-каса,за която се сочи,че е поставена от ответника и се стопанисва от него,както и че ищецът е поискал от ответника да я премести.Петитумът на исковата молба обаче в противовес на изложеното в обстоятелствената част съдържа искане за осъждане на ответника да предаде на ищеца самата „каса“-дървена постройка с площ от 3 кв.м,върху която ищецът всъщност не заявява права,а искането противно на логиката на изложените доводи не е за предаване на терена под постройката като част от ПИ,върху който се твърди ищецът да притежава право на управление.Горните нередовности не са констатирани от

5 първоинстанционния съд,който не е предприел процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняването им,поради което на основание чл.129 ал.4 във връзка с чл.129 ал.2 от ГПК въззивният съд осъществи тази процедура.В изпълнение на дадените с цитираното определение на ДОС указания ищецът СУ с молба вх.№1560/14.07.2021 г. уточни,че претендира установяване правото му на управление върху терен с площ от 3 кв.м,представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.целият ПИ с площ от 183 488 кв.м,която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около 70 см вдясно от вход „В.“,отбелязана върху приложена на лист 24 от делото на ДОС скица,както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаната реална част от поземлен имот.При това положение следва да се приеме,че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск и решението му е допустимо.

Неоснователни са доводите на ответника по делото ДКИ „КЦ Д.“-гр.Б.,че ревандикационният иск по чл.108 от ЗС не е предявен от активно процесуално легитимиран правен субект.По смисъла на чл.14 и чл.15 от Закона за държавната собственост държавните ведомства и учреждения на бюджетна издръжка,на които е предоставено от държавата право на управление върху недвижими имоти-държавна собственост,в качеството им на процесуални субституенти на държавата могат да предявяват искове за защита на държавната собственост,която управляват.Така според разпоредбата на чл.14 ал.3 от ЗДС правото на управление включва правото на ведомствата и ЮЛ на бюджетна издръжка да владеят,ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност имотите-държавна собственост.В изпълнение на горните правомощия те могат да предявят и искове за защита на правото им на управление,респ. имат процесуална легитимация да водят искове за защита на държавната собственост.Тъй като искът по чл.108 от ЗС е насочен срещу друго държавно учреждение,спорът се концентрира върху това дали ищецът и ответникът притежават право на управление върху спорния държавен имот.В подкрепа на горното следва да се цитират решение №126/09.10.2018 г. по гр.д.№4494/2017 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №565/28.01.2010 г. по гр.д.№2932/2008 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №6/01.06.2011 г. по гр.д.№833/2009 г. на ІV г.о.,ГК на 6