Решение № 532 от 08.10.2020, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 532

08.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Бургас

На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Росица С. Стоева

Албена Я. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20202000500301 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на „ЕП КОМЕРС“ ООД, ЕИК 102671846, представлявано от Е. П. против Решение №887/06.07.2020 г. по в.гр.дело №1020/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределение на суми, обективирано в протокол изх.№1586/20.03.2020 г. по изпълнително дело №191/2014 г. по описа на ЧСИ Т. Д.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което обжалваното разпределение да бъде отменено. Навеждат се оплаквания, че предходната инстанция неправилно е определила предмета и обема на търсената защита. В решението неправилно е прието, че част от оплакванията, изложени в жалбата, не подлежат на разглеждане в производството по чл.463 ГПК, като оставянето им без разглеждане е в нарушение на разпоредбата на чл.278 ГПК и ТР №6/2017 г. по т.д №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателя счита, че съдът е следвало служебно да провери съществуването и валидността на правно релевантните факти, предвид изричното препращане към правилата на пълния въззив и на служебното начало. Цитира определение №44/13.03.2019 г. по в.гр.дело №159/2019 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, според което въззивният съд следва да осъществи пълен контрол за законосъобразност на разпределението. Намира за недопустими и неоснователни констатациите на съда, че не дължи произнасяне по оплаквания, които са бланкетни. Твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, която би била преодоляна посредством уважаване на искането на жалбоподателя да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза. Оспорва констатациите на Бургаския окръжен съд за липса на факти и обстоятелства, налагащи прилагането на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Намира за безспорно обстоятелството, че 1 основанието за заплащане на сумата от 500 000 лв. от длъжника на кредитора е посочено като погасяване на главница по изпълнителен лист, издаден по т.д №154/2014 г. по описа на БАС, т.к. това е най - обременителното задължение на длъжника и ЧСИ е следвало да извърши погасяване по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД най - напред на него, съобразно волеизявлението на длъжника, вместо законната лихва от 21.06.2013 г. върху главницата.

Решението в тази част противоречи на практиката на ВКС относно еднородността на задълженията и поредността на погасяване. Сочи още, че по делото не е разгледано искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, въпреки предоставена му възможност да формулира въпроси към нея и въпреки уведомяването на ответната страна. Недопускането на така, намира, че е в грубо нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 ГПК и на задължителните указания на т.3 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В посочения смисъл е и решение №74/02.07.2020 г. по гр.дело №2701/2019 г. по описа на ІІІ г. о на ВКС. Заявява, че в т.VІІІ на обжалваното разпределение неправилно е намалено вземането на взискателя „ТРАНСВАГОН“ АД по реда на чл.493 ГПК със сумата от 97 414 лв., обща стойност на три задатъка, събрани от несъстояли се публични продани на имоти с идентификатори ***, № *** и № ***, т.к. посочената разпоредба е неприложима, а относимите факти по делото са превратно тълкувани от съда.

Издадените от ЧСИ постановления за отмяна на постановленията за възлагане са оспорени от длъжника, като антидатирани, но оспорването не е разгледано от съда. Сочената незаконосъобразност на решението е постановена наред с незаконосъобразния му извод за липса на преюдициалност на спора по гр.дело №575/2019 г. С решението предходната инстанция неправилно е изследвала единствено спазването на процедурния ред за издаване на постановления на ЧСИ от 31.07.2019 г., с които публичната продан на трите имота е обявена за нестанала, вместо да посочи дали е настъпил вещно - прехвърлителния ефект по отношение на правото на собственост. Счита, че предхождащите ги постановления за възлагане са влезли в сила, тъй като не са обжалвани своевременно, въпреки, че страните са надлежно уведомени. Постановленията за възлагане са издадени преди спирането на изпълнителното дело на 28.08.2015 г., а съгласно определение №592/29.11.2016 г. на БАС правопрехвърлящото действие досежно продавания на публична продан имот възниква за кредитора от деня, в който е изготвено постановлението за възлагане, тъй като евентуалното му обжалване не спира изпълнението му. Към момента на спирането, прихващането на вземането на взискателя „ТРАНСВАГОН“ е извършено, съобразно правилата на чл.104, ал.2 ЗЗД, тъй като той няма задължение да внася сумата по публичната продан, предвид наличието на вземането му против длъжника. Погасителният ефект е настъпил към момента на подаване на наддавателното предложение, а не от момента на определяне на взискателя за купувач. Направеното от взискателя оттегляне на наддавателните предложения е закъсняло, тъй като е преклудирано съгласно чл.489, ал.5 ГПК и в действащата, и в предходната редакции. Депозираното от взискателя изявление от 01.03.2016 г. е произволно и голословно. Съгласно чл.460 ГПК разпределение се изготвя когато събраната сума е недостатъчна, при конституиране на повече от един взискател и ако продажната цена надвишаване вземането, т.е в случая не е било необходимо изготвяне на разпределението.

2

Неизготвянето на разпределение не опорочава постановлението за възлагане, независимо от броя на наддавачите. Предходната инстанция погрешно е приела, че съществува възможност да бъде оттгелено постановление за възлагане, тъй като това е неоттегляемо действие съгласно решение №46/18.03.2014 г. по гр.дело №3732/2013 г. на ІІІ г.о на ВКС и ППВС №2/1977 г. Отменителните постановления са нищожни правни актове, като издадени от ненадлежен орган поради липса на материално - правна компетентност. На следващо място постановлението за отмяна на постановление не може да произведе обратен вещно транслативен ефект по отношение на правото на собственост, което вече е преминало. То не може и да отмени погасителното действие на компенсационната процедура, завършила за взискателя в деня на завършването на публичната продан. Относно съдебната компенсация цитира Траян Конов - сп.Търговско право, бр.1-2/2020 г. Съдът неправилно е приел, че съдебният изпълнител няма правомощия да признае поддържаното от жалбоподателя погасително действие на извършените извънсъдебни прихващания с насрещни вземания срещу взискателя и е оставил без уважение направеното в тази връзка възражение. Цитира решение №606/20.07.2015 г. по т.д №1725/2014 г.по описа на І т.о на ВКС.

В атакуваното решение оплакването за неправилно изчисление на таксите и разноските по делото неправилно е оставено без разглеждане с доводи за бланкетност на жалбата. В тази връзка поддържа, че съдебният изпълнител е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл.79 ЗЧСИ да изготвя подробна сметка при събиране на таксите, която да бъде връчвана на задълженото лице, като липсата й е допълнителен аргумент за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза. Незаконосъобразно е решението и в частта, относно действието на спирането по искане на `взискателя и длъжника върху натрупването на лихва по лихвоносните вземания. Отправя искане делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание и да бъде назначена поисканата пред предходната инстанция съдебно - счетоводна експертиза.

Отговор на частната жалба е подаден от „ТРАНСВАГОН“ АД, ЕИК 102205325, чрез адв. Х. Т. Жалбата е оспорена, като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.

Сочи се, че в производството по чл.463 ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на разпоредбите на чл.136 и чл.137 ЗЗД и чл.458 и 459 ГПК, като оплакванията могат да се основават само на доводи за погрешна преценка относно кръга на взискателите, размера на вземанията и техните привилегии съгласно константната съдебна практика. Оплакването на жалбоподателя за неосъществено през 2015 г. разпределение, относно размера на таксите и разноските, невключването на суми по оттеглените наддавателни предложения, направените от длъжника възражения за прихващания или оспорването на основанието за включване в разпределението суми или тяхното съществуване е неотносимо към предмета на делото, както и позоваването на извънредното положение, въведено на 13.03.2020 г. Независимо дали в производството по чл.463 ГПК съдът действа като въззив или като контролно - отменителна инстанция, БОС е извършил задълбочен и подробен анализ и проверка на изпълнението на императивни норми на закона, проследил е хронологията на изпълнителните действия, изследвал е събраните по 3 делото суми и реда за тяхното разпределение, съгласно привилегиите, определен е размера на дълга преди и след разпределението и е достигнат обоснован извод, че разпределението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и съдебната практика.

Правилно размера на вземанията и погасяванията е изчислен към датата на разпределението, вместо към датата на възникване на вземанията или на реализиране на постъпленията, т.к. последиците от погасяването на парични задължения настъпват към датата на влизане в сила на разпределението - занапред, а не със задна дата. На следващо място се сочи, че предмет на разпределението са суми, постъпили от различни изпълнителни способи и погасяването на задълженията е започнало със сумите, събрани най – напред, като с тях са погасени направените разноски по изпълнението, вземанията на държавата за данъци, съдебните разноски по трите изпълнителни листа и част от законната лихва. След изчерпване на горните суми от публични продани от 07.04.2015 г. и банков превод от м.декември 2014 г., е погасена законната лихва с вземането на длъжника за дивидент през 2014 г., възложено на взискателя. Следва погасяване на законната лихва с размера на дължимите от взискателя задатъци по оттеглените му наддавателни предложения и с изчерпването им погасяването е приключило поради недостиг на средства. Сезиращата жалба е разгледана и решена по същество и оплакванията в тази насока са неоснователни. На следващо място се сочи, че съгласно преобладаващата съдебна практика, в производството по чл.463 ГПК съдът действа като контролно - отменителна инстанция, а цитираното тълкувателно решение касае обхвата на проверката, извършвана от въззивния съд в производства, с които не се решава спор по същество, а бива извършвана проверка за прилагане на процесуални правни норми.

За неоснователно е намерено оплакването, че разпределението не съдържа броя на изпълнителните действия, стойността на имуществените права и следващата се такса и времето на осъществяване на изпълнителния способ, тъй като в ГПК липсва разпоредба, която да сочи задължителните реквизити на разпределението. Съгласно практиката, достатъчно е от него да е видно между кои лица, за какви техни вземания и по какъв механизъм е разпределена събраната сума. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на разпоредбата на чл.458 ГПК, тъй като по делото е присъединен само един взискател - ТД на НАП - Пловдив, а съдът правилно е установил, че Е. и Г. П. не са надлежно конституирани взискатели по изпълнителното дело, поради вписване на учредения в тяхна полза особен залог след налагане на запорите и след вписване на възбраните и поради изтичане на пет годишния срок на вписването му. По делото не е установена, както се твърди в жалбата, непълнота на доказателствата по изпълнителото дело, тъй като то е налично в цялост и изследвано от съда. Оплакванията за ненамаляване на вземането с надавателните предложения на взискателя е неоснователно, тъй като те са оттеглени и не са включени в разпределяната сума. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД и относимото ТР №3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС относно реда за погасяване на вземанията с разноски, лихва и главница. Разпоредбите на чл.136 ЗЗД и чл.76, ал.2 ЗЗД са императивни и изключват друга поредност на погасяването. Искането за назначаване на съдебно счетоводна експертиза предходната инстанция правилно е оставила без уважение поради липса на задължение да стори това и поради неговата недопустимост и 4 неотносимост. Решението е правилно и в частта, с която е оставено без уважение оплакването, че ЧСИ е следвало да намали вземането на „ТРАНСВАГОН“ със стойността, на която са били възложени имотите, вместо със задатъка по обявените за нестанали публични продани. Отказът от наддавателно предложение и обявяването на публична продан за нестанала не влияе върху законосъобразността на разпределението, тъй като негов предмет са събрани суми - постъпленията от отделни изпълнителни способи. Направеното в жалбата оспорване на постановленията за обяваване на публичните продани за нестанали и за отмяна на постановленията за възлагане е недопустимо в производството по чл.463 ГПК, още повече, че те са били обект на съдебен контрол по в.гр.дело №1400/2019 г. по описа на БОС и ч.гр.дело № 440/2019 г. на БАС. Допълнително, жалбата против тях е просрочена, тъй като са връчени на жалбоподателя на 23.02.2016 г., с подаването от негова страна на молба за снабдяването му с копия от тях, те не са актове, които подлежат на съдебен контрол и ЧСИ може да ги постанови и в хода на спряно изпълнително производство. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че постановленията за възлагане са влезли в сила и съответно са произвели вещно - транслативен ефект. Те не са връчени на страните по изпълнителното дело и срокът за обжалването им не е започнал да тече. Жалбоподателят съзнателно е препятствал получаването на съобщения от съдебния изпълнител, включително на уведомлението за насрочено на 19.08.2015 г. разпределение. Извършеното плащане на ДДС от страна на взискателя не презюмира връчване на постановленията, тъй като е осъществено на дата, предхождаща издаването им. По изпълнителото дело се съдържа и удостоверение №3243/03.11.2015 от ЧСИ, според което за трите имота няма постановление за възлагане. Исканото от взискателя удостоверение поддържа доводите му, че постановленията не са му връчени. От подадените от длъжника жалби на 24.08.2015 г. също е видно, че постановления не са връчвани и не е изготвено разпределение. Горните обстоятелства опровергават твърденията на частния жалбоподател, че молбата на „ТРАНСВАГОН“ №629/01.03.2016 г. е антидатирана. Поради липса на извършено от ЧСИ разпределение на сумите от проданта, обявена за нестанала, не е настъпило и твърдяното в жалбата прихващане със суми, тъй като разпоредбата на чл.461 ГПК се намира в глава 41 ГПК, а заглавието и е „Прихващане със суми от разпределението“. Основание за погасяване на дълга е разпределението, а не отправеното наддавателно предложение. Оспорва твърденията за настъпил вещно - транслативен ефект с доводи, че постановленията на съдебния изпълнител не са нищожни актове, тъй като са издадени от надлежен орган в рамките на неговата компетентност, по висящо изпълнително производство. Не е настъпил и погасителния ефект, тъй като отказът от наддавателни предложения е извършен преди разпределението и преди стабилизирането на проданта. При липса на влезли в сила постановления за възлагане не е било възможно извършването на въвод, тъй като проданта не е била стабилизирана. Дори да се приеме, че постановленията за възлагане са влезли в сила, проданите са недействителни поради липса на плащане, тъй като няма влязло в сила разпределение - възражение, основано на разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК. Публичната продан на трите имота е прекратена с постановленията на ЧСИ Д. от 31.07.2019 г. и в ход е трета по ред публична продан. По доводите, че обявеният за купувач „ТРАНСВАГОН“ АД 5 не е имал възможността да се откаже от направените наддавателни предложения, а ЧСИ да отмени собствените си постановления за възлагане, се сочи, че отказът е право, предоставено на купувача с разпоредбата на чл.495 ГПК, съответно употребата на това право е санкционирана от ЧСИ с предвидените в закона санкции посредством обявяването на проданта за нестанала. Относно нищожността на постановленията на съдебния изпълнител се сочи, че ЧСИ може сам да отмени своите неправилни действия, от които не са създадени права за страните и участниците по изпълнителното дело, както и по реда на чл.453 при констатиран пропуск, грешка или промяна в обстоятелствата. Постановленията за възлагане са отменени преди влизането им в сила, поради допуснато нарушение - липса на изготвено разпределение. Задължението за изготвянето му се извлича по аналогия с чл.460 ГПК, дори при липса на присъединени взискатели и кредитори с обезпечен иск.