Решение № 2768 от 17.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 17.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. д. №

9076 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 316776 от 18.01.2018 г., постановено по гр. д. № 37064/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Г.Г. и И.А.Г. искове, че последните дължат на „Т.С.“

ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от по 1 597, 15 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 58924/2016 г. на СРС, 145 състав. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от по 92, 99 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 26.09.2016 г.,. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 55, 56 лв. разноски за заповедното производство и по 359, 12 лв. разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.

С определение № 373467 от 28.03.2018 г., постановено по гр. д. № 37064/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав, е оставено без разглеждане искането на ответниците Л.Г.Г. и И.А.Г. за изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 18193 от 29.08.2018 г., постановено по гр. д. № 9076/2018 г. на СГС, е отменено определение № 373467 от 28.03.2018 г., постановено по гр. д. № 37064/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав.

С определение № 482007 от 04.09.2018 г., постановено по гр. д. № 37064/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав, решението е изменено в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 335, 54 лв. разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Л.Г.Г. и И.А.Г.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по претенцията за стойността на дяловото разпределение, която е извън предмета на заповедта за изпълнение, евентуално – че същата не е доказана по своето основание и размер. Навеждат оплакване, че ищецът не е доказал качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия, нито съществуването на облигационно правоотношение през исковия период по съображения, че не е бил сключен писмен договор между страните. Твърдят, че Л.Г.Г. е собственик, а И.А.Г. – вещен ползвател на имота, поради което не става ясно на какво основание съдът е приел, че отговарят разделно – всяка за по 1/2 от дълга. Оспорват вземането по размер, като навеждат оплакване, че в последния са включени вземания извън исковия период. Считат, че ищецът не е доказал годността на средството за търговско измерване – общия топломер, който не е преминал в срок метрологични проверки.

Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, като му дължат сумата от общо 3 380, 77 лв., от която: сумата от 3 194, 31 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и сумата от 185, 98 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 26.09.2016 г. Във връзка с подадено на 20.10.2016 г. заявление, по ч.гр.д. № 58924/2016 г. по описа на СРС, 145 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответницата И.А.Г. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния имот - през 2012 г. се е разпоредила със собствената й 1/2 ид. ч. Също така липсва писмен договор между страните.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД, както и за имота да е открита партида на нейно име. Счита, че претенцията на ищеца за стойността на дяловото разпределение е извън предмета на заповедта за изпълнение, както и че в ищцовата претенция са включени суми извън заявения исков период. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия по съображение, че не се установява да е изпаднала в забава, както и върху главницата за дялово разпределение – поради недължимост на главния дълг, евентуално – тъй като не е изпаднала в забава. Твърди, че претендираните от ищеца суми са били погасени съобразно изискванията на чл.76 ЗЗД чрез плащане преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК от трето за спора лице. Позовава се на нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съда от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление и осъществяване на енергийни услуги, който изисква в сметките да се включва само реално потребеното количество енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответницата Л.Г.Г. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, тъй като не живее в процесния имот и не ползва топлинна енергия. Същевременно притежава единствено „голата собственост“ върху него, тъй като върху имота е било учредено вещно право на ползване на втория ответник. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД, както и да е депозирала заявление за откриване на партида за имота на нейно име. Твърди, че ако такава е била открита, то това е станало служебно, без нейно съгласие. Счита, че претенцията на ищеца за стойността на дяловото разпределение е извън предмета на заповедта за изпълнение, както и че в ищцовата претенция са включени суми извън заявения исков период. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия по съображение, че не се установява да е изпаднала в забава, както и върху главницата за дялово разпределение – поради недължимост на главния дълг, евентуално – тъй като не е изпаднала в забава. Твърди, че претендираните от ищеца суми са били погасени чрез плащане съобразно изискванията на чл.76 ЗЗД преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК от трето за спора лице. Позовава се на нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съда от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление и осъществяване на енергийни услуги, който изисква в сметките да се включва само реално потребеното количество енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.

На 20.10.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.Г.Г. и И.А.Г. за сумата от 3 194, 79 лв.

– главница, както и 185, 98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 26.09.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, ап. 28, аб. № 121978.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 3 152, 41 лв. главница и 179, 02 лв. лихва и за дялово разпределение: 42, 38 лв. главница и 6, 96 лв. лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.

С разпореждане от 28.10.2016 г. по ч. гр. д. № 58924/2016 г. на СРС, 145 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил Л.Г.Г. и И.А.Г. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 194, 79 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 20.10.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 185, 98 лв. за периода 15.09.2015 г. – 26.09.2016 г. и 415, 95 лв. разноски по делото, а именно: 67, 62 лв. държавна такса и 348, 33 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: Л.Г.Г. – сумата от 1 597, 40 лв., ведно със законна лихва за периода от 20.10.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 92, 99 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 26.09.2016 г. и 207, 98 лв. - разноски по делото, а именно: 33, 81 лв. държавна такса и 174, 16 лв. възнаграждение на юрисконсулт, И.А.Г. – сумата от 1 597, 40 лв., ведно със законна лихва за периода от 20.10.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 92, 99 лв. за периода 15.09.2015 г. – 26.09.2016 г. и 207, 98 лв. - разноски по делото, а именно: 33, 81 лв. държавна такса и 174, 16 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК в приложимата към момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.12.2005 г. Столична община е продала на И.А.Г. и Л.Г.Г. следния недвижим имот: апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж. к. „Дружба - 1ч.“, жилищен блок № 117, вх. Б, ет. 5, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 93, 26 кв.м., при граници: изток – ап.от вх.А запад – стълбищна площадка, север – зелена площ и улица, юг – улица, заедно със съответното зимнично помещение № 9, с площ от 4, 59 кв.м., при граници: изток – стълбище, запад – коридор, север – улица, юг- мазе на ап.31, и заедно с припадащите се 1,136% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт за дарение на ид. ч. от недвижим имот № 134, том IV, рег. № 14298, дело № 567 от 07.12.2012 г. И.А.Г. е дарила на дъщеря си Л.Г.Г.

1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 28 с идентификатор *** с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр.

София, район „Искър“, ж. к. „Дружба – първа част“, ет. 5 във вх. Б на жилищна сграда бл. 117, с площ от 93, 26 кв.м. при следното разпределение: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения. Дарителят И.А.Г. си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху идеалните части, с които се е разпоредила.