Решение № 200 от 09.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000134 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на О. Н. И. от гр.Добрич срещу решение № 91 от 03.10.2022г. по търг.дело № 34/22г. по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 11.02.2020г. за разликата над 20 000лв. до 35 000лв.

Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно, като некореспондиращо със събраните по делото доказателства и със съдебната практика в тази насока.

Оспорва приетия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като твърди, че не отговаря на реално претърпените вреди, чиито негативни последици търпи и ще продължава да търпи до края на живота си.

Твърди че съдът не е взел предвид при определяне на размера им и безспорно установения по делото факт, че вследствие на претърпения 1 инцидент освен получената фрактура на лъчевата кост на лява ръка е получена травма на раменната става, която е допринесла за обостряне на съществуващо увреждане на ротаторния маншон на ставата, което преди инцидента не е имало проявления и не е било придружено с болка или ограничение на движенията. Сочи че това увреждане е налице и до настоящия момент, въпреки проведените множеството възстановителни процедури и физиотерапии, във връзка с което при използване на лявата ръка и при движения включващи рамото ищецът винаги се съобразява /избягвайки ги/ и в повечето случаи прибягва до използване на дясната ръка.

Твърди определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението 20 000лв. е значително занижен и не отговаря на претърпените болки и страдания, на непълното възстановяване, негативните последици към настоящия момент и ограничените движения на лявата ръка.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 35 000лв.

Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от И. и моли съда да потвърди решението в обжалваната от него част. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Моли съда да уважи депозираната от него частна жалба срещу определението по реда на чл.248 от ГПК.

Към настоящето производство е присъединена частна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу определение № 362 от 20.12.2022г., с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено решението в частта му за разноските и присъдените в полза на застрахователя разноски са намалени от 924.29лв. до 491.71лв.

Твърди че по делото са представени доказателства както за размера на договореното възнаграждение, така и за извършеното плащане на 2 договореното възнаграждение. Искането за присъждане на разноските е направено своевременно, като е представен и списък по чл.80 от ГПК до приключване на последното заседание пред ДОС.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение по чл.248 от ГПК.

Насрещната страна по частната жалба О. Н. И. в депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от О. Н. И. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.02.2020г., причинено виновно от Д Й В при управление на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 20 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 35 000лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 11.02.2020г., механизмът на произшествието и вината на водача Василев за него. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Василев вреди при управлението на товарния автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за 3 неимуществени вреди.

По размера на обезщетението:

Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалият И. е пешеходец, блъснат от лекия автомобил. При пътно-транспортното произшествие И. е получил следните травми: счупване на лява лъчева кост на типично място /на 1см. над гривнената става/, контузия на лява предмишница, лява раменна става и дясно коляно. Счупването на лява лъчева кост е лекувано с гипсова имобилизация за 30 дни. Последиците от контузията на лява раменна става и счупването на лъчева кост са лекувани с физиотерапия и ЛФК. Вещото лице лекар, в приетото по делото заключение на комплексната съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивния съд изцяло сочи, че контузията на лявата раменна става е обострило съществуващо увреждане на ставата - увреждане на ротаторния маншон на ставата, лечението на което е продължително с лекарства и физиотерапия. Оздравителният период на счупването на лявата лъчева кост е около 2.5 – 3 месеца. Към настоящия момент пострадалият няма видими белези от злополуката. Останало е само ограничаване на движенията на лявата ръка – странично отвеждане до 60 градуса.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д И Я, живееща на семейни начала с пострадалия, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че И. след инцидента е бил с гипсирана ръка, изпитвал е болки в коляното и рамото. С гипсираната ръка му е било трудно да се справя с ежедневните дейности, след махане на гипса ръката е била обездвижена и се е наложила физиотерапия. И към момента изпитва болки в рамото и не може да си движи ръката докрай. След произшествието се е стресирал, първоначално трудно е заспивал, наложило се е да промени част от изградените си навици.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото 4 доказателства, въззивният съд определя сумата 26 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 11.02.2020г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 62 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – счупване на лява лъчева кост на типично място /на 1см. над гривнената става/, контузия на лява предмишница, лява раменна става и дясно коляно, обостряне на съществуващо увреждане на ставата - увреждане на ротаторния маншон на ставата, както и неголемият период за възстановяване на счупената ръка, лекувана консервативно. За да определи този размер съдът отчита и обострянето на съществуващо заболяване, чието лечение е продължително и е с периоди на изостряния.

Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира искът за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от И. болки и страдания за доказан и основателен до размера на сумата 26 000лв., до който следва да бъде уважен. Поради което и обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен иска срещу застрахователното дружество за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 26 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за този размер на бъде уважен. За разликата над 26 000лв. до 35 000лв. решението следва да бъде потвърдено.

Върху присъдената от въззивния съд сума следва да бъде присъдено обезщетение за забава съобразно направеното от страната искане във въззивната жалба, а именно от изтичането на срока по чл.496 от КЗ – 04.06.2021г.

По частната жалба:

С определение № 362 от 20.12.2022г. постановено по реда на чл.248 от ГПК по молба на ищеца И. първоинстанционният съд е изменил постановеното по делото решение в частта му за разноските като е намалил размера, който ищецът следва да заплати на ответника от 924.29лв. на 491.71лв. Съдът е изменил размера, като е приел че сума за адвокатско 5 възнаграждение не следва да бъде възлагане на насрещната страна тъй като няма представени по делото до приключване на устните състезания доказателства за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от застрахователното дружество като е представен и списък по чл.80 от ГПК. По делото още с отговора на исковата молба са представени два договора за правна помощ, в които изрично е записано, че уговореното възнаграждение в размер на 1 000лв. е платимо по банков път. Не е спорно, че от застрахователното дружество - ответник до момента на приключване на устните състезания по делото пред първа инстанция не са представени доказателства за плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение. Преводното нареждане за сумата 1 000лв. е представено за първи път по делото с писмени отговор на застрахователното дружество по молбата на ищеца по чл.248 от ГПК.

С оглед на така установеното, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение по чл.248 от ГПК, с което е допуснато изменение на постановеното решение в частта му за разноските и адвокатското възнаграждение е изключено от разноските, които следва да бъдат възложени на ищеца съобразно отхвърлената част от исковете следва да бъде потвърдено.

Същото е напълно съобразено със задължителните разяснения на тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Страната, получила благоприятно за нея решение, има право на разноски, когато до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, е отправила такова искане до съда и е удостоверила предварителното договаряне и действително заплащане на адвокатско възнаграждение. Когато възнаграждението за първа инстанция е платено по банков път, доказателствата за неговото плащане следва да бъдат представени най-късно в последното открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред първата инстанция, което в настоящия случай не е сторено.