Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1968 от 13.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5035/2023
Вид
Решение № 1968
Подписан
13.12.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205035 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 7745503 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на задължителен реквизит при описанието на вмененото му във вина деяние, като поддържа, че доколкото се сочи нарушението да е извършено в условията на повторност, то да трябва да бъде посочена датата на влизане в сила на предходния санкционен акт, обуславящ повторността. Твърди още това изискване да не е изпълнено в случая. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.

С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира използваното средство за измерване да не е от одобрен тип поради изтичането на срока му на валидност към датата на употребата му. Взема становище върху протокола за последваща проверка да не е поставен удостоверителен знак за този вид проверка, поради което протоколът да не доказва преминаването на средството за измерване през последваща проверка.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И. П., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. В. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 11.08.2023 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 16.08.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 6635163 на жалбоподателя И. В. С. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш влязъл в сила на 29.12.2022 г., като наложената глоба била заплатена на 14.12.2022 г.

На 10.07.2023 г. в 17:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Симеон“ до блок № 81 в посока север жалбоподателят С. управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № **** със скорост от 76 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 79 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя С. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 7745503, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 3-33-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е преминало последваща метрологична проверка на дата 20.10.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-13725 се установява, че на дата 10.07.2023 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 44115 до 44134, с начален час на работа 16:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ до бл. 81 в посока от юг към север, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвеното статични изображения във вид на снимков материал от клип № 44133 от радар TFR1-M с № 546 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ****, стойността на измерената скорост е 79 км/ч, а заснемането е извършено на 10.07.2023 г. в 17:20 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя И. В. С..

От Електронен фиш серия К № 6635163 (лист 13 от делото) се изяснява, че със същия на жалбоподателя И. В. С. е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП.

От справки от АИС на МВР (лист 14 и лист 15 от делото) се установява, че Електронен фиш серия К № 6635163 е връчен на жалбоподателя И. В. С. на дата 14.12.2022 г. и на същия ден глобата по него е платена.

От писмо с вх. № 97311/27.10.2023 г. от кмета на район „Тракия“ при Община Пловдив (лист 24 от делото) се изяснява, че в административните, застроителни и регулационни граници на град Пловдив, район „Тракия“ попадат ул. „Цар Симеон“ и блок № 81 на нея, като официалният му адрес е гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. 81.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на 3 вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ до бл. 81 в посока север; датата – 10.07.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 17:20 часа; регистрационният номер на МПС – ****; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят И. В. С.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 76 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч, както и в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 6635163, влязъл в сила на 29.12.2022 г.; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 200 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 10.07.2023 г. в 17:20 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Цар Симеон“ до бл. 81 в посока север и в населено място жалбоподателят И. В. С. е управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № **** със скорост от 76 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено място.

От постъпилата на лист 24 от делото справка от район „Тракия“ при Община Пловдив се установява, че попадат в административните, застроителни и регулационни граници на гр. Пловдив както ул.„Цар Симеон“, така и находящият се на нея бл. 81. В този смисъл доказано е, че деянието е извършено в населено място, където поведението на жалбоподателя С. като водач е било регулирано от общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 50 км/ч. Обстоятелството, че официалното наименование на адреса е ж.к. „Тракия“ блок 81 не е основание за отмяна на електронния фиш и не опорочава съществено неговото съдържание.

Процесуалният закон не обвързва с отнапред определен задължителен шаблон, по който да следва да се описва мястото на нарушението.

Описанието трябва да бъде ясно, точно, еднозначно и несъмнено, за да позволи на жалбоподателя да разбере обвинението, т.е. къде се твърди да е извършил деянието, и да може да упражни правото си на защита. Настоящият съдебен състав приема, че в случая този стандарт е спазен, като са посочени град, улица, номер на блок по протежението на тази улица и посока на движение. Несъмнено се доказва по делото от постъпилите справки, че такива улица и блок действително съществуват на територията на град Пловдив и в ж.к. „Тракия“. Обстоятелството, че в регистрите на районната администрация същото място е описано не с наименованието на улицата, а само чрез блок и ж.к., не означава, че направеното в електронния фиш описание е неясно или 4 нередовно. Напротив, съдът намира, че приложеният при издаването на ЕФ подход в най-пълна степен охранява интереса и правото на защита на дееца чрез използването на утвърдения в практиката стандарт за описание на адреса на обектите (град/улица/номер). Това е особено значимо в случаи като процесния, при които деецът няма местоживеене на територията на град Пловдив и посочването на наименованието на самата улица вместо на ж.к. единствено е улеснило упражняването на правото на защита. В тази връзка при служебно извършена справка в достъпните в интернет средата приложения за проверка на адреси и навигация се установява, че при въвеждане на описания в електронния фиш адрес същият е разпознат и еднозначно системата препраща към мястото, на което движението на автомобила е заснето на статичните изображения. От протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се установява, че мястото, на което е осъществяван видеоконтрол с процесното автоматизирано техническо средство, съответства на описанието в обстоятелствената част на електронния фиш относно местоизвършването на нарушението. От жалбоподателя също не се сочат възражения срещу описанието на мястото на осъществяване на деянието. По тези съображения съдът приема, че посочването в ЕФ като място на извършване на нарушението на: „гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ до бл. 81 в посока север“ вместо да бъде направен запис гр. Пловдив, ж.к.

„Тракия“ до бл. 81 в посока север, не е основание за отмяна на електронния фиш. Противното би било проява на неоправдан формализъм, след като по делото се доказва действително в град Пловдив да съществува улица с наименование „Цар Симеон“, находяща се в ж.к. „Тракия“ и на която реално е осъществяван видеоконтролът с АТСС. Направеното описание еднозначно определя съществуващо в обективната действителност място, като не е препятствана нито възможността за проверка от съда за правилността на фактическите изводи по електронния фиш, нито е засегнато или ограничено правото на защита.