Определение № 217 от 31.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Сливен, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500125 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от чрез адв. Д. М. от АК - Пловдив против Определение №3947 от 24.10.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4813/2023г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че съдът следва да има предвид при определяне на адвокатското възнаграждение, наред с фактическата и правна сложност на делото, но и факта, че възнаграждението не е нетен доход на адвоката, който понася немалко разходи в изпълнение на професионалните си задължения. Адвокатът изпълнява обществено значима дейност и трудът му е квалифициран. Цитира редица актове на ВКС и на окръжни съдилища в страната в тази насока. Посочва, че по делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по Наредбата и не следвало същото да се редуцира. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се присъди на адв.

М. възнаграждение в размер на 972лв. с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Фератум България“ ЕООД, гр. София, която в законоустановения срок не е подала отговор.

1

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4813/2023г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от С. И. Ж. чрез пълномощник адв. Д. М. против „Фератум България“ ЕООД, гр. София, с която е предявен иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит от 12.10.2021г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и евентуален иск за прогласяване за нищожна на клауза по чл.5 от Договора за потребителски кредит от 12.10.2021г. за сключване на договор за гаранция/поръчителство, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Цената на главния иск е 5000лв.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

Д. М. от АК – Пловдив, осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.

Преди първото по делото съдебно заседание адв. М. е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие с посочено безплатно представителство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и удостоверение за регистрацията си по ЗДДС.

С Решение №573/27.06.2024г. по гр.д.№4813/2023г. на СлРС е уважен изцяло предявения от С. И. Ж. против „Фератум България“ ЕООД, гр. София главен иск, като е прогласена нищожността на Договор за кредит от 12.10.2021г. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 200лв. за платена д.т. и адвокатско възнаграждение на адв. М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 360лв. с ДДС.

Решението е връчено на ищцата Ж. чрез адв. М. на 08.07.2024г.

На 08.07.2024г. адв. М. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС.

Насрещната страна не е депозирала становище по молбата.

С обжалваното Определение №3947 от 24.10.2024г. по гр.д.№4813/2023г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че възнаграждението е определено, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Определението е връчено на С. И. Ж. чрез адв. М. на 04.11.2024г. Частната жалба против него е подадена на 04.11.2024г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

В случая е предявен един главен иск /установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, 2 вр. с чл.22 от ЗПК/, който е уважен изцяло, поради което не се е стигнало до разглеждане на предявения евентуален иск.

При осъществена безплатна правна помощ, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.

С оглед цената на главния иск /5000лв./, размерът на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл.7, ал.2 от НМРАВ /действаща към момента на определяне на възнаграждението от първоинстанционния съд/ възлиза на сумата от 960лв. с ДДС /800лв. без ДДС/. Възнаграждението е дължимо с включен ДДС, тъй като пълномощникът на ищцата – адв. М., оказал й безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е лице, регистрирано по ЗДДС.

Този размер обаче, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съобразено и с извършените от адвоката процесуални действия, съдът намира за несправедлив и несъответстващ на целта на приложимия нормативен акт.

Претендираният размер следва да бъде намален под минималните размери, определени в съответните текстове на Наредба №1/2004г., като се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него.

В случая съдът намира за приложима т.2 на Решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, с което е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, 3 които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“. Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101 пар. 1 на ДФЕС, както е посочено в т. 3 на цитираното по-горе Решение на СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ национална правна уредба“.

Поради това съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответното дружество за осъщественото от адв. М. безплатно процесуално представителство на ищцата С. И. Ж. в първата инстанция в размер на 640 лв. с ДДС /размера, определен по Наредбата, намален с 1/3/. Този размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

С оглед изложеното, на адв. М. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ в размер от 640 лв. с ДДС, платимо от ответника.

Поради това, молбата по чл.248 от ГПК се явява частично основателна и следва да се уважи, като на адв. М. се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата за първата инстанция в размер на 640лв. с ДДС вместо присъденото такова от 360лв. с ДДС.

Обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд се произнесе по същество, като измени постановеното решение в частта относно разноските, като присъди на адв. М. възнаграждение в посочения размер от 640лв. с ДДС.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №3947 от 24.10.2024г., постановено по гр.д.

№4813/2023г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №573/27.06.2024г. по гр.д.

№4813/2023г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

4

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********************** да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, адрес на кантората: гр. Пловдив, ******************* по банкова сметка IBAN ************************** в „УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, сумата от 640лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното исково производство, вместо първоначално присъденото възнаграждение от 360лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5