Определение № 278 от 09.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 09.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000103 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №128/24.04.2025г., постановено по в.т.д. №103/2025г. по описа на ПАС, е отменено решение №88/07.11.2024г., постановено по т.д.

№65/2023г. по описа на окръжен съд Хасково, в частта, с която „ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 040638060 е осъдено да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И.

С. И. с ЕГН **********, сумата над 7 000лв. до 15 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, станало на 26.04.2019г., виновно причинено от С. П. И. с лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег.

№*******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019г.; в частта с която „ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 040638060 е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса над сумата от 280лв. до 600лв.; в частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК 040638060 е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК сумата над 933,33лв. до 2 000лв. - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.

36 от ЗА на ищеца С. И. С., като е отхвърлен предявеният от С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И.

С. И. с ЕГН ********** срещу „ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 1

*** иск за сумата над 7 000лв. до 15 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, станало на 26.04.2019г., виновно причинено от С. П. И. с лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег.

№*******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019г.

Потвърдено е решение №88/07.11.2024г., постановено по т.д. №65/2023г. по описа на окръжен съд Хасково, в останалата обжалвана част, с която „ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 040638060 е осъдено да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И. С. И. с ЕГН **********, сумата над 500лв. до 7 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, станало на 26.04.2019г., виновно причинено от С. П. И. с лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег.

№*******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019г.

С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И. С. И. с ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 040638060 допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 386,67лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 822,72лв.

„ЗАД „Алианц България““ АД с ЕИК 040638060 е осъдено да заплати на адв. П. К. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 627,59лв. за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното производство на С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И. С. И. с ЕГН **********.

Постъпила е молба с вх.№4869/09.06.2025г., подадена от процесуалния представител на ищеца и въззиваем С. И. С. с ЕГН ********** - малолетен и действащ чрез баща си и законен представител - И. С. И. – адв. П. К., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното въззивно решение в частта за присъдените разноски. Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА неправилно е присъдено в по-нисък размер, както за първоинстанционното производство, така и за въззивното. Наведени са доводи, че цитираното от въззивния съд решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. не дава изрични конкретни насоки на националния съд да не се съобрази с посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, както и доводи, че това решение може да намери приложение само при уговорено 2 адвокатско възнаграждение, но не и при определено такова по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Приетото в решението на СЕС, обаче се поддържа по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна, като са развити съображения, че общо присъденото адвокатско възнаграждение за двете инстанции – 4 809,39лв. е значително съобразно присъденото обезщетение за неимуществени вреди – 7 000лв. Иска се въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на представителя на ищците за въззивна инстанция още 512,41лв., с ДДС с оглед неуважената въззивна жалба на застрахователя и да бъдат отменени, евентуално намалени присъдените в полза на застрахователя разноски в общ размер на 4 809,39лв.

В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна – „ЗАД „Алианц България““ АД, се възразява срещу искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като са изложени насрещни аргументи.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство е приключило с частично уважаване въззивната жалба на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство. Съобразявайки този резултат, въззивният съд е приела, че на ответника се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 986,67лв., при което, освен присъдените 2 600лв., с въззивното решение са присъдени допълнително 1 386,67лв. В тази насока въззивният съд е съобразил развилото се пред първоинстанционния съд производство по чл.248 от

ГПК, стабилизирания в това производство съдебен акт.

Първоинстанционният съд е уважил възражение за прекомерност, направено от ищцовата страна и съобразявайки отхвърлената част от иска и позовавайки се не само на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, действително извършената от адвоката работа, е редуцирал адвокатското възнаграждение до 2 000лв., като са присъдени по реда на чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 2 600лв. /600лв. за възнаграждение на 3 вещите лица и 2 000лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС/. С определение №18/21.01.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските и тяхното увеличение. Това определение не е обжалвано, то е стабилизирано, поради което разноските за първоинстанционното производство по чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, са изчислени на база адвокатско възнаграждение от 2 000лв.

По отношение на сторените от жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/ разноски пред въззивната инстанция е с ъ о б р а з е н списък на разноските, инкорпориран в становище вх.

№2561/24.03.2025г. - 290,60лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2 046лв., с ДДС, с доказателства за извършено плащане /преводно нареждане – л.9/. От въззиваемата страна е въведено възражение за недължимост/прекомерност на адвокатското възнаграждение, като възражението за недължимост е бланкетно. Въззивният съд е намерил за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение 2 046лв., с ДДС. Съобразявайки наднационалната съдебна практика – Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа – ДВ бр.14/18.02.2025г., но с идентична регламентация, при което приетото с Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г. намира приложение и по отношение на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа/, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото във фазата на въззивното производство, извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални действия: подаване на въззивна жалба, изготвяне на писмено становище, фактът, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание, въззивният съд е преценил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно обжалваемия материален интерес – 14 500лв., но според ориентировъчните размери, визирани в Наредбата, но без процентното увеличение, а именно – 1 300лв. /чл.7 ал.2, т.3 от Наредбата/. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба /при разноски 290,60лв. ДТ и 1 300лв. адвокатско възнаграждение/, на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 822,72лв. Следователно за въззивното производство въззивният съд 4 е разгледал и се е произнесъл по възражението на въззиваемата страна по чл.78 ал.5 от ГПК и не се налага намаляване на адвокатското възнаграждение под присъдения размер, което е определено на изходна база 1 300лв. и по съразмерност е присъдено адв. възнаграждение 532,12лв. /822,72лв. – 290,60лв./. Да се присъди по-ниско адв. възнаграждение от сумата 532,12лв. за въззивното производство, ще бъде в асинхрон с изискването за пропорционалност между положения юридически труд и справедливото му възмездяване. Тук следва да се посочи именно тълкуването, дадено с наднационалната съдебна практика - Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 – п.16, с което е засегната и легитимната цел – осигуряване на качествена правна услуга за обществото. Що се отнася до дължимите за първоинстанционното производство разноски /присъдените допълнително с въззивния акт такива 1 386,67лв. съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция /т.е. разноски в общ размер от 3 986,67лв., включващи и 600лв. за възнаграждение на вещите лица/, както се посочи, и първоинстанционният съд е уважил възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК, като е редуцирал адвокатското възнаграждение до 2 000лв. /при претендирано и заплатено такова в размер на 6 960лв./. При положение че страната /ищецът/ не е упражнил правото си по чл.248 от ГПК по отношение на така присъденото, намалено адвокатско възнаграждение, въззивният съд не би могъл да процедира по друг начин, освен да определи разноските – адв.възнаграждение за ответника за първоинстанционното производство именно на база 2 000лв. и да присъди допълнително разноски съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция.

Доводите на молителя в насока, че общо присъденото адвокатско възнаграждение за двете инстанции е значително съобразно присъденото обезщетение за неимуществени вреди – 7 000лв. са правно несдържани, доколкото предмет на коректна преценка от страната /съответно – процесуалния й представител/ е размерът, за който ще бъде предявена претенцията /която в случая е предявена за 30 000лв./ и действително претърпените вреди, съответно – възможността да бъдат понесени последиците от чл.78 ал.3 от ГПК.

По идентичен начин с този при определяне разноските – адвокатско възнаграждение за жалбоподателя и ответник в първоинстанционното производство, е процедирано и при определяне възнаграждението по чл.38 5 ал.2 от ГПК - съобразно обжалваемия материален интерес – 14 500лв., според ориентировъчните размери, визирани в Наредбата, но без процентното увеличение, а именно – 1 300лв. /чл.7 ал.2, т.3 от Наредбата/ и съразмерно с неуважената част от въззивната жалба. Констатирано е, че съгласно договор за правна защита и съдействие /л.8 от първоинстанционното дело/, е уговорено безплатно процесуално представителство в полза на адв. П.К. до приключване на делото във всички инстанции. Съобразявайки горцитираната наднационална съдебна практика, фактическата и правна сложност на делото във фазата на въззивното производство, извършените от процесуалния представител процесуални действия по подаване на отговор на въззивна жалба, изготвяне на писмено становище, фактът, че въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание, въззивният съд е преценил, че адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА следва да бъде определено съобразно обжалваемия материален интерес – 14 500лв., но също - според ориентировъчните размери, визирани в Наредбата, но без процентното увеличение, а именно – 1 300лв. Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба, са присъдени разноски по реда на чл.38 от ЗА в размер на 627,59лв. Ето защо доводите на молителя, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде в размер 1 140лв. не могат да бъдат споделени. Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е постановено по повод преюдициално запитване конкретно по приложението на Наредбата. Приетото със същото е в смисъл, че националният съд не само може, но е и длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги и доводите на молителя, че наднационалната съдебна практика не дава изрични и конкретни насоки на националния съд са изцяло неоснователни. Вярно е, че национална законова правна норма – чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗА предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд и размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Вярно е и че последната разпоредба предвижда и че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа /Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, а процесуална норма – чл.78 ал.5 от ГПК, не позволява на 6 съда да определи по-малък от минимално определения размер адвокатско възнаграждение съобразно чл.36 от ЗА. Не може да се приеме обаче, че тази национална правна уредба придава изключително задължителен характер на решение на съсловна организация, какъвто характер притежава Наредба №1/2004г. Според посоченото в п.37 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза, като при необходимост сам взема решение да остави без приложение всяка национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект има нормата на чл.101, пар.1 от ДФЕС. В този смисъл в п.39 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е посочено, ако национален съд установи, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с чл.101, пар.1 от ДФЕС, във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС – което е намерило израз и в п.1 от диспозитива на решението. Следва да се акцентира и на смисъла, вложен в пар.60 от решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г.: „Важно е обаче да се подчертае, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени“.