Определение № 777 от 30.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. Варна, 30.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20223100900148 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище гр.

София, подадена чрез процесуален представител, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу АНТ. М. С., ЕГН ********** и М.

АС. С., ЕГН **********, двамата от гр. ****, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 97 292.71 лева, представляваща главница; 221.77 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г.; 154.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.01.2022 г. – 10.01.2022 г. и 120 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I173073249, сключен на 17.07.2017 г. между АНТ. М. С. /кредитополучател/, М.

АС. С. /съдлъжник/ и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и за които вземания е издадена Заповед № 126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /11.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.

С определение № 555/12.04.2022 г. съдът е постановил преписи от исковата молба, ведно с приложенитe към нея доказателства да се изпратят на ответниците.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците АНТ. М. С. и М. АС.

С., чрез общия им пълномощник адв. С.Н., подават писмен отговор, с който оспорват предявения иск по основание и размер.

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл. 127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

1

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249 между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и АНТ. М. С. /кредитополучател/ и М. АС. С. /съдлъжник/, за вземанията по който е издадена Заповед № 126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа на Варненски районен съд. При служебна справка по приложеното ч.гр.д. № 250/2022 г. на ВРС е видно, че срещу посочената заповед в преклузивния срок е постъпило бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК от длъжниците АНТ. М.

С. и М. АС. С., чрез упълномощения адв. С.Н., като в изпълнение указанията на съда заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил исковете за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Сезиран е компетентен съд, който приема, че предявените искове са допустими.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

Твърди се неизпълнение на задължение по търговска сделка. В същото време страните по нея – ответници по спора притежават качеството потребители, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 113 от ГПК спорът подлежи на разглеждане по общия ред.

Не са направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.

Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на исковете.

На страните следва да се укаже, че съдът на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

По доказателствата:

Съдът намира представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати, като по прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Съдът намира за относимо и допустимо искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи в исковата молба, служебно допълнени от съда, поради което искането следва да бъде уважено.

2

Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 374 от ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, против АНТ. М. С., ЕГН ********** и М. АС. С., ЕГН **********, двамата от гр. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 97 292.71 лева, представляваща главница; 221.77 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г.;

154.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.01.2022 г. – 10.01.2022 г. и 120 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249, сключен на 17.07.2017 г. между АНТ. М. С.

/кредитополучател/, М. АС. С. /съдлъжник/ и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и за които вземания е издадена Заповед № 126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /11.01.2022 г./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по делото:

Сочи се в исковата молба, че по силата на сключен на 17.07.2017 г. договор за кредит № I17-3073249 „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959/ е предоставила на АНТ. М. С. /кредитополучател/ и М. АС. С. /съдлъжник/ кредит в размер на 150 000 лева с цел закупуване на готови /завършени/ имоти и рефинансиране на кредитни задължения на кредитополучателя към друга банка, описани в т.14 от Договора, като кредитът е изцяло усвоен по банкова сметка с титуляр кредитополучателя: BG86UBBS88881000944856.

Изложено е, че с подписване на договора длъжникът се задължава да ползва кредита съобразно уговорените цел, условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Сочи се също, че в т.7 от договора страните договорили, че погасяването на кредита ще се осъществява чрез месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора, а съгласно т. 6 срокът на издължаване на сумите по кредита е 228 месеца и тече от датата на първото усвояване на суми по кредита.

Ищецът сочи, че за обезпечаване на цялото вземане по договора в полза на кредитора е учредена договорна ипотека с Нотариален акт № 37, тoм II, рег. № 4552, дело № 159 от 2017 г., на нотариус Ивелина Обретенова, рег.№ 561 при НК, който е вписан в СВ – гр.Варна с вх. рег.№ 18922/18.07.2017 г., 3 акт № 44, т. VI, дело № 9518/2017 г., върху следните недвижими имоти, подробно описани в т.13.1 от Договора: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по док. - 58.520 кв. м., в сграда № 1, в ПИ с идент. ***, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр. Варна, Победа, бл.8, ех.А, ет.З, an. 21, п.к.9000, Прилежащ обект - изба от 6.47 кв.м.;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по док. - 122.000 кв.м. в сграда № 1 в имот с ид.№ ***, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр. Варна ***, ет.З, п.к.9000,

Прилежащ обект - изба № 4 от 14.25 кв.м, изба № 5 от 11.25 кв.м и котелно помещение от 14,50 кв.м/.

Описан е начинът на олихвяване на заемните средства, установен в т.9.1 от договора, съгласно който главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 3.70 %, равен на сбора на референтния лихвен процент (РЛП) плюс надбавка в размер на

3 %. Сочи се, че към датата на сключване на договора РЛП е 0.70 % за кредити в лева, а променливият лихвен процент може да се променя при промяна на РЛП, която се извършва по реда и условията, посочени в т.17.3.1 – 17.3.3 от договора, в съответствие с утвърдената от банката Методика за изчисляване на РЛП на „СИБАНК“ ЕАД за кредити на физически лица, с която длъжника и съдлъжника са се запознали при подписване на договора.

Твърди се, че по този начин длъжникът и съдлъжникът са дали изричното си съгласие банката едностранно да променя приложимия лихвен процент вследствие промяна в размера на РЛП за съответната валута на кредита. По отношение на крайният лихвен процент се сочи, че е постигната индивидуална договорка, съгласно която същият не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка, която е записана в договора и не може да бъде променян едностранно през целия му период. Твърди се също, че в подписаната от длъжниците методика достатъчно ясно и по недвусмислен начин е посочен алгоритъма на формиране на РЛП, поради което ищецът оспорва всякакви твърдения за неравноправност на клаузите, касаещи лихвените условия, които предвид липсата на общи условия към договора счита за индивидуално договорени. На следващо място, ищецът сочи, че процесният договор е извън обхвата на потребителска закрила, тъй като е обезпечен с ипотека, като излага аргументи в тази насока.

Твърди се, че с Анекс № 1 от 20.12.2017 г. към договора за кредит длъжникът се е задължил да извърши предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 33 672.89 лева, в резултат на което остатъкът от дълга е не повече от 114 000 лв., а кредиторът, при изпълнение на горното, е поел задължение да заличи ипотеката върху Апартамент № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна. С Анекс от 25.09.2018 г. във връзка с извършеното предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 30 200.00 лв. страните приели нов погасителен план при запазване срока на окончателното погасяване, договорен с основния договор, като приели, че считано от 10.11.2018г. приложимият лихвен процент е в размер на 3.20 %.

Изложено е, че поради неплащане на 5 броя месечни погасителни вноски с общ размер 3 482.80 лева и неиздължаването им в срок, както следва: изцяло с падеж 10.08.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.09.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.10.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.11.2021 г. в размер на 696.56 лева и изцяло с падеж 10.12.2021 г. в размер на 696.56 лева, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.12.2021 г., на основание чл. 22.1.1. от Договора. Твърди се, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 05.01.2022 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на поканите за доброволно изпълнение. В тази връзка се сочи, че до АНТ. М. С., в качеството му на 4 кредитополучател и длъжник, е изпратено Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх. № ИД-30955-2021/15.12.2021 г., връчено по реда на чл. 46 от ГПК на дата 20.12.2021 г., а изпратеното до М. АС. С.

/съдлъжник/ Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх.