Решение № 122 от 13.07.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. ********, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100704 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.11 и чл.19, ал.4, вр. с чл.22 ЗПК.

Постъпила е искова молба от Х. П. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес обл. *******, гр.

********, ул. *********** № 6 чрез адвокат-пълномощника Л. К. Б.-САК, съдебен адрес: гр.

****** 1000, ул. „*******“ №5Б, ет. 3, офис № 311 против „*********“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ******, ул. „*******'' № 25, ет. 5, управители Б. Б. и С. Г..

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2025 г. Х. Г. е сключила Договор за кредит № Мах_300917951, по силата на който „*********" ООД, ЕИК ******** й е предоставило в заем сумата от 700 лв. при фиксиран ГЛП от 46.37 % и ГПР от 57.49 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 888 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие обаче се оказало, че ищцата е трябвало да внесе общо сумата от 1 598,64 лв. за погасяване на кредита на 12 месечни вноски от по 133,22 лв., като освен главница и лихва е включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно чл. 10, ал. 1 от договора. Така й било обяснено от служители на ответника. В исковата молба се твърди, че Договор за кредит № Мах_300917951 е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 46.37 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 11 г. о.. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 18.06.2025 г. е била 1

12.07% (съответно трикратния й размер е бил - 36.21 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата но смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.; ГПР е 57.49 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата допълнителна такса, което е още едно основание за нищожност на договора. - В чл. 10, ал. 1 от Договор № Мах_300917951 е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за бързо разглеждане на искането му за кредит в размер на 710,64 лв., която се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на Договора за кредит. Допълнителната такса, начислени на ищцата на стойност от 710,64 лв.. възлиза на над 100% от стойността на главницата. В исковата молба се твърди, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 57.49 %, ГЛП е 46.37 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл 2

Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). В исковата молба се твърди, че доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Кумулирането на таксата за бързо разглеждане на кредита към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 57.49 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Допълнителната услуга - "бързо разглеждане на искането за кредит" и дължима за нея "такса за бързо разглеждане на документи" (чл. 9, ал. 1 от договора) по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и експресното обслужване е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото начислената в настоящия случай такса за бързо разглеждане в размер на 710,64 3 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.). Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, an. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "бързо разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "бързо", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата. В горния смисъл, клаузата за бързо разглеждане и такса за динамично плащане кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на моята доверителка се явява основателна.

В исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за кредит № Мах_300917951, сключен на 18.06.2025 г. между Х. Г. и „*********" ООД, ЕИК ******** за НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Разпределена по пера общата сума на договора е следната - 700 лв. главница, 188 лв. лихва по договора, 710,64 лв. такса за бързо разглеждане на искането за кредит.

В исковата молба ищецът моли съда евентуално да признае за установено по отношение на „*********" ООД, че клаузата в чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № Мах_300917951, сключен на 18.06.2025 г., която предвижда заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 710,64 лв. е НИЩОЖНА, поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът моли съда да му присъди направените в настоящето производство съдебни разноски, както и да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът „*********" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.******, район *******, ул.“*******“ №25, ет.5, представлявано от Б. К. Б. - управител, чрез Ю. А. Б. - юрисконсулт на Дружеството в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В отговора на ИМ се твърди, че всички твърдения изложени от ищцата не отговарят на обективната истина и са неоснователни. На 18.06.2025г. между "*********" ООД (Дружеството), в качеството му на Кредитор, от една страна и Х. П. Г., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № 300917951. Вследствие на 4 възникване между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „*********" ООД е финансирал кредитополучателя, а за Х.