Определение № 62 от 21.01.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 947/2024
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 21.01.2025
- В сила
- 05.05.2025
- Състав
- ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. ХАСКОВО, 21.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20245600100947 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 6569/04.07.2024 г. от С. М. Й. срещу А. Д. Т.. Исковата молба е оставяна многократно без движение за уточняване на обстоятелствата и фактите, на които се основава исковата претенция.
Ищецът твърди, че през 2004 г. изтеглил ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 14 900 лв. През 2005 г. поискал от лицето А. Д. Т. заем от 5000 лв. и сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, описан в уточняващите молби.
Посочва се, че по този спор било образувано гр.д. № 728/2020 г. на ОС – Хасково, но съдът отхвърлил исковата претенция, а впоследствие решението му е потвърдено от Апелативен съд – Пловдив. Въззивният съд приел, че ищецът е купувача по предварителен договор от 30.09.2005 г. за покупко – продажба на недвижим имот. Посочил, че е налице действително споразумение, съдържащо всички уговорки относно съществените елементи на окончателния договор относно предмета и цената; задълженията на купувача да плати договорената цена, както и че ответника е собственик на процесния имот. От друга страна, съдът приел за погасено по давност правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с изтичане на общата 5-годишна давност на дата 30.12.2010 г. В това решение въззивният съд не се съобразил с редица въпроси. Ищецът и ответникът Т. били обвързани от предварителния договор. Ищецът изпълнил задължението си да плати дължимата продажна цена, но ответникът не изпълнил своето да му прехвърли собствеността. Смята, че възражението за погасяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по давност е неоснователно, тъй като ищецът се противопоставил с възражение за прекъсването й – давността се прекъсвала с признаването на вземането от длъжника, а от прекъсването й започвала да тече нова давност. В случая през 2010 г. в рамките на петгодишния давностен срок ответникът поискал увеличаване на продажната 1 цена. В периода от 28.02.2017 г. до 07.10.2015 г. купувачът извършил преводи на суми, които продавачът приел без възражения. По своята същност това означавало конклудентно признаване и потвърждаване на задълженията по предварителния договор. При това положение според ищеца от 07.10.2015 г., когато било осъществено последното плащане на продажната цена е започнала да тече нова давност, която към датата на предявяването на иска (21.08.2020 г.) не е била изтекла.
Всички тези факти били потвърдени с решение № 5/11.03.201 г. по гр.д.
№ 728/2020 г. на ОС – Хасково, но решението било неправилно, недопустимо, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните норми.
Отправя се искане да бъде постановен нов съдебен акт, с който да се уважи предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.09.2005 г. за покупко – продажба на недвижим имот – УПИ XXIII – 1147с площ от 245 кв.м., застроен и незастроен, в кв. 155 по плана на град Харманли, одобрен със заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г., находящ се в град Харманли, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 2, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка на гази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и застроена площ от 88 кв.м. на втория етаж, който към момента се индивидуализира като имот с идентификатор № *** с площ от 245 кв.м., ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор № *** с площ от 63 кв.м., пристройка – сграда с идентификатор № *** с площ от 54 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор № *** с площ от 14 кв.м., с адрес : град Харманли, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 2, за сумата от 23 600 лв., платима на три равни месечни вноски, всяка от по 7866.66 лв., платими до всяко десето число на текущия месец, със срок на сключване на окончателен договор до 30.12.2005 г.
Към исковата молба и уточняващите към нея молби са представени писмени доказателства. Сред тях е и препис от решение № 5/11.03.2021 г. по гр.д. № 728/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, което е служебно известно на настоящия съдебен състав, както е служебно известно, че същото е частично отменено, а в останалата част потвърдено с въззивно решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.д. № 447/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а с въззивното решение е отменен в частта по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е потвърден в частта по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Преди процедурата по размяна на книжа и подаване на отговор, съдът относно допустимостта на иска и наличие на основания за прекратяване на производството, установява , че е налице влязло в сила съдебно решение по предходен спор, който има същият предмет.
Прекратяването на производството по делото в хипотезата на чл. 299, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК предпоставя наличието на влязло в сила решение по предходен спор между същите страни относно съществуването, респ.
2 несъществуването на конкретно правоотношение и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират материалното правоотношение и съответно субективното материално право, се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Това са юридическите факти, от които спорното право произтича, неговото съдържание и неговото правно естество.
В тази връзка съдът намира, че настоящият иск е основан на същите по съдържание фактически твърдения, по които вече е разгледан и решен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 728/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради което следващ иск на същото основание е недопустим и повторно заведеното дело следва се прекрати служебно от съда, съгласно чл.
299, ал. 2 от ГПК. Излагането на допълнителни доводи относно началния момент на погасителната давност от ищеца, но без съществено различие в обстоятелствената част на исковата молба, няма как да обоснове различно основание, съответно различен иск от вече разгледания и решения между страните с решението от 11.03.2021 г. по гр.д. № 728/2020 г. Напротив, ищецът излага същите фактически твърдения относно закупуването на недвижим имот пред 2004 г. с кредит от „банка ДСК“ ЕАД, за което е учредена договорна ипотека; получаването на заем от ответника А. Д. Т., в замяна на което му е прехвърлен процесния имот с уговорката след това да бъде изкупен отново; и накрая сключването на 30.09.2005 г. на предварителен договор за покупко – продажба на същия недвижим имот, който не бил изпълнен от страна на ответника. При сравнение между петитума на иска, разгледан по гр.д. № 728/2020 г. и петитума на настоящия иск, се установява, че е налице едно и също искане – да се обяви за окончателен предварителния договор. Не може да се приеме, че въвеждането на твърдения за различен начален момент на погасителната давност, води до разлика в предявения иск. Напротив, въпросът за началния момент на погасителната давност вече е бил разгледан от Окръжен съд – Хасково, а впоследствие и от Апелативен съд (на стр. 14-15 от решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.д. № 447/2021 г.). Обстоятелството, че изводите на двете съдебни инстанции, не съответстват на вижданията на ищеца по този въпрос, не означава, че са налице нови обстоятелства или че е налице различно основание или различно искане до съда. Ако ищецът е имал друго становище по въпроса за началния момент на погасителната давност, е можел да го заяви като възражение в предходното исково производство, но с приключването му и изтичането на всички процесуални срокове тази възможност вече е преклудирана. Следва да се подчертае, че въззивното решение не е било обжалвано, но впоследствие е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС. Предмет на обсъждане в производството по отмяна пред ВКС е отново въпросът за началния момент на погасителната давност, но с решение № 191/26.03.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за отмяна.
По този начин въпросът за давността е бил разгледан както в редовно исково производство, така и в извънредното производство по чл. 303 ГПК. С 3 настоящия иск на практика се иска да бъде повторен решен същият спор и да се постанови решение, различно от влязлото в сила.
При така установеното, се налага извода, че с настоящата искова молба ищецът сезира отново съда с иск, който вече е бил предявен и разгледан в производството по гр. д. № 728/2020 г. на Окръжен съд - Хасково, чието решение по същество е претърпяло въззивен и касационен контрол и е влязло окончателно в сила. Установява се пълна идентичност между страните и предмета на делото. Следователно, субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо съвпадат. Налице са условията на чл. 299, ал. 2 ГПК за служебно прекратяване на настоящото производство.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по гр.д.
№ 947/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково,образувано по искова молба вх. № 6569/04.07.2024 г. от С. М. Й. срещу А. Д. Т..
Определението подлежи на обжалване с частна жаба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4