Решение № 1168 от 27.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. В.

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100502328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20070863/09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 27195/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 138 състав, е отхвърлен предявеният от В. И.

С. срещу Л. И. М. и Н. Л. М. иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН за отмяна на сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, т. II, рег. № 05114, дело № 0313/08.04.2016 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, с която Л.

И. М. е прехвърлил на Н. Л. М. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул.

****, със застроена площ от 85,79 кв.м, заедно с прилежащите му мазе № 1, с площ от 10,12 кв.м, и таван № 1 с площ от 7,67 кв.м, заедно с 2,23 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“, ул. ****, със застроена площ от 85,79 кв.м, заедно с прилежащите му мазе № 1, с площ от 10,12 кв.м, и таван № 1, с площ от 7,67 кв.м, заедно с 2,23 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, до размера на 1/6 идеална част от нея. Със същото решение е уважен предявеният в условията на евентуалност от В. И. С. срещу Л. И. М. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като ответникът Л. И. М. е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 14 391,08 лева, представляваща равностойността на запазената 1/6 ид. ч. на В. И. С. от наследството на майка И.П. М., представляваща като сума 1/12 част от пазарната цена на апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

26.06.2020 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25002153/19.01.2023 г., уточнена молба вх. № 120750/21.12.2023 г., на Л. И. М., чрез адв. К. А., в частта, в която искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 7204 лева до 14 391,08 лева, като се иска отхвърляне на иска за сумата над 7204 лева. Оспорва се изводът, че на ищцата В. С. се дължи възмездяване за накърненото й наследствено право в размер на 1/12 част от стойността на процесния апартамент № 1 към момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, възлизаща на 14391,08 лева. Счита се, че възмездяването на наследника с накърнена част, към момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 30, ал. 1 ЗН е приложимо само в хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗН, която е различна от процесния случай. Поддържа се, че ответникът Л. М. се е разпоредил с процесния имот и исковата молба по чл. 30, ал. 1 ЗН е вписана след извършване на разпоредителната сделка, поради което единствената правна възможност ищцата да бъде възмездена за нейната част от наследството на И. М. е чрез парично уравнение на накърнените й наследствени права на основание чл. 59 ЗЗД, като приобретателят й заплати сумата, с която ответникът се е обогатил за нейна сметка. Поддържа се, че в случая ищцата В.

С. е обедняла за сметка на ответника Л. М., съответно той се е обогатил за нейна сметка със сумата от 7204 лева, представляваща паричната равностойност на нейната запазена част или пазарната оценка на 1/12 идеална част от наследството на наследодателката И. М.. При условията на евентуалност се сочи, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗН, като масата се формира само от един имот и стойността му следва да се определи към датата на открИ.е на наследството 119 736 лева към 2016 г., респективно 1/12 част от него възлиза на 9978 лева. На следващо място се сочи, че в хода на първоинстанционното производство ответницата по иска по чл. 37 ЗН Н. М. е заявила желанието си да задържи процесния апартамент и е заплатила стойността на запазената част на ищцата В. И. С., превеждайки по сметката й сумата от 7204 лева, което обстоятелство неправилно не било зачетено от районния съд.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от В. И. С., чрез адв. И. Д., съдържащ становище за неоснователност на жалбата. Счита се за правилен изводът на СРС, че паричното възмездяване за накърненото наследствено право на ищцата следва да бъде определено на база на стойността на процесния имот към момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което ответникът Л. М. следва да й заплати сума в размер на 14 391,08 лева съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза. Оспорват се доводите на въззивника, че възмездяване на наследника с накърнена запазена част е приложимо само в хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗН. Възразява се и срещу доводите, че приобретателката на имота Н. М. е извършила реално допълване на запазената част на ищцата в пари. Претендират се разноски за въззивното производство.

С първоинстанционното решение районният съд приема, че предявеният главен иск за отмяна на сделката, обективирана в нот. акт за продажба на недвижим имот № 141, т. II, рег. № 05114, дело № 0313/08.04.2016 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, с която на Н. Л. М. е прехвърлено правото на собственост върху недвижимия имот до посочената от ищцата част, не е погасен по давност, но подлежи на отхвърляне, тъй 2 като предпоставките на чл. 37, ал. 1 ЗН не са налице – продажбата на процесния апартамент е извършена след открИ.е на наследството на И.П. М. и преди вписване на исковата молба по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което и правата на приобретателя по сделката са противопоставими на ищцата, съответно, ищцата, като наследник, чиято запазена част е възстановена по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, има право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права.

С оглед на извода за неоснователност на главния иск, районният съд е разгледал евентуалния иск за осъждане на ответника Л. М. да заплати на ищцата равностойността на запазената й 1/6 ид. ч. от наследството на майка , представляваща като сума 1/6 ид. ч. от пазарната цена на процесния имот, като е прието, че претенцията е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Прието е, че от доказателствата по делото се доказва наличието на фактическо /без правно основание/ разместване на имущество от имуществената сфера на ищцата в патримониума на ответника Л. М., поради което искът по чл. 59 ЗЗД се явява доказан по основанието си.

Относно паричната равностойност на накърнената запазена част на ищцата, е съобразено, че с влязло в сила решение е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението, извършено от И.П. М. в полза на ответника Л. М., обективирано в нот. акт № 119, том LXXXVII, дело № 20857/14.12.1992 г. на нотариус В.А., с което дарителката се е разпоредила с 1/2 ид. ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, ****, като е възстановена запазената част на В. С. от наследството на майка й И. М. в размер на 1/6 ид. ч. Следователно, на ищцата се дължи парично възмездяване за накърненото й наследствено право в размер на 1/12 част от стойността на процесния апартамент № 1 към момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, възлизаща съобразно кредитираното заключение на съдебно-оценителната експертиза на 14 391,08 лева.

По отношение на извършеното в хода на процеса плащане от Н. М. е прието, че същото не следва да се съобразява от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е извършено на различно от горепосоченото основание, а от друга страна, липсват данни за приемането му от ищцата.

Софийски градски съд, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 90175/06.10.2023 г., ищцата твърди, че през 1992 г. родителите й са дарили притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „ Красно село“, ул. **** на ответника Л. М. (неин брат), като собствената на майка й И.П. М., починала на 13.02.2016 г., 1/2 ид. ч. от апартамента, е била единственият притежаван от нея имот; че с влязло в сила на 26.05.2020 г. решение, постановено по предявен от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН посоченото дарение на недвижим имот е намалено, като е възстановена запазената част на ищцата от наследството на нейната майка в размер на 1/6 ид. ч. Изложени са твърдения, че с нот. акт за продажба на недвижим имот № 141, т. II, рег. № 05114, дело № 0313/08.04.2016 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 19955, акт № 85, т.

XLVI, дело № 14335/08.04.2016 г., Л. И. М. е прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент на дъщеря си Н. Л. М.. Поради това ищцата е отправила искане за отмяна на посочената разпоредителна сделка между ответниците Л. и Н. М.и на основание чл. 37, ал. 1 ЗН до размера на 1/6 ид. ч. от нея, а при условията на 3 евентуалност, в случай че този иск бъде отхвърлен, ответникът Л. И. М. да бъде осъден да й заплати сумата от 14 391,08 лева - равностойност на запазената й 1/6 ид. ч. от наследството на майка й И.П. М., представляваща като сума 1/6 ид. ч. от пазарната цена на притежавания от наследодателката имот, оценен към 26.05.2020 г. – датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковете по основание и по размер. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност, като в тази връзка поддържат, че наследството на И. М. е открито на 13.02.2016 г., а искът е предявен на 26.06.2020 г., т.е., след изтичане на изискуемия едногодишен срок. Оспорват евентуално съединения иск, като поддържат, че следва да бъде отхвърлен, тъй като към датата на предявяването м у ответникът Лю. М. не е собственик на процесния апартамент. Ответницата Н. М. заявява, че желае да задържи процесния апартамент при условията на чл. 37, ал. 1, пр. последно ЗН, като допълни възстановената част на ищцата от наследството на И.П. М. в пари. И двамата ответници поддържат, че възстановената част на ищцата е 1/12 ид. ч. от целия имот, тъй като намаленото дарение наследодателката се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от апартамента; че ищцата има право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права, тъй като към момента на прехвърлянето на имота не е била вписана искова молба п о чл. 30, ал. 1 ЗН, съответно – разпоредителната сделка не може да бъде отменена по реда на чл. 37 ЗН; че е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД, тъй като ищцата е обедняла за сметка на ответника със сумата от 7204 лева (1/12 от продажната му цена съгласно нот. акт за продажба на недвижим имот № 141, т. II, рег.

№ 05114, дело № 0313/08.04.2016 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК), представляваща паричната равностойност на запазената част на ищцата, респ. пазарната оценка на 1/12 ид. ч. от наследството на И.П. М., а в същото време ответникът се е обогатил със същата сума.

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че с нот. акт № 119, том LXXXVII, дело № 20857/14.12.1992 г. на нотариус В.А., вписан в СВ - София с вх. рег. № 29250/14.12.1992 г., И.П. М. и И.

В. М. са дарили на ответника Л. И. М. недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ****, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на 85,79 кв.м, заедно с прилежащите му мазе № 1, с площ от 10,12 кв.м, и таван № 1 с площ от 7,67 кв.м, заедно с припадащите се 2,23/100 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителите си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и плодоползване на дареното жилище; че И.П. М. (майка на В. С. и Л. М.) е починала на 13.02.2016 г., а баща им И.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29a19611-7931-4c0f-9ae8-103cc14e02a8