Решение № 166 от 21.02.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Стара Загора, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530101207 по описа за 2023 година

Предявен е главен иск за нищожност от К. И. С., от гр. Стара Загора, против „Юробанк България“ АД - гр. София /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ гр. София/ - по чл. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1, т.9, т.10, т.11, т. 12 от ЗПК – на договор за потребителски паричен кредит ......... от 04.10.2018г., и евентуален иск за нищожност на клауза от договора „такса ангажимент“ - по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 10а, чл. 19 ал.4 и чл. 21 от ЗПК и по чл. 143 от ЗЗП. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски паричен кредит ......... от 04.10.2018г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, съгласно който трябвало да върне сумата в общ размер на 4449,60 лева, при сума на получаване в размер на 3000 лева, при ГПР 21.97%, с годишен лихвен процент 17.37 %, при срок на кредита от 36 вноски.

Наред с това, съгласно договора, ищцата следвало да заплати сумата в размер на 105 лева - такса ангажимент и застрахователна премия в размер на 604,80 лева. По този начин общата месечна погасителна вноска възлизала в размер на 123,60 лева.

Договорът бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК, договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора бил посочен годишен лихвен 1 процент 17.37 %, липсвали обаче условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в договора било посочено, че ГПР е в размер на 21.97%.

Липсвало обаче каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Не било ясно посоченият лихвен процент от 17.37 % как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъдела спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Наред с това, застрахователната премия от 604,80 лева и такса ангажимент от 105 лева следвало да се включи в ГПР, а в настоящия случай това не било сторено.

Това от своя страна съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвало да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.

Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия 2 размер на предоставения кредит.

А съгласно § 1 от ДР към ЗПК - „Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

В тази връзка се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия, предвидена в Договор за потребителски кредит, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г.

Поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

В случая, следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това, процесният договор следвало да се прогласи за недействителен.

На следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай, имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11 ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него 3 липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена дължимостта на договорна лихва, такса, както и застрахователна премия, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора.

На следващо място, процесният договор за потребителски паричен кредит ...... не отговарял на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК.

Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, в договора било предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховката съдържали уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което намира, че същите съставлявали елементи от договора, по отношение на които трябвало да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания, било видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи категорично намирал този шрифт за по-малък от размер 12 и практически бил нечетлив.

Намира, че от една страна е налице нарушение на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна налице било нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане на застрахователна премия.

Отделно от това, в договора и погасителния план към него не се съдържала предвидената в чл. 11 ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка 4 погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Поради гореизложеното счита, че е налице недействителност на договора - на основание чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 12 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договорът е действителен, то моли да постанови решение, с което да признае за нищожна клаузата „такса ангажимент“ в размер на 105 лева.

На първо място „такса ангажимент“ била нищожна на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.

10а ал. 1 ЗПК /в сила от 23.07.2014г./. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а ал. 2 ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор по своето естество представлявала такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита.

Така уговорената „такса ангажимент“ в договора била нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били неравноправни и по смисъла на чл.

143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.

На следващо място, „такса ангажимент“ била нищожна, поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговорените „такса ангажимент“, следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. С възнаграждението по процесиите такси се целяло едно 5 допълнително оскъпяване на договора за кредит, което следвало, но не било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което от своя страна водило до недействителността им.