Решение № 204 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502859 по описа за 2020 година

С решение от 13.05.2020 г., постановено по гр. дело № 15 141/2018 г., Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 10 състав, е осъдил на осн. чл.432 от КЗ ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на ищцата А. Ф. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 069,39 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. С нея първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с която е определено обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лева. Излагат се съображения, че е нарушен чл.52 от ЗЗД и размерът на обезщетението не съответства на тежестта на вредите, които са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.

Посочва се, че и преди произшествието ищцата е страдала от редица заболявания, които са допринесли за по-трудното й възстановяване, както и че проблемите с кръвоносните съдове датират от 2011 г. – обстоятелства, които не са обсъдени от градския съд. Поддържа се също, че и самата ищца е допринесла за уврежданията, тъй като в нарушение на чл.113 от ЗдвП не е положила нужното за своето здраве и не се е съобразила с приближаващия автомобил.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди над 25 000 лева. В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди решението не се обжалва.

1

Срещу жалбата не е подаден отговор от ищцата А.Ф.. Пред въззивния съд процесуалният й представител е представил становище, че жалбата е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на застрахователното дружество, намира следното:

Установено е по делото, че на 27.03.2017 г. ищцата А.Ф., пресичайки на пешеходна пътека, е била ударена от лек автомобил „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № ***, управляван от А. Л. М..

По делото е безспорно, че към датата на ПТП автомобилът е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в „ОЗК Застраховане“ АД.

По делото е представена влязла в сила присъда, постановена от Софийския районен съд, НО, 112 състав на 10.10.2018 г. по НОХД № 9302/2017 г. Видно от тази присъда, А. М. е била призната за виновна за това, че на 27.03.2017 г., около 10.50 часа в град София, при управление на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ***, при предприемане на маневра „ляв завой“ от ул. „Апостол Карамитев“ по бул. „Никола Габровски“, на пешеходна пътека нарушила правилата за движение по пътищата – чл.119 от ЗДвП, като не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека при зелен сигнал А.Ф., при което реализирала ПТП и по непредпазливост причинила на пешеходката Ф. средна телесна повреда.

За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. В. П.. От неговото заключение се установява следният механизъм на ПТП: Автомобилът „Сузуки“ непосредствено преди ПТП се е движил в направление от ул. „Апостол Карамитев“ към бул. „Никола Габровски“. Навлязъл в района на кръстовището между двете улици със скорост, не по-висока от 12 км/ч. В същото време отдясно на посоката на движение на автомобила се намирала в процес на движение пешеходката Ф., която пресичала бул. „Никола Габровски“ – на зелен сигнал за пешеходците. Водачката на автомобила не възприела своевременно пресичащата пешеходка и настъпил удар между предната броня на автомобила и левия крак на пешеходката. След удара Ф. паднала на пътната настилка.

Според експерта, при своевременно възприемане от пешеходката на приближаващия автомобил, тя би могла да спре на място и да изчака преминаването 2 му.

В съдебно заседание на 13.11.2019 г. инж. П. е обяснил, че в близост до кръстовището има училище, там видимостта за автомобилите към пешеходците е неограничена. Пешеходката е можела да възприема навлизането на автомобила в кръстовището, но при разрешителен сигнал на светофара не би било логично поведение, пешеходец да се съобразява с поведението на завиващ автомобил.

От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог, се установява, че в резултат от удара на автомобила ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на горновъншната част на лявата голямопищялна кост – външен кондил, с увреждане на ставната повърхност на колянната става; постфлебитен синдром на лявата подбедрица.

От 27.03. до 02.04.2017 г. е проведено болнично лечение, при което ищцата е била оперирана – извършено е открито наместване и фиксация на големия пищял с 3 канюлирани винта. След като е била изписана от болницата, лечението е продължило домашно-амбулаторно за не по-малко от 6 месеца.

Два месеца след ПТП е настъпило усложнение в състоянието на пострадалата – възпаление и образуване на тромби във вените на левия крак, което е наложило продължително лечение от съдов хирург.

Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 15 дни, а също и след като е започнала раздвижване на колянната става за 10-15 дни. През останалото време интензитетът на болките е бил по-малък, но продължава да има такива.

При извършения от д-р Д. личен преглед на ищцата е установен отново възпалителен процес на вените на лявата подбедрица – наблюдава се зачервен и болезнен участък, придружен с оток на меките тъкани.

Обичайният възстановителен период за такъв вид счупване е около 5-6 месеца.

При ищцата той още не е приключил с оглед настъпилото усложнение „постфлебитен синдром“.

В заключението вещото лице е посочило, че няма причинно-следствена връзка между придружаващите заболявания на ищцата /артериална хипертония, болест на Хашимото, остеохондроза на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, увреждания на междупрешленните дискове и спондилоза на гръбначния стълб/ и на 3 настъпилото ПТП.

В съдебно заседание на 13.11.2019 г., на въпрос на представителя на ответника, д-р Д. е обяснила, че няма медицинска документация, в която да има данни, че ищцата е имала заболяването „тромбофлебит“ преди ПТП. При този вид счупвания и с оглед възрастта на А.Ф., е съвсем естествено и често срещано такова усложнение в резултат от травматичното увреждане. Получава се дори и при млади хора.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитана свидетелката Е. Х. – дългогодишна приятелка на А.Ф.. Тя свидетелства, че преди ПТП, независимо от възрастта си, ищцата била активна и жизнена, продължавала да работи като кардиолог, имала много пациенти, посещавала ги по домовете.

След ПТП била дълго време на легло, за нея се грижели племенникът й и брат й.

Изпитвала силни болки, непрекъснати за около 2-3 месеца. Била притеснена и унила, не допускала хора и не искала да я съжаляват. От залежаването получила световъртеж и ходела трудно. Понеже й се виел свят, в къщи паднала и си счупила и ръката.

След като се възстановила, продължила да ходи трудно, макар и без помощни средства, вече не можела да посещава пациентите си, тъй като не можела да изкачва стълби. Ходенето на работа било „една мъка“.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателното производство.

За съда, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, които пострадалата от ПТП ищца е претърпяла, спорните въпроси са два: 1. Какъв е справедливият размер на обезщетението и 2. Доколко самата увредена е допринесла за уврежданията си.

Жалбоподателят е обосновал твърдението си за несправедливо завишено обезщетение с обстоятелството, че и преди ПТП ищцата е страдала от редица заболявания. В жалбата се съдържа и оплакване, че съдът не е обсъдил данните от информационната система на НЗОК. Видно от тези данни /л.157-175 от първоинстанционното дело/, А.Ф., която е родена през 1947 г., действително е страдала от множество заболявания преди ПТП. Но както посещенията при съдов хирург, така и прегледите и изследванията за тромбофлебит са извършени след лятото на 2017 г.

Освен това, посоченото усложнение се е появило само на счупения крак, а не и на другия, който не е бил увреден при ПТП.

4

С оглед на тези данни и при съобразяване на заключението на д-р Д., въззивният съд не приема за доказано възражението на застрахователното дружество, че това усложнение – постфлебитен синдром, не е в причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП.

Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването, че съдът не е уважил възражението за съпричиняване. Както е установено по делото, ищцата е пресичала на пешеходна пътека, на зелен сигнал на светофара. Същата не е била длъжна да се съобразява с приближаващите автомобили и да ги пропуска, след като нейното предимство е било осигурено по силата на ЗДвП.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на застрахователното дружество е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата ищца не е заявила претенция за присъждане на разноски за настояшата инстанция, такива не са и документирани.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 10 състав, постановено на 13.05.2020 г. по гр. дело № 15 141/2018 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5