Определение № 692 от 10.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Бургас, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500297 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. В. З. с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "С." № *, ет. *, против определение № 16 от 06.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 1105/2025г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е оставена без разглеждане молбата й с правно основание чл.61, ал.1, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН като недопустима и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателката изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че същото е неправилно, с мотив, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства да е узнала за откриване на наследството в по-късен момент от смъртта на наследодателя си. Излага се, че в самото заявление е посочено, че към датата на завеждане на гр.д. № 232/2025г. по описа на РС-Несебър тя е знаела, че наследодателят й преживе е имал само един имот, който преживе е дарил на трето лице, а впоследствие след постъпване на писмения отговор по чл. 131 от ГПК, връчен й на 09.09.2025г. от ответната страна е узнала за наличието на допълнителни имоти, останали в патримониума му, като счита, че от този момент е започнал да тече срока й за приемане на наследството по опис, по което е образувано на 15.09.2025г. ч.гр.д. № 1105/2025г. по описа на РС-Несебър. Сочи, че първоначално е считала, че с извършеното дарствено разпореждане от наследодателя й в полза на ответника по гр.д. № 232/2025г. по описа на РС-Несебър е изчерпано цялото имущество, притежавано от баща й преживе. Изрично заявява, че не е поискала продължаване на срока по чл. 61,ал. 2 от ЗН, защото счита, че молбата й е подадена в срок, започнал да тече с узнаване за притежаваните от него имота, станало на 09.09.2025г. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова за вписване в специалната книга на РСНесебър на приемане по опис от жалбоподателkа на полагащата й се ид.ч. от известното й към настоящия момент наследство, оставено от наследодателя й В. З., поч. на 26.01.2025г., подробно описано в жалбата й недвижимо имущество.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт подлежащ на обжалване, поради което е 1 допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран на 15.09.2025г. със заявление от В. В. З. в качеството й на законен наследник на В. М. З., поч. на 26.01.2025г. с исканена основание чл.

61, ал. 1 вр. с ал. 49, ал. 1 от ЗН да бъде вписано в особената за това книга при съда приемане на полагащата й се ид.ч. от наследството му по опис.

Посочено е, че преживе наследодателя й- нейн баща В. З. е притежавал 1500/2000кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, които е дарил на трето лиценеговия племенник С. Р. М., с оглед на което молителката е предявила срещу посоченото лице иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, по който е образувано гр.д. № 232/2025г. по описа на РС-Несебър. Заявява, че едва с връчения й на 09.09.2025г. писмен отговор по чл. 131 от ГПК и представените от ответника С. М. писмени доказателства- решения на ПК – гр.

Антоново и нот.акт от 1983г. е узнала, че преживе баща й е притежавал и други имущества, които не са вписани в имотния регистър- ид.ч. от земеделски земи, които са прекият й наследодател е получил по наследство от своя баща и дядо на молителката- М. В. З.. По тези съображения молителката е поискала да бъде вписано приемане на наследството от прекият й наследодател, представляващо ид.ч. от поземлените имоти, за които е узнала от писмения отговор по чл. 131 от ГПК на ответника гр.д. № 232/2025г. по описа на РС-Несебър, връчен й на 09.09.2025г., подробно описани в молбата й

Съдът е възложил на ДСИ при РС-Ормуртаг извършването на опис на имуществото, останало от наследството В. М. З., поч. на 26.01.2025г., б.ж. на гр. Бургас , за който е образувано изп. д. № 142/2025г. по описа СИС.

Съгласно протокол за опис на наследствено имущество от 16.02.2025г. по изп. д. № изп. д. № 142/2025г. по описа същия СИС е описано като наследствено имущество притежаваните от наследодателя преживе: 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село Поройно, община Антоново, област Търговище; 2. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село Поройно, община Антоново, област Търговище; 3. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село Поройно, община Антоново, област Търговище; 4. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село Поройно, община Антоново, област Търговище; 5. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село Поройно, община Антоново, област Търговище; 6. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № III-126, кв.1 по плана на село Поройно, община Антоново, област Търговище, с площ на имота 2 000 кв.м., представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградените в него сгради както следва: ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЕДНОФАМИЛНА, с идентификатор ***, с разгъната застроена площ от 41 кв.м., брой етажи: 2, и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, и следното движимо имущество: Лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“ с рег.№ А 1295 КХ, номер на рама: WVZZZ1HZPW499886.

С обжалваното определение, РС-Несебър е приел, че молителката не твърди и не ангажира доказателства да е узнала в по-късен момент за откриването на наследството, поради което е счел, че началото на процесния срок е настъпило със смъртта на нейния баща – 26.01.2025г. Предвид това и доколкото молбата за приемане на наследството по описа е подадена на 15.09.2025г., съдът е счел, че същата е просрочена и я е оставил без разглеждане, а и производството по делото е прекратено.

2

С оглед гореустановената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1, вр. чл.49, ал.1 от ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че е открито наследството, като приемането се вписва в особената за това книга в съда.

По делото се установява, че молителката е наследник по закон на починалия на 26.01.2025г. нейн баща В. М. З., като на 18.02.2025г. тя е предявила иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършеното от наследодателя преживе на 01.08.2019г. дарение в полза на С. Р. М. до размера на запазената й част от наследството, по който е образувано гр.д. № 232/2025г. по описа на РС-Несебър. В исковата молба същата е посочила, че това дарствено разпореждане е единственото й известно имущество, притежавано преживе от наследодателя й, с което той се е разпоредил, като няма други известни й негови имуществени права, които да са останали в наследството му – имоти, движими вещи, вкл. МПС, банкови сметки и др.

Представен е писмен отговор по чл. 131 от ГПК, депозиран по същото гражданско дело на 29.07.2025г. от ответника С. Р. М., в който е посочил, че му е известно, че бащата на ищцата е притежавал преживе по наследство от своя баща М.

В. З. право на собственост върху описаните в писмения отговор имущества, които са останали в неговия партимониум след смъртта му на 26.01.2025г. Към отговора са приложени писмени доказателства – удостоверения за наследство, удостоверения за вписани откази от наследство, скици на поземлени имоти, издадени от АГКК въз основа на решения на ОСГЗ- Антово, и др.

При така установената фактическа обстановка се налага извод, който се потвърждава и от твърденията в исковата молба на самата ищца по предявения от нея на 18.02.2025г. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, че към датата на смъртта на баща й /26.01.2025г./ не й е било известно той да е оставил в наследството си преживе каквито и да е имуществени права и/или задължения. Това означава, че в случая районният съд неправилно е приел, че срокът по чл. 61, ал. 1 от ЗН е започнал да тече от момента на откриване на наследството, т.е. от датата на смъртта му на 26.01.2025г. В случая за начало на законовия тримесечен срок за приемане на наследството по описа следва да се счита датата, на която молителката е узнала, че има оставено в наследствено имущество от баща й, което обстоятелство е доведено до знанието й в по-късен от откриване на наследството му момент - чрез връчване на 09.09.2025г. на писмения отговор по чл. 131 от ГПК от насрещната страна по гр.д. № 232/2025г. по описа на РСНесебър. Затова и при липса на доказателства в обратния смисъл следва да се приеме, че 09.09.2025г. е най-ранния момент, в който молителката е узнала, че е открито наследството на починалия й баща, което води до извода, че депозираната на 15.05.2025г. молба по чл. 61, ал. 1 вр.с чл. 49, ал. 1 от ЗН е подадена в законоустановения тримесечен срок. По тази причина и при наличието на останалите предпоставки за оказване на поисканото от молителката съдействие, районният съд неправилно е оставил молбата й е без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото като недопустимо, въпреки, че поради установено с протокола на съдебния изпълнител наследствено имущество е следвало да се произнесе с акт по същество по искането за извършване на опис на наследството и за вписване на заявлението на призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис.

3

С оглед несъвпадане на изводите на районният съд с тези на настоящата инстанция се налага отмяна на обжалваното прекратително определение и връщане на делото на РС-Несебър за продължаване на съдпроизводствените действия и произнасяне по същество по молбата по чл.61, ал.1 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16 от 06.01.2026 г. по ч.гр.д.№ 1105/2025г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е оставена без разглеждане молбата на В. В.

З., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. "С." № *, ет. * с правно основание чл.61, ал.1 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН, като недопустима и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС-Несебър за продължаване на съдпроизводствените действия и произнасяне по същество по молбата по чл.61, ал.1 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4