Решение № 7755 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7755 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110166924 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 104511/20.08.2019 г. /на СГС – л. 3 – гр.д. 10935/2019 по описа на СГС/, подадена от Л. П. П. и уточнена с последващи молби /срещу Софийски районен съд, Софийски градски съд, Върховен касационен съд и Народното събрание на Република България, с която първоначално са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за осъждането на всеки от ответниците да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз в размер на 5 016, 49 лв. от първите трима и в размер на 5016 лв. от Народното събрание, както и за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз в размер на от по 15 050 лв. от всеки ответник.

На основание чл. 23, ал. 3 ГПК с определение № 1493/08.06.2021 г. делото е изпратено за разглеждане на Софийски окръжен съд.

С определение № 405/14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 452/2021 г. по описа на СОС, VI с-в производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК. С определение № 1740/07.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 998/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено определението №405/14.12.2021 г. по гр.д. № 452/2021 г. по описа на СОС. С определение № 4406/20.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 4239/2022 г. по описа на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на 1 определение № 1740/07.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 998/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд и е оставено в сила въззивното определение в частта, с която производството по делото е прекратено по исковете, предявени от Л. П. П. за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 40364/2013 г. и гр.д. № 9137/2014 г. от нарушение на правото на ЕС във връзка с приложението на чл. 417 ГПК и с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и за причинени на ищеца вреди от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 40364/2013 г. и гр.д. № 9137/2014 г., от Софийски градски съд по гр.д. № 3145/2017 г. и ч.гр.д. № 5719/2014 г. и от Върховен касационен съд по т.д. № 1185/2018 г. и ч.т.д. № 23/2019 г., поради нарушение на националното законодателство. Отменено е въззивното определение в останалата част и делото върнато на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение № 795/20.10.2023 г, постановено по гр.д. 452/2021 г. по описа на СОС, VI с-в производството по делото е прекратено на основание 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, пред когото е образувано настоящото гр.д. № 66924/2023 г. по описа на 88 с-в/ По делото са постъпили молби /молба с вх. № 299257/24.09.2024 г. – л. 98/, в които ищецът е поискал ответниците да бъдат осъдени да му заплатят търсените суми при условията на солидарност. В открито съдебно заседание, проведено на 01.12.2024 г., съдът е счел, че направеното искане представлява изменение на исковете и е приел за разглеждане исковете за осъждане при условията на солидарност на Софийски градски съд, Върховен касационен съд и Народно събрание на Република България за заплащане на сумата от 15 050 лв. – имуществени вреди и за заплащане на сумата от 15 050 лв. – неимуществени вреди, претърпени от нарушението на Правото на Европейския съюз.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 40364/2013 год. Софийски районен съд издал заповед за незабавно изпълнение срещу ищеца на основание чл. 417 от ГПК по заявление на „Юробанк България“ АД за вземания въз основа на договор за издаване на кредитна карта от 28.07.2006 год. и извлечение от сметка за задълженията по договора към 06.09.2013 год., като това е станало преди започване на исковото производство и преди да бъдат изчерпани всички средства за защита, т.е. преди делото да е приключило на три инстанции на 19.02.2019 год. /с определение на ВКС за недопускане до касационно обжалване на решение по гр.д. № 3145/2017 год. на СГС, постановено в исковото производство по чл. 422 от ГПК/. Ищецът сочи, че с определение № 8970 по ч.гр.д. № 5719/2014 год. на СГС е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. С тези актове ответниците СРС и СГС са нарушили основополагащи норми на общностното право.

2

Според ищеца действията на съда в заповедното производство били в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, тъй като с тях се давала възможност да се пристъпва към принудително изпълнение срещу имуществото на длъжник, преди той да е изчерпал всички свои средства за защита, т.е. преди делото да е приключило пред всички съдебни инстанции. Освен това СРС и СГС, в нарушение на практиката на СЕС, не изпълнили задължението си да преценят служебно неравноправния характер на договорните клаузи, след като Директива 93/13/ЕИО предвиждала директни права за потребителите, уредени по императивен начин. Според твърденията на ищеца, ВКС приложил приетия в нарушение на правото на съюза от законодателя праг на допустимост на делото за касационно обжалване и не допуснал до разглеждане касационната му жалба, като по този начин нарушил правото му на справедлив процес /установено в чл.47 ХОПЕС/. Твърденията на ищеца за нарушения на законодателния орган са, че е приел законодателство, което предвижда възможност съдът да издаде заповед за изпълнение срещу потребител, без да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, от който произтича вземането в нарушение на Директива 93/13/ЕИО; в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС поставя, чрез процесуални норми в ГПК едно едностранно производство – заповедното, първостепенно положение спрямо двуинстанционното исково производство и с това се възпрепятства правото на длъжника на защита и се разрешава принудително изпълнение преди длъжника да изчерпи всички свои права на защита, в т.ч. преди приключване на исковото производство с влязло в сила решение; предвижда уведомяване на длъжника за издадената заповед за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение, а не в по-ранен момент; не предвижда ефективен съдебен контрол върху актовете на съдебните изпълнители и др.

В резултат на действията на ответниците ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Претендира ответниците да му заплатят при условията на солидарност сумата, която той е бил осъден да заплати по проведените съдебни производства в общ размер от 15 050 лв. Твърди, че в резултат от водените съдебни дела претърпял и неимуществени вреди, представляващи стрес, безпокойство, тревожност, че е бил принуден да се защитава сам, нарушаване на авторитета му в обществото вследствие на водените срещу него съдебни производства и разгласяването им, като претендира ответниците да бъдат осъдени в условията на солидарност да му заплатят сумата от 15 050 лв.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 2278/22.10.2021 г. /на СОС – л. 47/, подаден от Софийски градски съд чрез пълномощника Д. Д.. Оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Според ответника липсва нарушаване на общностното право при разглеждане на съдебното производство пред СГС, а освен това не се доказват нито претърпени вреди – имуществени и неимуществени от ищеца, нито причинно-следствена връзка между 3 поведението на ответника и тях. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Моли за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на исковите претенции спрямо него. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 2341/26.10.2021 г. /на СОС – л. 52/, подаден от Върховен касационен съд чрез пълномощника З. С.. В отговора исковите претенции се оспорват кат недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ищецът не сочи конкретни норми на правото на ЕС, които са нарушени при преценка на достъпа до касация, както и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на правораздавателния орган за нарушение на правото на ЕС. Моли за прекратяване на делото срещу него като недопустимо, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 2817/19.11.2021 г. /на СОС – л. 65/, подаден от Народното събрание чрез пълномощниците А. С. и М. Г.. Според ответника същият не е надлежна страна по предявените искове, поради което и те са недопустими спрямо него. Счита, че нормотворческата дейност на законодателния орган не подлежи на съдебен контрол от общите съдилища. Освен това отговорността в случая по чл. 4, § 3 от ДЕС е на държавата, а не на нейния законодателен орган. Оспорва основателността на предявените претенции. Поддържа, че не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС от страна на ищеца, но дори и да се установи такова не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на законодателния орган за вреди, доколкото нарушението не е съществено. Счита, че претенциите на ищеца са недоказани. Не се установява да е налице причинно-следствена връзка, нито се установяват конкретни претърпени имуществени или неимуществени вреди. Моли за прекратяване на производството спрямо него като недопустимо, евентуално за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2006г. Л. П. П. сключил с „Юробанк България“ АД /със старо наименование „Българска пощенска банка“ АД/ договор за издаване на златна кредитна карта „American Express”. Поради просрочие на две последователни месечни вноски кредитната институция е извършила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирано в уведомление с изх. № 624/03.09.2013г., като съгласно известие за доставяне с ИД PS 1000 029V7 Y същото е получено от адресата на 05.09.2013г. Въз основа на заявление на кредитора по чл. 417, т. 2 ГПК е образувано ч.гр. д. № 40364/2013 г. по описа на СРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение от 04.10.2013 г. срещу ищеца за сумите от: 8 945, 33 лева – главница, ведно със 4 законната лихва, считано от 26.09.2013г. до окончателното плащане, 747, 50 лева – договорна лихва за периода от 28.07.2006г. до 06.09.2013г., 710, 08 лева – разноски по делото. В законоустановения срок срещу издаденото изпълнително основание е подадено възражение по чл. 414 ГПК, с което е оспорена дължимостта и размера на претендираните суми, като са релевирани и възражения срещу действителността на клаузи от договора, тъй като предоставяли възможност кредитната институция едностранно да променя условията, лихвените проценти и таксите по договора.

На 20.02.2014 г. банката е депозирала искова молба, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на претендираните вземания. С решение № 9006 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 9137/2014 г. на СРС исковата претенция е уважена с изложени мотиви за съществуването на заемно правоотношение между страните, тъй като в процесното заявление се съдържала достатъчна индивидуализация на страните, сделката била сключена при общи условия, с които заемателят се е запознал и съгласил, удостоверявайки тези обстоятелства с подписа си, и паричните средства били предадени на заемателя. Обсъдени са и доводите за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като същите са отхвърлени с аргументи, че всъщност кредитната институция е прилагала и начислявала по-нисък процент от уговорения.

Установява се, че на основание подадена въззивна жалба от Л. П. срещу постановеното решение е образувано гр. д. № 3145/2017 г. по описа на СГС. С решение № 7853 от 23.11.2017 г. съдът е потвърдил първоинстанционното решение с мотиви, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит, като неговото съществено съдържание се извеждало както от подаденото до банката заявление, така и от общите условия. Възражението за неравноправност на уговорките от сделката е прието за неоснователно с аргументи, че размерът на лихвения процент бил обвързан от размера на базовия лихвен процент, чиято стойност зависи от обективни фактори извън контрола на банката, а стойността на нелихвените разходи била законоустановена. В мотивната част са изложени и съображения за неоснователността на доводите за нередовност на документите по чл. 417, т. 2 ГПК с изброяване на данните, които следва да се съдържат в счетоводните книги. Обсъдени са и доводите за изтекла погасителна давност с отбелязване на началния момент, от който започва да тече.