Определение № 17309 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17309 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх. №198884/06.06.2025 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено по гр. д. №60404/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в., в частта, с която съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на ищеца за разноски, сторени пред първата инстанция за размера над 420,15 лв. до вписаните в изпълнителния лист 810 лв.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на постановеното разпореждане в обжалваната му част, като се твърди, че съдът е достигнал до погрешно заключение относно наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист по отношение на оспорваната сума. Сочи, че действително с Решение №7649/15.05.2023 г., постановено по гр. д.

№60404/2022 г. по описа на Софийски районен съд, „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата от 810 лв.- разноски по делото, но впоследствие с Решение №2867/12.05.2025 г. по възз. гр. д. №8330/2023 г. първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта за разноските за сумата над 420,15 лв. При този краен резултат от инстанционния контрол, се извеждало, че решението на районния съд в тази част не е влязло в сила, а напротив- отменено е по отношение на присъдените с него разноски за сумата над 420,15 лв. При тези съображения моли частната жалба да бъде уважена. Претендира сторените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна в производството „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, в който се застъпва становище за недопустимост на жалбата поради липса на доказателства за подаването й в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните в

1 производството, събраните по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира следното.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Въведения от ответника по частната жалба довод за недопустимост на последната поради подаването й след законовия срок е неоснователно. Видно е, че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е постановено на 23.05.2025 г., а от отбелязването, направено върху първоинстанционното решение се установява, че същият е получен от процесуалния представител на ищеца адв. З. на 03.06.2025 г. Дори и при липсата на доказателства относно момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ, то подаването в съда на жалбата на 06.06.2025 г. (т.е. три дни след получаването на изпълнителния лист) води до еднозначния извод за спазването на установения от закона двуседмичен срок.

Разгледана по същество настоящият състав намира сезиращата го частна жалба за основателна при следните фактически и правни изводи.

С първоинстанционното решение №7649/15.05.2023 г., постановено по гр. д. №60404/2022 г. „Дженерали Застраховане“ Ад е осъдено да заплати на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД сумата от 400,88 лв.- главница, представляваща регресно вземане по щета №44012132137434, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски в първоинстанционното производство. С решение № 2867/12.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. №8330/2023 г. е отменено решение № 7649/15.05.2023г., постановено по гр.д. № 60404/2022г. по описа на СРС, 53-и състав, в частта, в която по предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, иск с правно основание чл. 411 КЗ, ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, разликата над сумата 207.94 лева до сумата 400.88 лева, представляваща регресно вземане по щета № 44012132137434, и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, са присъдени разноски над сумата 420.15 лева – разноски, сторени пред СРС.

Видно от направената от СРС забележка по чл. 406, ал. 3 ГПК върху първоинстанционното решение, е издаден изпълнителен лист за сумите 207,94 лв.- главница, 810 лв.- разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство, както и 256,76 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна се достига до следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.404 т.1 ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, за което на съответното правоимащо лице се издава изпълнителен лист по реда на чл.405 и сл. ГПК. Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл.404 т.1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл.405-408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно 2 правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. При произнасяне по молба по чл.405 ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл.407 ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материално правен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист /т.3 ТР №5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай описаното по-горе първоинстанционно решение в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД разноски в първоинстанционното производство до размера от 420,15 лв., тъй като до присъдения такъв от 810 лв. обжалвания съдебен акт е бил отменен. Респективно се налага извод, че съдебното решение, в което на ищеца са присъдени разноски за пред СРС, подлежи на принудително изпълнение на основание чл.404 ГПК за сума в размер на 420,15 лв., като за разликата до 810 лв. не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, поради което разпореждането в тази част следва да бъде отменено, а издадения въз основа на него изпълнителен лист следва да бъде обезсилен съответно на отменената част от разпореждането, респ. за разликата между 420,15 лв. и 810 лв., т.е. за сумата от 389,85 лв.

С оглед гореизложеното съдът намира, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 23.05.2025 г. следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено да бъде издаден такъв за сумата от 810 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, за разликата между 420,15 лв. до 810 лв., т.е. за сумата от 389,85 лв., като изпълнителният лист в тази част следва да бъде обезсилен.

По отговорността за разноски:

Правото на разноски се причислява към категорията на акцесорните права. От разпоредбите на чл. 78, чл. 80 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК е видно, че произнасянето на съда по отношение на направените в хода на производството разноски е функция на произнасянето по съществото на спора и се поставя в зависимост от крайния изход на делото, т.е. в зависимост от уважаването или отхвърлянето на иска (в този смисъл опр. № 224 от 9.05.2016 г. по ч. гр. д.

№ 5263/2015 г., ІV г. о.). По своето естество отговорността за разноски в исковото производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски, и има обективен характер, като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение на някоя от страните. Отговорността за разноски е изградена изцяло върху идеята на законодателя за неоснователно предизвикване на делото, но вина в случая не е нужна, тъй като страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноските, дори и да е положила всички възможни усилия и грижи, за да издири и установи действителното правно положение, преди да предяви исковата си претенция в съда. В настоящия случай не би могло да се заключи, че съобразно изхода на спора и основателността на частната жалба, 3 разноските по повод това производство следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна, доколкото актът, с който се произнася настоящия състав не е такъв по чл. 81 ГПК- не е разрешен материалноправен спор между главните страни, с оглед на което да бъдат разпределени разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Ето защо, разноски в настоящото частно производство не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр. с-в, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Разпореждане от 23.05.2025 г., постановено по гр. д.

№60404/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от 810 лв. в полза на ищеца „ДЗИ- Общо застраховане“ АД, представляваща разноски, сторени пред първата инстанция, за разликата над 420,15 лв. до 810 лв., т.е. за сумата от 389,85 лв.

ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на „ДЗИ- Общо застраховане“ АД срещу „Дженерали Застраховане“ ЕАД изпълнителен лист, въз основа на №7649/15.05.2023 г., постановено по гр. д. №60404/2022 г. и решение № 2867/12.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. №8330/2023 г., в частта, с която „Дженерали Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „ДЗИ- Общо Застраховане“ АД за сумата от 810 лв. в полза на ищеца „ДЗИ- Общо застраховане“ АД, представляваща разноски, сторени пред първата инстанция, за разликата над 420,15 лв. до 810 лв., т.е. за сумата от 389,85 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4