Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2 от 07.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 966/2025
Вид
Определение № 2
Подписан
07.01.2026
В сила
07.01.2026
Състав
Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско дело № 20251001000966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 4909 о т 04.12.2025 г., постановено по частно търговско дело № 2344/2 0 2 5 г., СГС, ТО, VI-7-ми състав е оставил без разглеждане молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД да се допусне спиране на изпълнението на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК на изпълнително дело № 20258400400188 по описа на ЧСИ М. Ц..

В срока по чл.396, ал.1 от ГПК срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че чл.389, ал.1 от ГПК недвусмислено предвижда, че „ Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска" като акцентът е върху „Всяко положение на делото", независимо дали е производство по стабилизация или друго производство и от значение е да е налице обезпечителна нужда, каквато в случая се твърди.

Допълва, че въпреки разпоредбата на чл.780, ал.2 от ТЗ съдът е длъжен да се съобрази с обезпечителната нужда, която подробно е описана в молбата за стабилизация и която се изразява в основателно притеснение на молителя, че при провеждане на публичната продан ще бъдат застрашени интересите на длъжника и имуществото му ще бъде разпродадено, което ще обезсмисли 1 процедурата по стабилизация, от което ще настъпят значителни вреди.

Твърди, че е налице изпълнително дело с кредитор „Обединена българска банка“ АД с № 20258400400188/2025 г. при ЧСИ М. Ц., по което е обявена публична продан от 08.12.2025 г. до 08.01.2026 г. за продажба на складовата база на длъжника на цена от 15 548 210 лв. като дългът към банката е общо почти 6 000 000 лева, като предвид предстоящите празници, няма възможност за напредване на производството по стабилизация и имотите ще бъдат разпродадени. Пазарната оценка на продаваните активи е два пъти по-голяма от стойността на дълга, който е дължим към банката. При евентуалната продажба на тези активи длъжникът ще бъде увреден непоправимо, за него това ще бъде търговска смърт и планът за стабилизация и цялото производство по стабилизация ще бъде безпредметно. Моли за постановяване незабавно спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20258400400188 по описа на ЧСИ М. Ц., по което е обявена публична продан от 08.12.2025 г. до 08.01.2026 г. за продажба на складова база на длъжника.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

396, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – молител, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Производството пред СГС е образувано по молба на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД за стабилизация по чл.726 ТЗ. С молбата е направено особено искане да се допусне спиране на изпълнението на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК на изпълнително дело №20258400400188 по описа на ЧСИ М.

Ц., тъй като е налице основателно притеснение, че при провеждане на публичната продан ще бъдат застрашени интересите на молителя и имуществото му ще бъде разпродадено.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, съдът е счел искането за допускане на обезпечение на молба за откриване на производство по стабилизация за процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл.780, ал. 2 ТЗ индивидуалните принудителни изпълнения срещу молителят се спират като последица от уважаване на молбата, т.е. след откриване на 2 производството по стабилизация. До откриване на производството по аргумент за обратното, тя не подлежи на обезпечаване чрез налагане на никакви обезпечителни мерки, поради което е оставил без разглеждане молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД.

Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 780, ал. 1 и ал. 2 ТЗ предвижда, че след откриване на производството по стабилизация е недопустимо образуването на изпълнителни производства срещу търговеца и пристъпването към изпълнение по реда на Закона за особените залози срещу имущество на търговеца, като с откриване на производството по стабилизация се спират всички изпълнителни производства срещу търговеца, както и изпълнението по реда на Закона за особените залози срещу имуществото на търговеца; като по спрените изпълнителни производства срещу търговеца могат да се налагат обезпечителни мерки. Следователно, доколкото и не са налице други разпоредби, при откриване на производство по стабилизация се спират само висящите производства по принудително изпълнение срещу длъжника.

В процесния случай искането за спиране на изпълнителното производство срещу длъжника е подадено едновременно с молбата за откриване на производство по стабилизация. Действително в Част пета на ТЗ липсва изрична разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да поиска от съда още преди да е открито производството по стабилизация да бъдат спрени всички или конкретно образувано спрямо него изпълнително производство. Въпреки това в чл. 768, ал.1 от ТЗ е предвидено, че доколкото в тази част няма особени разпоредби, за производството по стабилизация се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл. 389, ал.1 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

Разпоредбата на чл. 390, ал.1 от ГПК пък предвижда възможност обезпечение да се иска и преди предявяване на иска, който ще служи за обезпечение. От систематическото и логическо тълкуване на разпоредбите може да се направи единствения обоснован извод, а именно, че по силата на препращащата разпоредба на чл.768 от ТЗ, приложими в производството по стабилизация, 3 доколкото няма особени правила, са разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, в това число и онази част касаещи допускането на обезпечение във всяко положение на делото, без законодателят да е направил разграничение по отношение на вида и характера на производството.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД следва да бъде разгледана по същество, поради което и обжалваното в настоящото производство определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе относно нейната основателност.

Поради това, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4909 от 04.12.2025 г., постановено по частно търговско дело № 2344/2025 г., СГС, ТО, VI-7-ми състав.

ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по същество по молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20258400400188 по описа на ЧСИ М.

Ц..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 07.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно търговско дело № 20251001000966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 4909 о т 04.12.2025 г., постановено по частно търговско дело № 2344/2 0 2 5 г., СГС, ТО, VI-7-ми състав е оставил без разглеждане молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД да се допусне спиране на изпълнението на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК на изпълнително дело № 20258400400188 по описа на ЧСИ М. Ц..

В срока по чл.396, ал.1 от ГПК срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че чл.389, ал.1 от ГПК недвусмислено предвижда, че „ Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска" като акцентът е върху „Всяко положение на делото", независимо дали е производство по стабилизация или друго производство и от значение е да е налице обезпечителна нужда, каквато в случая се твърди.

Допълва, че въпреки разпоредбата на чл.780, ал.2 от ТЗ съдът е длъжен да се съобрази с обезпечителната нужда, която подробно е описана в молбата за стабилизация и която се изразява в основателно притеснение на молителя, че при провеждане на публичната продан ще бъдат застрашени интересите на длъжника и имуществото му ще бъде разпродадено, което ще обезсмисли 1 процедурата по стабилизация, от което ще настъпят значителни вреди.

Твърди, че е налице изпълнително дело с кредитор „Обединена българска банка“ АД с № 20258400400188/2025 г. при ЧСИ М. Ц., по което е обявена публична продан от 08.12.2025 г. до 08.01.2026 г. за продажба на складовата база на длъжника на цена от 15 548 210 лв. като дългът към банката е общо почти 6 000 000 лева, като предвид предстоящите празници, няма възможност за напредване на производството по стабилизация и имотите ще бъдат разпродадени. Пазарната оценка на продаваните активи е два пъти по-голяма от стойността на дълга, който е дължим към банката. При евентуалната продажба на тези активи длъжникът ще бъде увреден непоправимо, за него това ще бъде търговска смърт и планът за стабилизация и цялото производство по стабилизация ще бъде безпредметно. Моли за постановяване незабавно спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20258400400188 по описа на ЧСИ М. Ц., по което е обявена публична продан от 08.12.2025 г. до 08.01.2026 г. за продажба на складова база на длъжника.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

396, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – молител, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Производството пред СГС е образувано по молба на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД за стабилизация по чл.726 ТЗ. С молбата е направено особено искане да се допусне спиране на изпълнението на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК на изпълнително дело №20258400400188 по описа на ЧСИ М.

Ц., тъй като е налице основателно притеснение, че при провеждане на публичната продан ще бъдат застрашени интересите на молителя и имуществото му ще бъде разпродадено.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, съдът е счел искането за допускане на обезпечение на молба за откриване на производство по стабилизация за процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл.780, ал. 2 ТЗ индивидуалните принудителни изпълнения срещу молителят се спират като последица от уважаване на молбата, т.е. след откриване на 2 производството по стабилизация. До откриване на производството по аргумент за обратното, тя не подлежи на обезпечаване чрез налагане на никакви обезпечителни мерки, поради което е оставил без разглеждане молбата на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД.

Настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 780, ал. 1 и ал. 2 ТЗ предвижда, че след откриване на производството по стабилизация е недопустимо образуването на изпълнителни производства срещу търговеца и пристъпването към изпълнение по реда на Закона за особените залози срещу имущество на търговеца, като с откриване на производството по стабилизация се спират всички изпълнителни производства срещу търговеца, както и изпълнението по реда на Закона за особените залози срещу имуществото на търговеца; като по спрените изпълнителни производства срещу търговеца могат да се налагат обезпечителни мерки. Следователно, доколкото и не са налице други разпоредби, при откриване на производство по стабилизация се спират само висящите производства по принудително изпълнение срещу длъжника.