Решение № 1348 от 18.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330202762 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-3**9-000088 от 07.04.2025г. издадено от Началник Сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на А. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Б. К., редовно уведомена от предходно заседание не се явява, а се представлява от процесуалният си представител адв. Н., която поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди че дали процесното място е тротоар или не, не може с категоричност да се установи поради което и не се установява извършено нарушение. Моли като алтернативно да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна Началник Сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуалния представител в съдебно заседание. Страната депозира писмено становище, с което иска потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят А. Б. К. е бил санкциониран на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за това, че при извършена проверка на 11.02.2025 г., в 09:41 часа, в гр. Пловдив, бул. „**“ № **, управляваният от него автомобил — марка „БМВ“ модел 116 с рег. № **, собственост на фирма Б. А.ов К., бил паркиран върху тротоар на посочения адрес, без разрешение на администрацията или собственика на пътя, и извън определените за това места.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Лек автомобил марка „БМВ“ модел 116 с рег. № **, към датата на извършеното нарушение – 11.02.2025г., е бил собственост на Б. А. К..

На 11.02.2025г., посочения по-горе автомобил бил паркиран покрай жилищен блок, в гр. Пловдив, бул. „**“ № **, където нямало определени паркоменста, в близост до стената на блока, и до неговия вход.

Свидетелят Г. М. К., на длъжност „** “ при 06 РУ на ОДМВР Пловдив, видял паркирания по описания по-горе начин автомобил върху тротоара, на място което не било определено от администрацията на пътя за паркиране, непосредствено до стената на блока, като приел, че с това е нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

За констатациите си, св. К. съставил фиш с бл. № 14503692 от

11.02.2025г. в отсъствието на водача и с него била наложена глоба в размер от 50 лева. Глобата била наложена на собственика на автомобила Б. К..

Срещу фиша било подадено възражение с вх. № УРИ 103000-3963 от 18.02.2025г., от собственика Б. К., до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив. В него той посочил, че като собственик бил получил уведомление, че с притежавания от него автомобил бил извършил нарушение по чл. 94 от ЗДвП, с което не бил съгласен. Той посочил че на посочената дата не е извършвал нарушение.

Възражението било препратено на Началника на 06 РУ с писмо с изх.

№ УРИ 1030-4330 от 24.02.2025г. по компетентност.

Във връзка с постъпилото възражение от собственика на лек автомобил марка „БМВ“ модел 116, с рег. № **, била извършена проверка от св. К.. Той призовал собственика на автомобила Б. К.. Същия се явил при него и в нарочно саморъчно написано обяснение написал че е предоставил своя автомобил на сина си А. Б. К., и на 11.02.2025 г., в 09:41 часа, той не е паркиран от него. В изпълнение на служебните си задължения, св. К. извикал и жалбоподателя А. К.. Той лично, в саморъчно написано от него обяснение 2 написал че посочения в НП автомобил му е бил предоставен от неговия баща и на 11.02.2025 г., в 09:41 часа е бил паркиран лично от него в гр. Пловдив, бул. „**“ № **. И на собственика на МПС, и на жалбоподателя била показана снимка на паркирания в нарушение автомобил.

На 11.03.2025г. от св. Г. К. бил съставен АУАН с бл. № 492760 срещу жалбоподателя А. К., за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП в негово присъствие. АУАН бил подписан от него с изричното отбелязване че няма възражения.

В законоустановения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, жалбоподателя не подал възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с което при една и съща на акта фактическа обстановка, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗАНН, на основание чл.178е от ЗДвП, на К. е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева.

Съдът установи изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства - показанията на актосъставителя Г. К., разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел, както и от приложените и събрани по делото писмени доказателства – АУАН, Фиш № 14503692, Възражение с вх. № УРИ 103000-3963 от 18.02.2025г., от собственика Б. К., писмо до началника на 06 РУ с вх. № УРИ 1030-4330 от 24.02.2025г., докладна записка от св. К., обяснение от Б. К., обяснение от А. Б. К., снимка на извършеното нарушение, Заповед № 317З-11675-31.12.2021г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед 8121к-5216/21.03.2018г., писмо от Началник 06 РУ при ОДМВР Пловдив с вх. № 82630 от 28.07.2025г., справка за нарушител водач на А. К..

Съдът кредитира показанията на св. К. напълно. Свидетеля описва цялата извършена проверка, заключенията които е направил, как е бил паркиран автомобила, какво е имало в близост, направата на снимка която е запечатала извършеното нарушение. Той заявява че на мястото на което е бил паркиран автомобила не е имало нито очертани паркоместа, нито знак позволяващ паркирането. Ето защо съдът напълно кредитира показанията на този свидетел които се явяват в подкрепа на съставения АУАН и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по административната преписка оправомощителни заповед и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

След внимателен анализ на всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност и по отделно, съдът установи, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно, при следните съображения:

В конкретния случай отговорността му е ангажирана за нарушение на 3 разпоредбата по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Цитирана норма предвижда за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В настоящия случай сме изправени пред втората хипотеза – МПС управлявано от жалб. А. Б. К. е било паркирано върху тротоар, успоредно на оста на пътя. Няма спор по делото че същото е до 2,5 тона.

За да е налице нарушение по тази разпоредба, следва да бъде безспорно установено, че превозното средство е било спряно върху тротоар, т.е. върху част от пътя, предназначена за движение на пешеходци. По смисъла на § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Тротоар е част от пътя, предназначена за движение на пешеходци, отделена от платното за движение чрез бордюр или друга граница.“ От тази дефиниция следва, че тротоарът представлява повдигната или по друг начин ясно обособена ивица от уличното пространство, която е отделена от пътното платно чрез бордюр или друга физическа граница. В настоящия случай от показанията на св. К. и направения от него снимков материал се установява точно това. Автомобила управляван от жалбоподателя е бил паркиран именно върху тротоар – част от пътното платно обособено за движение на пешеходци, отделено с бордюр от пътното платно, успоредно на пътя, и до стената на блока, в близост до неговия вход.

При това безспорно установено обстоятелство, единствената възможност да паркира на това място за жалбоподателя съществува, само ако в гр. Пловдив, бул. „**“ № ** е имало обособено паркомясто и разрешение от собственика на пътя или администрацията за паркиране. От показанията на св.

К., неоспорени от събраните по делото доказателства се установи че на това място не е имало знак позволяващ паркирането, нито обособени паркоместа.

Също така от представеният снимков материал по преписката ясно се вижда, че автомобилът е бил паркиран на тротоара, по посока на движението, найвдясно, до стената на жилищната сграда, успоредно на оста на пътя. При положение че посоченото място не е било определено от собствениците на пътя или администрацията като място за паркиране, безпредметно се явява изследването на начина по който е било паркирано МПС-то – дали е успоредно на оста на пътя и дали е имало отстояние от сградата най-малко 2 метра. Тези елементи биха били част от състава на нарушението само ако на мястото е имало разрешение за паркиране, какъвто не е настоящия случай.

При това положение по делото безспорно се доказа че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Съда не немира съществено разминаване между описанието на нарушението във издадения фиш и в издадения АУАН, относно основните елементи очертаващи нарушението от обективна страна. На следващо място 4 следва да се отбележи че АУАН е съставен от очевидеца на извършеното нарушение, който има право да индивидуализира същото така както намери за добре съобразно установената фактическа обстановка.

От събраните по делото писмени доказателства съдът установи че собственика на автомобила с рег. № ** – Б. К., е попълнил обяснение в което е посочил че собствения му лек автомобил марка „БМВ“ модел 116 с рег. № **, на 11.02.2025 г., в 09:41 часа е бил предоставен на неговия син – настоящия жалбоподател. В обяснение, саморъчно написано от жалб. К., той потвърждава че е управлявал и паркирал посочения автомобила в гр. Пловдив, бул. „**“ № ** на 11.02.2025 г., в 09:41 часа. Посоченото обстоятелство безспорно доказва авторството на нарушението. Факта че попълнения от собственика документ е озаглавен „Обяснение“, не Декларация по чл. 188, ал.

1 от ЗДвП според настоящия състав е без значение, доколкото той съдържа цялата изискуема по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП информация. Самото заглавие на документа е без значение, доколкото безспорно от него се установява че на процесната дата и час автомобила се е управлявал от жалб. К..

От посоченото съдът заключи, че нарушението, заради което е издаден фиш, а впоследствие АУАН и НП, се установява на мястото, посочено в постановлението – гр. Пловдив, бул. „**“ № **. Паркираният лек автомобил, марка „БМВ“ модел 116 с рег. № **, от жалбоподателя К. в процесното време е бил паркиран върху тротоар. За посоченото място не е имало разрешение от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Мястото, на което е било паркирано МПС-то, се явява част от тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП, тъй като е част от платното за движение, предназначено за пешеходци.

Санкционната разпоредба е правилно определена. Именно чл. 178е от ЗДвП /в редакцията относима към датата на извършеното нарушение/ предвижда че се наказват с глоба от 50 до 200 лева лица които паркират върху тротоари в населени места, извън разрешените за това места. В настоящия случай санкцията е определена към законово предвидения минимум. съдът намира че е правилно определена доколкото се касае за млад водач, само с едно нарушение на ЗДвП.