Решение № 1065 от 12.08.2024, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1065

Габрово, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20247090700136 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-895 от 03.04.2024 г., подадена от «Гама Проект» АД, Габрово, ЕИК: *********, против Решение № 38 от 18.03.2024 г. на директор ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № [рег. номер]-125-0062769 от 23.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при същата администрация, в обжалваната му част.

С Разпореждането, на основание чл. 219, във вр. с чл. 240 от ДОПК, е направено разпределение на плащането в размер на 44 753.94 лв., което е постъпило на 12.02.2024 г. по изпълнително дело срещу дружеството - жалбоподател, като се започне от задължения от 2013 година по декларация – обр. 6, задължения по ЗДДС, декларация по ЗКПО, задължения за 2017 година по АУПДВ, декларация по ЗКПО, задължения за 2019 г. по АУПДВ, задължения за 2020 г. по декларация по ЗКПО.

В жалбата си дружеството е посочило, че разпределението касае периоди, за които е изтекла абсолютна погасителна давност от 10 години към 31.12.2023 г. Задълженията са и обжалвани по административен и съдебен ред – т.е. същите са спорни. На тези основания се моли за отмяна на административния акт по отношение на конкретно посочени негови части по точки, а именно – по отношение на всички задължения, касаещи 2013 година, за които към 01.01.2024 г. е изтекла абсолютната погасителна давност.

С процесното Решение жалбата е оставена без уважение. Административният орган по контрол е счел, че за събирането на задълженията на дружеството е образувано изпълнително дело № ********** от 2002 г. С възражение от 29.12.2023 г., обективирано в жалба на същото, е поискано погасяване по давност на задълженията по това ИД, като по този повод се е произнесъл публичен изпълнител с Разпореждане № [рег. номер]-137-0000898 от 02.02.2024 г., отказвайки погасяването им по давност. Това разпореждане е било оспорено по административен ред и с Решение № 26 от 21.02.2024 г. директорът на ТД на НАП – В. Търново е отменил частично разпореждането и оставил жалбата без уважение в другата й част. Решението на директора е оспорено пред АС – Габрово на 01.03.2024 г. По този повод е образувано адм.д. № 96 от 2024 г. на АС – Габрово, което към момента на произнасянето на ответника е висящо пред същия съд. Със Заявление от 12.02.2024 г. длъжникът е поискал спиране на принудителното изпълнение и е внесъл сумата, разпределена с разпореждането. Административният орган не приема, че по отношение задълженията от 2013 година е налице изтекла погасителна давност, като се препраща към мотивите на Решение № 26 от 21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП. Оплакванията в жалбата са свързани с изтичането на такъв срок, но нормата на чл. 174 от ДОПК предвижда, че не подлежат на връщане доброволно платени суми, а постъпилото плащане е доброволно и с него са погасени задължения, които е следвало да бъдат отписани. Освен това при постъпване на плащане публичният изпълнител прави разпределение след като извърши проверка за наличие на молба/възражение за погасяване на задължения по давност, постъпила преди плащането, по която няма все още произнасяне. Проверява се наличието на вземания, за които е изтекъл 10-годишния срок на абсолютната погасителна давност и принудителното им събиране е прекратено, както и за отсрочване и разсрочване на задължения. Едва след такива проверки публичният изпълнител разпределя постъпилите суми, като се съобразява с нормата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК и процесната хипотеза е именно такава. Спазена е последователността за погасяване по години и в поредността: разноски - главница – лихви. С разпределените суми са погасени съразмерно главниците на най-старите задължения от един ред, съгласно чл. 169, ал. 6 и ал. 8 от ДОПК, след което е пристъпено към погасяването на лихвите.

В жалбата си до съда по настоящото дело дружеството се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност от 10 години по отношение на задълженията, касаещи 2013 година. Изтъкват се подробни съображения по отношение този мотив на жалбоподателя, като се обръща внимание и на тълкуване на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.3030 г. и за преодоляване на последиците, от страна на ВАС.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. И., който поддържа депозираната жалба и претендира за присъждане на разноски.

Ответната страна се представлява от старши юрисконсулт В. Ц., която оспорва жалбата. Моли за присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото задълженията на жалбоподателя, посочени в процесните Разпореждане и Решение не са спорни, не се твърди, че са недължими, не е оспорен и техния размер.

С Разпореждане от 02.02.2024 г. на гл. публичен изпълнител е счетено, че не се прекратява поради изтекла погасителна давност по изп.д. № **********/2002 г. описани задължения на жалбоподателя от 2013 г. до 2023 г., индивидуализирани по вид задължение, вид на документ и актосъставител, период на дължимост, размер с главница и лихва.

С Решение № 26 от 21.02.2024г. на директор ТД на НАП – Велико Търново жалбата, депозирана срещу това възражение, е оставена без уважение.

Решението е атакувано пред АС – Габрово, като по този повод е образувано адм. д. № 96 от 2024 г. Същото е приключило с Решение № 848 от 24.06.2024 г., с което съдът е отменил оспореното Решение и е върнал преписката за ново произнасяне на ответника. В мотивите на съдебното решение, с които новото произнасяне на административния орган следва да се съобрази, е отразено, че ответникът неправилно е приел, че определеният в ДОПК абсолютен давностен срок от 10 години може да се удължи с 58 дни. Нормата на §.29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по времена извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. не влияе на абсолютната погасителна давност по ДОПК. Задълженията на дружеството-жалбоподател, касаещи 2013 г. и периоди от преди това, са покрити по давност към 01.01.2024 г. – преди издаване на процесното разпореждане и последвалото го потвърдително решение, поради което и последното е отменено.

По повод насрочен търг по изп. дело дружеството подава Заявление от 12.02.2024 г., с което моли за спиране на същия, като уведомява главен публичен изпълнител, че на същата дата по посочената от органа по изпълнението банкова сметка е внесена сумата от 44 753.94 лв., представляваща 20% от общия размер на публичните задължения по делото, които към 08.02.2024г. са възлизали на 223 508.00 лв. Към заявлението е приложено платежното нареждане и внасянето на тази сума от дружеството по изп. дело не съставлява спорен по настоящото дело факт. Напротив, именно тя е била обект на разпределение с процесното Разпореждане от 23.02.2024 г. С оглед подаденото заявление е издадено Разпореждане от 12.02.2024 г. за спиране на принудителното изпълнение. Спрян е и насроченият търг с тайно наддаване на същата дата. В заявлението за спиране и в платежното нареждане не е посочено за кои точно конкретни задължения е внесена въпросната сума. Основанието, посочено от вносителя, е отразено като спиране на търг по реда на ДОПК по горепосоченото изпълнително дело.

Постъпилата сума е разпределена с процесното Разпореждане от 23.02.2024 г. Разпореждането е връчено на адресата си на 28.02.2024 г., видно от удостоверението за извършено връчване /л. 16/. С разпределението са покрити задължения на дружеството, като е започнато от най-старото за период м-ц декември, 2012 г. за ДОО и данъци за 2012 година и е продължено по хронология от старите към по-новите задължения, като са покрити и задължения за 2020 година.

На 06.03.2024 г., в законния срок, е подадена жалба от „Гама Проект“ АД против това Разпореждане, като в нея се излагат съображения, че по посочени изчерпателно пунктове от същото не е следвало да се разпределят суми, т.к. за тези задължения към 31.12.2023 г. е изтекла погасителната давност по ДОПК. Посочените пунктове касаят задължения за 2012 г. и 2013 г.

По жалбата е издадено процесното Решение № 38 от 18.03.2024 г., с което ответникът – директор ТД на НАП – Велико Търново, е оставил жалбата без уважение. Мотивите за направата на извод за нейната неоснователност се изразяват в това, че въпросните задължения не са погасени по давност, в каквато насока е издаденото от същия административен орган Решение от 21.02.2024 г. и към момента на издаване на процесния ИАА не са били данни за обжалване на същото и образуване на дело пред съд за неговата незаконосъобразност. Освен това на основание чл. 174 от ДОПК се приема, че доброволно заплатени от длъжника суми не подлежат на възстановяване, дори и когато с тях е погасено покрито с давност задължение, вкл. описано такова по чл. 173 от ДОПК. Плащането е извършено доброволно и следва да се приеме, че с него са погасени и такива задължения. Спазен е редът за погасяване на разнородни задължения по чл. 219 от ДОПК. Погасяването е станало от най-старите към по-новите задължения, в съответствие с нормата на чл. 169, ал. 6 и 8 от Кодекса, при първоначално погасяване на главниците, след това – на лихвите.

Жалбоподателят е оспорил процесните разпореждане /по административен ред/ и решение /по съдебен ред – чл. 268, ал. 1 от ДОПК/, като следва да се отбележи, че в рамките на това производство оспорването на самите задължения по основание и размер е недопустимо, т.к. от една страна те са установени въз основа на подадени от самия него декларации и, от друга, сроковете за такова оспорване са изтекли. Оспорен е начинът на разпределяне на постъпилата парична сума и конкретно – оспорва се разпределението й за задължения от 2012 г. и 2013г., които жалбоподателят намира за погасени по давност и не подлежащи на изпълнение. Със сумите, определени за тяхното погасяване, е следвало да се покрият по-нови такива, за които не е изтекла погасителната давност по ДОПК.

Нормата на чл. 226, ал. 1 от ДОПК предвижда, че в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания и в случая той е издал разпореждане, с което е направил въпросното разпределение на постъпилата сума по задълженията, за които е образувано изпълнителното дело. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция, който е решаващ орган. Настоящият съдебен състав намира, че разпореждането и решението са издадени от компетентни органи, в изпълнение на предоставените им по закон правомощия.

При издаването им административните органи са спазили процесуалните изисквания, актовете им съответстват на изискванията на приложимия закон за реквизити и съдържание.

По отношение на приложимия материален закон и спазване на правните принципи съдът взе предвид следното:

Погасителната давност е институт на материалното право. Следва да се има предвид, че изтичането на предвидената в закона давност не заличава съответното задължение, а само го лишава от възможността да бъде изпълнено по принудителен път чрез способите на изпълнителното производство. В този смисъл дори задължението да е платено след изтичане на давностния срок, то не подлежи на връщане като недължимо платено, съгласно изричната норма на чл. 174 от ДОПК или такова плащане не се явява недължимо. В този смисъл и направеното разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума, с част от която са покрити задължения с падеж от 2013 г., не е незаконосъобразно, длъжникът е направил доброволно плащане, като не е и заявявал изрично, че с него погасява по-нови задължения, поради което правилно и законосъобразно публичният изпълнител е покрил първо старите задължения, в предвидения в Кодекса ред. В този смисъл, напр., Решение № 3588 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2023 г., VIII о.

Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/299e3b99-722d-40c7-9540-ec4489c3379e