Решение № 299 от 15.06.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 395/2026
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. Б., 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500395 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 30675/17.12.2025г., подадена от И.
Х. Н., чрез адв. В. Г. против Решение №833/27.10.2025г, постановено по гр.д.
№2168/24 г. по описа на РС-Б..
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните правила. Твърди се допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане поотделно и в съвкупност на представените от ищеца писмени доказателства, в това число копие от страница от тефтер. Твърди се, че не са обсъдени оспорените от страната разписка от 18.02.2018г. и от 2019г. и в нарушение на процесуалните правила не е открито производство по оспорването им, не са обсъдени показанията на разпитания свидетел М. като заинтересовани по см. на чл.172 ГПК, а част от показанията на този свидетел се определят и като неверни.
Във връзка с твърдението за неизясняване на делото от фактическа страна 1 въззивникът иска да се приемат като писмени доказателства два броя документи, озаглавени офис 2-2 , които се твърди, че са изписани собственоръчно от св.М., както и да се открие производство по оспорване на разписките от 18.02.2018г. и от 0.08.2019г.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответните страни, които в срока по чл. 263, ал.1 ГПК са подали отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Възразява се по твърдението на жалбоподателя, че не са обсъдени събраните доказателства и за неоткритото производство по оспорване на двете разписки от 2018г. и от 2019г. Изтъква се, че първоинстанционният съд е направил вярна преценка на вида на документите и правилно не е открил производство по оспорване на истинността им по реда на чл. 193 ГПК. Твърди се, че въпреки изрично указание от съда, ищецът не е установил размера на тежестта на всяка от страните по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС, както и се изтъкват подробни доводи, с които се анализират събраните гласни доказателства.
Възразява се по искането на жалбоподателя по приемане на допълнителни писмени доказателства като преклудирано, алтернативно се възразява по приемането им поради неяснота относно авторството им и обстоятелствата, които ще се установяват с тях.
Оспорва се като неоснователно и искането за откриване производство по оспорване на разписките от 2018г. и от 2019г.
В отговора въззиваемите страни излагат своите твърдения за спорните факти и правят анализ на събраните доказателства, като се обобщава, че предявеният иск е неоснователен. Изтъква се, че в случая се касае до суми за строителството на вещта, т.е когато тези суми са плащани вещта все още не е съществувала, поради това се възразява, че авансовото заплащане на суми за реализирането на строителството на обекта не е от категорията тежести по см. на чл.30, ал.3 от ЗС, според който текст под тежести се има предвид необходимите за запазване на вещта разноски. Алтернативно се възразява по основателността на иска с тази квалификация като се сочи, че всяка от страните е договаряла поотделно за сумите за строителството на обекта със св.М.. Писмен договор за строителството на обекта не е бил сключва както между страните така и с посочения свидетел, поради което всяка страна е 2 договаряла и плащала поотделно със свидетеля М. дължимите по строителството на вещта суми. От ответниците се оспорва, че е налице основание за заплащане на суми на ищеца. Евентуалните разлики в заплатените от всеки от съсобствениците суми по повод изграждането на общата вещ не води до извод за наличие на основание за плащания между самите съсобственици един към друг, тъй като цената е била дължима към строителя или продавача на правото на строеж, а всичко уговорено с продавача или правото на строеж се твърди от ответниците, че е заплатено от тях изцяло. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Не се сочат доказателства.
Жалбоподателят И. Н., редовно призована, се явява лично и чрез пълномощник, поддържа жалбата и доводите в нея.
Ответните страни, редовно призовани се явява само А. Б.. Чрез процесуален представител, оспорват жалбата по изложените в отговора аргументи.
Пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Х. Н. срещу А. Л. Б. и В. П. Б..
Ищецът твърди в исковата молба, че на 16.12.2005 г. заедно с първата ответница, са сключили със С. М. договор за покупко-продажба на право на строеж, съгласно нот.акт № 200, т.П, per. № 2393, д. № 396/2005 г. на нотариус Д. А., вписан с вх. per. № 4198 от 16.12.2005 г., като акт № 154, т.ХШ, д. № 3374/2005 г. на СВ при PC - Б., за придобиване право на собственост на подробно описан недвижим имот – офис 2-2, Ищцата твърди, че към момента на сключване на договора ответниците са го придобили по време на брака им, поради което придобитата от тях ½ ид.ч. е в режим на СИО.
Ищцата твърди, че още преди сключване на договора за покупко-продажба на правото на строеж, заедно с първата ответница на продавача С. Т. М., за реализиране на обекта са предали авансово следните суми: -на 09.05.2005г. сумата от 3000 лв., предадени от И. Н.; на 10.05.2005 г. сумата от 2000 лв., 3 предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 10 010 евро, предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 1 000 лв., предадени от И. Н.; на 13.06.2005 г. сумата от 11 000 лв., предадени от А. Б.; на 14.06.2005 г. сумата от 9 000 лв., предадени от А. Б.; на 03.08.2005 г. сумата от 500, 00 лв. предадени от И. Н. или всяка от съсобствениците е дала сума в размер както следва - И. Н. сума в размер на 26 077 лв., а А. Б. е дала сумата от 20 000 лв.
Сочи се, че строителството на сградата не се извършило в уговореното време, като строително разрешение било издадено едва на 05.06.2013 г., въз основа на одобрени проекти на 26.03.2013 г. Независимо от издадените строителни книжа и независимо от направеното авансово плащане, реално строителството на сградата започнало в по-късен момент, поради което с продавача на правото на строеж не са сключвани договори за строителство.
Сочи се, че през 2019 г. строителството на сградата било в някакъв завършен етап и продавача поискал да уредят доплащането на строителството на обекта. Тъй като ответниците към този момент вече нямали интерес от съсобствения имот, ищцата извършвала преговори с продавача. Постигнали съгласие по отношение окончателното доплащане цената на целия имот, която била в размер на 10 000 лв. и ищцата ги изплатила на продавача, с което финансовите отношения между съсобствениците и продавача били изцяло уредени. Така за съсобствения на страните имот ищцата твърди, че е заплатила сума в размер на 36 077 лв., което е с 8 000 лв. повече от продажната цена на нейната 1/2 ид. част от съсобствения им с ответниците имот. С удостоверение изх. № 73 от 18.09.2020 г., обектът бил въведен в експлоатация, но бил без изпълнени довършителни работи. Предвид това, както и изявлението на ответниците, че не проявяват интерес към обекта, започнала извършването на довършителни работи за привеждането му в състояние да може да бъде ползван. Междувременно правила опити да разговаря с ответниците по въпроса за неуредените им финансови отношения, но без успех, т.е. дължимите й се суми в размер на 8 000 лв., платени от нея за придобиването на 1/2 ид.ч. от тях - ответниците от съсобствения имот, не са й възстановени.
Предвид изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на иск – за осъждане на ответиците да заплатят на ищеца сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно с дължима лихва върху главницата за периода от 09.08.2021 г. до 4
07.08.2024 г. в размер на 2 801, 96 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответниците оспорват редовността на исковата молба и основателността на иска. Сочи се липсата на яснота на праното и фактическо основание, на което се иска заплащане на сопрана сума, неяснота относно това кога е платена, на кого е платена, каква е общата цена на обекта, считано от кога е настъпила забава. Не оспорват фактът, че с ищцата са съсобственици, като купувачи на право на строеж, оформено в нотариална форма /нот. акт № 200/2005г./ при равни дялове – ½ ид.ч. за ищцата и за ответниците общо ½ ид.ч. в режим на СИО. Не е оспорен и фактът, че към настоящия момент строежът е извършен и поради това правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху обект с идентификатор ***, при посочените по-горе дялове, тъй като сградата, в която се намира той, е изцяло изпълнена и въведена в експлоатация.
Всички останали твърдения на ищеца в исковата молба се оспорват.
Сочи се, че цената по сделката, оформена с нот.акт№ 200/2005г. няма общо с процесната, тъй като е цена по придобиване право на строеж в размер от 3400 лв. , която е изплатена изцяло от страните като купувачи. Твърди се, че тази цена не е била предоговаряна. Ответниците сочат, че в исковата молба не са описани всички извършени от тях плащания по повод процесния имот, като такива са били извършени от тях на 18.02.2018г. и 09.08.2019г. в общ размер от 10 000 лв., за което са издавани разписки.
Признава се, че договор за строителство не е подписан, но не поради късно започване на строителството, а по вина ищеца. Договор за строителство не е сключван и конкретизация на задълженията, както и плащания към строителя всяка страна е правела поотделно. Като последица от това сумите, които са договаряни за тази цел е е възможно да са различни за всяка група купувачи и от евентуалните разлики в плащанията не могат да се правят изводи, че ищцата е надплатила нещо и на нея се дължат претендираните суми. Сочи се, че доколкото плащания към продавача или строителя се дължат от всеки от собствениците, то евентуалните разлики в заплатените суми от всеки от тях не водят до извод за наличие на основание за плащания между самите съсобственици един към друг. Твърди се, че цената на правото на строеж, 5 респ. на строителството е дължима към строителя или продавача на правото на строеж преди това. Всичко, което е уговорено с продавача на правото на строеж и със строителя лично от ответниците, изцяло е заплатено и те нямат задължения на това основание, нито пък някой друг е извършвал плащания вместо тях. Сочи се, че отношенията с продавача на правото на строеж и респ.със строителя са изцяло уредени, поради което ответниците не дължат суми. Ищецът не е строител на обекта, поради което не може да претендира за това суми. Оспорва се твърдението, че ответниците не са имали интерес от обекта и преговори с М., която е организирала строителството лично и чрез притежавани от нея търговски дружества, е водела само ищцата. Сочи се, че ако има предприети от ищеца действия по довършителни работи, ответниците не са били уведомени и не са давали съгласие. Оспорва се фактическото основание, на което се иска заплащане на лихва и се прави възражение за погасяване на главницата и лихвата по давност. Иска се отхвърляне на предявения иск. Сочат се писмени доказателства.
След анализ на събраните доказателства се установява следното:
С нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж № 200, том II, рег. № 2393, дело № 396/2005г. ищцата и първата ответница са закупили от С.
Т. М. правото на строеж върху ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж, кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сграда - паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, в кв. 117, по плана ЦГЧ на Б., одобрен със заповед № 455 от 23.04.2002 г. на кмета на Б., който урегулиран имот е с площ от 750 кв.м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/, при съседи по нотариален акт: УПИ I - 6395; УПИ XVI-6395; улица; УПИ XVIII2751 и УПИ I-6394, който имот видно от приетата по делото схема № 15 260134 - 15.03.2024г. по КККР на Б., одобрени със заповед № РД 18-32 от 05.06.2006 г. на ИД на АК, е записан като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, с адрес на имота: Б., п.к. 2700, ул. „Б.М.” № 1 /едно/, на етаж 1 /първи/, обект 2-2 /две - две/, а самостоятелния обект се намира в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 6