Решение № 905 от 14.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. гр. Хасково, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102894 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ АД против В. Г. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 446 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2024г. по ч.гр.д. №955/2024г. по описа на РС-Хасково, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата от 1200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***********г, сключен между „СтикКредит“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2024г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата в размер на 287.68 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2021г. до 10.12.2022г.;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата в размер на 288.06 лева – мораторана лихва върху непогасената главницаза периода от 10.12.2022г. до 15.04.2024г.

Ищецът твърди да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми, по което е образувано ч.гр.д.№955/2024г. по описа на РС-Хасково и е издадена Заповед за изпълнение за вземания в общ размер на 1775.74 лева. Правният си интерес 1 от иска обосновава с получено на 21.08.2023г. разпореждане на съда по ч.гр.д.

№955/2024г. за предявяване на иск за установяване съществуване на вземанията.

Ищецът твърди да е правоприемник на „Стик - Кредит“ АД на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *******г. за вземането на „Стик - Кредит“ АД спрямо ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***********г., сключен при условията на ЗПФУР, чрез средства за комуникация от разстояние. Твърди на основание договора за потребителски кредит на ответника в качеството на кредитополучател да е предоставена в заем сумата от 1200 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР от 48.63%, а същият да се е задължил да върне сумата на 12 вноски, всяка по 211.07 лева, в срок до 10.12.2022г., съгласно погасителен план – неразделна част от договора. Поддържа договора между „Стик - Кредит“ АД и ответника да е действителен, като сключен при спазване разпоредбите на ЗПК, както и на ответника да е предоставена цялата изискуема по закон преддоговорна информация. Твърди, съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от него, страните да са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди ответникът да не е изпълнил в срок и съгласно условията на договора задълженията си по същия. Твърди също последният да е бил уведомен за извършената цесия на вземането на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление на посочен от него имейл адрес, от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента. Отделно от това моли в случай, че не се приеме за надлежно уведомяването на длъжника, уведомлението да му бъде връчено ведно с настоящата искова молба. Твърди ответникът да не е извършвал плащания за погасяване на задълженията по договора за паричен заем и към датата на исковата молба да са дължими следните суми: главница в размер на 1200 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 287.68 лева за периода от 10.12.2021г. до 10.12.2022г.; законна лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 288.06 лева за периода от 10.12.2021г. до 15.04.2024г.; както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.04.2024 г. Иска съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, за които е била издадена Заповед № 446 от 18.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№955/2024г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира и присъждане на направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва исковете като недопустими, а по същество – неоснователни, Поддържа исковете да са преждевременно предявени без длъжникът да е уведомен за изискуемостта на задълженията и за извършената цесия. Навежда възражение, че не е доказано по делото възникване на валидно договорно правоотношение по реда на ЗПФУР между кредитодателя и ответника, предаването на заемната сума на последния, както и вземанита по процесния договор да са цедирани на ищеца.

2

Твърди съдържащата се в договора клауза за неустойа по чл. 27 да е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави. Твърди цялостна недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно съдържанието му, заобикаляе на изискването по чл. 19, ал. 4 ЗП, както у неравноправност на клаузата за неустойка, която да не е уговорена индивидуално. Иска отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №20245640100955 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. №6051/17.04.2024г. съдът е издал заповед за заповед №446 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2024г. в полза на „АПС Бета България“ АД против В. Г. П. за сумата от 1200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***********г, сключен между „Стик-Кредит“ АД и ответника и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Стик-Кредит“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД на *******г., ведно със законната лихва върху главницата; сумата в размер на 287.68 лева - договорна лихва за периода от 10.12.2021г. до 10.12.2022г.; сумата в размер на 288.06 лева – мораторана лихва за забава върху непогасената главница за периода от 10.12.2022г. до 15.04.2024г., както и направените разноски за заплащане на държавна такса в размер на 35.51 лева и 50.00 лева, представляващи възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение, което е връчено на заявителя на 23.10.2024г. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже обстоятелствата по съществуването на валидно договорно правоотношение между „Стик- Кредит“ АД и ответника, възникнало на основание описания в исковата молба договор за потребителски кредит между ответника и „СтикКредит“ АД, в т.ч. реалното сключване на договора от разстояние, както и съдържанието на описаните от ищеца договорни клаузи; че заемодателят е 3 предоставил на заемополучателя договорената заемна сума; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението; наличието на валиден договор за цесия, сключен между „Стик Кредит“ АД и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, в който са включени и процесните вземания спрямо ответника; че цедентът (старият кредитор „Стик Кредит“ АД) е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне; размерът на претендираните суми. В този смисъл са указанията на съда в доклада по делото. Съдът е указал още на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи тежестта на доказване.

И щ е ц ъ т обосновава материалната и процесуално правната си легитимация с твърдения, че е частен правоприемник на „Стик-Кредит“ ООД на основание договор за цесия, сключен със „Стик-Кредит“ ООД.

От представения по делото договор за цесия, сключен на *******г. се установява, че „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, и „Стик Кредит“ АД, като цедент, са се съгласили цедентът да прехвърли вземанията и акцесорни права, описани в Анекс 1 към договора за цесия (чл. 2.1. от договора за цесия). Анекс 1, посочен в договора за цесия, не е представен по делото, за да се установи, че действително предмет на цесията са вземанията по процесния договор за кредит. Не е представено и потвърждение от „Стик Кредит“ АД за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит. Не е представено уведомление до ответника от „Стик Кредит“ АД за извършеното прехвърляне. Не са представени други доказателства, от които да се направи извод, че вземанията по процесния договор за кредит са предмет на договора за цесия.

Приложено е уведомление за извършената цесия до ответника от „АПС Бета България“ ЕООД, представлявано от юрк. Е.Ц.. Уведомлението до длъжника следва да се извърши от стария кредитор. Съдебната практика приема, че е възможно уведомлението да се направи от цесионера, но в качеството на пълномощник на цедента. В случая, не е приложено пълномощно в полза на „АПС Бета България“ ЕООД да представлява цедента за целите на уведомяване на длъжниците на прехвърлените вземания. Освен това, не са приложени доказателства, че юрк. Ц. е оправомощена да изготвя уведомления до длъжника от името на „АПС Бета България“ ЕООД за прехвърлена на вземането.

От гореизложеното следва, че не е доказано по делото вземането по процесния договор за кредит да е прехвърлено от цедента на цесионера. Дори и да се приеме, че е налице цедиране на процесното вземане, не е доказано прехвърлянето да е породило действие спрямо длъжника. Следователно, не е доказана материалната легитимация на ищеца като кредитор на ответника.

Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.

За пълнота, ищецът не е доказал действителното сключване на процесния договор за кредит. При направено от ответника оспорване на сключването на договора за кредит, ищецът е следвало да докаже спорното обстоятелство. Твърди се договорът да е сключен от реда на ЗПФУР, но не са 4 представени доказателства, както и не са направени доказателствени искания за доказване на обстоятелството, че ответникът е изразил съгласие за сключване на договора от разстояние. Освен това, не е доказано и обстоятелството, че на ответника е предоставена заемната сума в размер на 1200 лв.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да му се присъждат разноски в заповедното и исковото производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, от „АПС Бета България“ АД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 против В. Г.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул. **********, за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 446 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2024г. по ч.гр.д. №955/2024г. по описа на РС-Хасково, както следва: за сумата от 1200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***********г, сключен между „Стик-Кредит“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2024г. до окончателното изплащане; за сумата в размер на 287.68 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2021г. до 10.12.2022г.; за сумата в размер на 288.06 лева – мораторана лихва върху непогасената главницаза периода от 10.12.2022г. до 15.04.2024г.