Решение № 311 от 15.12.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1211/2020
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 15.12.2020
- В сила
- 15.12.2020
- Състав
- Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева, Стефан Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. София , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Прокурор:
Стефан Илиев
Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601211 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 във вр. чл.306, ал.1 т.1 от НПК.
С Определение от 15.10.2020г., постановено по НЧД №3577/2020г. по описа на СГС, НО, 3 –ти състав, в открито съдебно заседание на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 вр. чл.24 от НК, съдът е определил на осъдения О. И. А., с ЕГН:********** едно общо най-тежко наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“ измежду наказанията, наложени му по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС, НОХД №6793/2020год. по описа на СРС и НОХД №1530/2020год. по описа на СГС. На осн. чл.24 от НК, съдът е увеличил така определеното най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ с една година, като е определено едно общо най-тежко наказание три години „Лишаване от свобода“. Постановено е така определеното наказание „Лишаване от свобода“ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да бъде търпяно при първоначален „Строг“ режим. Съдът е приспаднал на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от наказанията, включени в групата, а именно по НОХД №10446/2019 год. по описа на СРС /изтърпяно изцяло/, както и наказанието по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС, считано от 14.08.2020год. до влизане на определението в сила. Първоинстанционният съд на осн. чл.59 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание от три години „Лишаване от свобода“ и времето, през което осъденото лице А. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС, както и времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД 1
№1530/2020год. по описа на СГС, а именно от 20.11.2019год. до 14.02.2020год.
04.07.2020год. до 14.08.2020год. и от
Против така постановеното определение, в частта относно приложението на чл.24 от НК и относно чл.59 от НК, в законоустановения срок, е подадена жалба от осъденото лице О. И. А.. В жалбата и в съдебно заседание се развиват доводи, че определението в обжалваната му част е неправилно и се иска отмяната му, тъй като съдът не е приспаднал в действителното времето през което е бил с МНО „Задържане под стража“ и по ЗМВР.
Служебният защитник на осъденото лице – адв. Н., поддържа подадената жалба и моли съдът да се съобрази с направените доводи в същата, като я уважи.
Представителят на АП-София, пледира че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваната част на определението по реда на чл.313, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:
Видно от приложената справка за съдимост на осъденото лице О. И. А., в периода от 25.11.2011год. до 30.09.2020год. е осъждан десет пъти за престъпления както против собствеността, включително и грабежи, така и за престъпления по транспорта и за престъпление против личността. Както правилно и законосъобразно е посочено от първоинстанционния съд, по отношение на първите седем осъждания в периода 23.11.2011год. до 29.08.2016год., са били налице извършвани групирания на наказанията, като същите са и изтърпени.
Към настоящия момент, отговарящи на изискванията за определяне на едно общо най-тежко наказание по реда на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, са наказанията по осъжданията с влязло в сила определение на 14.11.2019год. за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС /наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца за деяние извършено на 25.03.2018год./, с влязло в сила определение на 05.06.2020год. за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС /наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1год. и 2 месеца за деяние извършено на 15.09.2019год./ и с влязло в сила определение на 30.09.2020год. за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №1530/2020год. по описа на СГС /наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за деяние извършено на 10.11.2019год./. Първоинстанционният съд, съобразявайки се с разпоредбите на закона, правилно и законосъобразно е определил едно общо най-тежко наказание от две години, каквото е наложеното му наказание по последното осъждане по НОХД
№1530/2020год. по описа на СГС.
2
Броят на последните три осъждания касаят деяния, извършени в непродължителен период от време /25.08.2018год.–10.11.2019год./, осъществяващи престъпления против собствеността, включително грабеж, при квалификация във вр. чл.29, ал.1 от НК и престъпление против личността, с нанасяне на средна телесна повреда. Наложително е увеличаване на наложеното общо наказание, тъй като същото очевидно не би постигнало само по себе си целите по чл.36 НК. Касае се за тежки, повтарящи се във времето и многобройни деяния, за които са наложени ниски наказания. Прилагането на чл.24 НК, както е сторила първата инстанция, е наложително, за да се постигнат както целите на генералната превенция, така и с оглед на специалната превенция, за да знае осъденото лице, че законът не дава възможност да се извършват множество престъпления, като се търпи наказанието само за едно от тях, макар и най-тежкото такова. Тези обстоятелства правилно и законосъобразно са били преценени от първоинстанционния съд, като обосноваващи приложението на чл.24 от НК и увеличението на така определеното общо най-тежко наказание с 1 година.
Неоснователни са възраженията на осъденото лице, че е налице приложение на чл.24 от НК за втори път при определяне на общото наказание. Видно от приложените доказателства по делото, това е била направено по НЧД №8338/2020год., където с определение от 19.08.2020год. е било определено едно общо – най-тежко наказание по НОХД №10446/2019год. и по НОХД №6793/2020год. и двете по описа на СРС. Предмет на настоящото производство отново са посочените две дела, но включващо и последното осъждане на А. по НОХД №1530/2020год. по описа на СГС, при което пред съда не е обвързан с посоченото определение и направеното увеличение на наказанието.
Пред първата инстанция е представена и приета като доказателство Справка от Затвора – София относно търпените от А. наказания. Видно от същата, осъденият А. е изтърпял изцяло наложеното му наказание по НОХД №10446/2019год. по описа на СРС в размер на 8 месеца „Лишаване от свобода“, което е било правилно и законосъобразно на осн. чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато от първата инстанция от определеното общо и увеличено наказание. Налице е изтърпяване отчасти на наказанието по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС от 14.08.2020год. до влизане в сила на обжалваното определение, което на осн. чл.25, ал.2 от НК също е било приспаднато от определеното общо и увеличено наказание.
Осъденият А. е бил с МНО „Задържане под стража“ по НОХД №1530/2020год. по описа на СГС в периода от 20.11.2019год. – 14.02.2020год. и от 04.07.2020год. до 14.08.2020год., както и задържан по ЗМВР по НОХД №6793/2020год. по описа на СРС, което на осн. чл.59, ал.1 от НК правилно и законосъобразно е било зачетено като изтърпяно наказание от първоинстанционният съд.
По изложените причини жалбата срещу определението на първата инстанция се явява неоснователна и това определение като правилно и законосъобразно трябва да се потвърди 3 изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.313 във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.10.2020г., постановено по НЧД №3577/2020г. по описа на СГС , НО, 3 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4