Решение № 4923 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4923 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330101862 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. Казанджията“ № 4-6 против М. В. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. *******************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 943,78 лв., дължима по Договор за кредитна карта от 17.06.2019 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. на ищеца; и 299,19 лв. – възнаградителна лихва за периода 17.06.2019 г. до 17.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда н а 25.10.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 15215/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че на 17.06.2019 г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта между „Обединена Българска Банка“ АД и ответника, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта с първоначален кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Сочи се, че е договорено кредитополучателят да погасява задълженията си ежемесечно в 14-дневен срок от датата на издаване на извлечението. Поддържа се, че срокът на договора е 24 месеца, като се подновява автоматично в случай че картодържателят не е заявил, че не желае да подновяване, а ГЛП към датата на 1 сключване на договора е в размер на 16.9 % при покупка/плащане на ПОС устройства и 18.9 % при теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства.

Излага се, че на 15.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил вземането спрямо ответника, като последният е уведомен за цесията на 03.06.2022 г.

Наведени са доводи, че срокът на договора за кредит изтекъл на 17.06.2021 г.

Ищецът е на мнение, че ответникът не е заплатил дължимото по договора.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски в производствата.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се качеството на кредитор на ищеца, както и че ответникът е уведомен за цесията. Твърди се, че договорът за цесия е недействителен поради противоречието му със закона – естеството на вземането не допуска валидно цедиране.

Сочи се, че договорът за кредит противоречи на ЗПК и ЗЗП, като договорът и преддоговорната информация не отговарят на изискването за шрифт по чл. 5, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Излага се, че договорът съдържа неравноправни клаузи.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

С доклада по делото е разпределено в доказателствена тежест на ищеца следва да бъде разпределено сключването на договора, предоставянето на заемната сума, падежът и размерът на задълженията.

В тежест на ответника е разпределено да докаже възраженията си за нищожност на договора за цесия и на самия договор за кредит.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

По фактите:

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „Обединена българска банка“ АД е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ************ от 17.06.2019 г.

Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта при условия, определени в договора: лимит от 1 000 лв.; срок на договора – до изтичане срока на валидност на картата; срок на картата 24 месеца.

Установява се, че ГЛП към датата на сключване на договора е в размер на 16.9 % при покупка/плащане на ПОС устройства и 18.9 % при теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства. ГПР по кредита в размер на 20,63%, като в чл.

15.5. от договора са посочени приетите допускания при изчисляване на ГПР.

Общата дължима сума към момента на сключване на договора е 1 378 лв.

2

Падежът на задълженията настъпва 24 дни след датата на издаване на извлечението (чл. 16.1. от договора).

Договорът е действал от деня на подписването му – 17.06.2019 г., до изтичане на срока на валидност на картата – 17.06.2021 г., като договорът не е подновен поради наличието на отрицателните предпоставки по чл. 14.5.1. от договора – а именно че кредитополучателят е имал непогасени задължения.

Съгласно чл. 14.1. от договора „кредитният лимит в размера по т. 1.

(т.е. 1000 лв.), предоставен по револвираща банкова кредитна карта (Карта), може да бъде усвояван след заплащане на дължимите такси по кредита и картата. В случай, че длъжникът не осигури необходимата сума за заплащане на таксите, банката удържа същата от предоставения кредитен лимит, за което действие длъжникът дава своето изрично съгласие“. В същото време според чл. 14.3. от договора „кредитополучателят няма право да превишава текущия кредитен лимит.

При превишаване на лимита се заплащат такси съгласно Тарифата за таксите и комисионите за физически лица на ОББ АД“.

„При просрочие от страна на картодържателя, банката олихвява с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т.

6.2.1 или т. 6.2.2. и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно, а в случаите на незабавна изискуемост на целия дълг - с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т. 6.2.2. и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно изискуемите суми“ (съгласно чл. 15.2.8. от договора).

Съгласно чл. 16.9 от договора „дължимите лихви, неустойки, такси и комисиони се удържат служебно от кредитния лимит, като с общата им сума същият се намалява, за което картодържателят се съгласява с подписването на настоящия договор, което не го освобождава от задължението да заплати на Банката всички дължими суми, в случай че по сметка/картата няма достатъчна наличност“.

С договор за цесия от 15.12.2021 г., сключен между банката и ищеца, вземанията на ответника, посочени под № 6232 на стр. 74 от Приложение № 1а към договора за цесия, са надлежно прехвърлени на ищеца.

Със Споразумение от 02.03.2023 г., сключено между страните, задълженията на ответника, произтичащи от договора за кредит от 17.06.2019 г., сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, са разсрочени на погасителни вноски с нови падежни дати. В чл. 3, ал. 1 от споразумението е записано, че задълженията на ответника произтичат от договора за кредит с банката, вземанията по който са прехвърлени с договора за цесия в полза на ищеца. Следователно ответникът е запознат считано от 02.03.2023 г. с договора за цесия.

Съгласно заключението на вещото лице по първата съдебносчетоводна експертиза от 03.07.2024 г. действителният годишен процент на разходите по договора е 37,709%, а към 17.06.2021 г. ответникът има непогасени задължения към ищеца, както следва: 934,68 лв. главница (440 лв. за тегления + 494,68 лв. за покупки чрез ПОС устройство), 263,12 лв. договорна лихва, 11,25 лв. лихва за забава, 45,95 лв. законна лихва за забава от 17.06.2021 г. до 10.12.2021 г., 82,82 лв. за законната лихва за забава от 11.12.2021 г. до 25.10.2022 г.

3

Съгласно заключението на вещото лице по втората съдебносчетоводна експертиза от 04.11.2024 г. действителният годишен лихвен процент по договора е 23,52%, като вещото лице е изчислило този процент въз основа на предоставените от ищеца банкови извлечения от сметката, обслужваща договора, респ. като е взето предвид, че начислената лихва е на стойност 263,12 лв., а към 17.06.2021 г. ответникът има непогасени задължения към ищеца, както следва: 934,68 лв. главница (440 лв. за тегления + 494,68 лв. за покупки чрез ПОС устройство), 263,12 лв. договорна лихва, 11,25 лв. лихва за забава, 45,95 лв. законна лихва за забава от 17.06.2021 г. до 10.12.2021 г., 82,82 лв. за законната лихва за забава от 11.12.2021 г. до 25.10.2022 г.

По правото:

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът като цесионер има вземане към ответника, произтичащо от потребителски договор за кредит, сключен между ответника и „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени чрез сочената цесия от кредитодателя на ищеца. Не се установяват възраженията на ответника за недействителност на договора за цесия.

Макар и да не е засегнато в подадения отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договоръ т противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. От приложения договор за кредит се установява, че кредитодателят реално е предоставил на ответника потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта. В договора е посочено, че кредитният лимит е 1 000 лв., но този лимит реално не може да бъде използван от ответника, понеже, ако същият не е заплатил таксите, лихвите, неустойките и комисионни, дължими към банката, този кредитен лимит се намалява със сумата на тези компоненти, които се удържат от кредитния лимит (чл. 14.1. и чл. 16.9. от договора). На следващо място, 4 предоставя се кредитен лимит 1 000 лв., което предполага, че банката предоставя на разположение на потребителя само 1 000 лв., но в чл. 14.3. от договора е посочено, че ако кредитополучателят превиши кредитния лимит, той дължи таксите съгласно Тарифата на банката. Това означава, че потребителят не е наясно с параметрите по договора, тъй като си мисли, че получава 1 000 лв. като кредитен лимит съгласно чл. 1 от договора, но реално, ако ползва част от този кредит и не си заплати дължими такси, лихви, неустойки и комисионни, то този лимит се намалява с тези компоненти, както и че в същото време има право да ползва над този кредитен лимит, но ще дължи такси. От тази гледна точка, съдът намира, че потребителят е въведен в заблуждение за съществените условия на банката и по-конкретно за нейната главна престация да предостави на разположение на потребителя чисто 1 000 лв. Уговорките, посочени в договора, че потребителят се съгласява с тези действия – да се удържат компонентите от кредитния лимит, съдът намира за нищожни, понеже потребителят се отказва от право, което в момента на сключване на договора не съществува. Тази комисорна клауза според съда няма действие между страните, понеже същата касае основната престация на банката и по този начин в ущърб на потребителя банката получава по-бързо дължимите й се акцесорни вземания, давността за които изтича по-рано от главницата.