Акт № 1217 от 29.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Алексиева

Членове:Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261000500090 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 03.10.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 17.10.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 121660/17.10.2025 г. Решение № 5790/24.09.2025 г., постановено по гр.д № 13457/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-10 състав, в неговата осъдителна част, с която първоинстанционният съд е уважил иска на Б. Й. В. за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта за разноските.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат И.

Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.70 от първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 16.10.2025 г., представен с жалбата.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът-ответник твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че протоколът за ПТП и скицата към него не са доказателство за механизма на ПТП, поради което и заключението на вещото лице не почива на обективни данни, като се основава само на противоречиви свидетелски показания. Поддържа се, че решението е постановено при противоречие с материалния закон, тъй като не е налице фактическия състав на деликта, поради липсата на противоправно поведение, каквото не може да бъде установено от приложените доказателства по делото. Поддържа се, че присъденото обезщетение е прекомерно, като е налице и съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Поддържа се, че съдът в мотивите на решението си не разграничава кое здравословно състояние е довело до болките и страдания, за които е присъдил обезщетение от 20 000 лв., като се твърди, че болките и страданията в този период не са били следствие на твърдените травми от ПТП-то, а на дегенеративния процес. Развиват се съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, да постанови друго, като отхвърли изцяло исковата претенция, в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение, поради прекомерност и поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищцата Б. Й. В. чрез процесуалния й представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.58 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Ищцата в първоинстанционното производство Б. Й. В. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 08.10.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 17.10.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 121660/17.10.2025 г. Решение № 5790/24.09.2025 г., постановено по гр.д № 13457/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-10 състав, в неговата отхвърлителна част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Б.

Й. В. за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 20 000 лв.

2 до пълния претендиран размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.58 от първоинстанционното дело. Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на първоинстанционния съд № 19488/02.12.2024 г. Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивницата-ищца поддържа, че решението на СГС в отхвърлителната му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, намиращо се в пълно противоречие с института на чл.52 ЗЗД и със съдебната практика. Твърди, че определеното и присъдено обезщетение е твърде занижено и същото се явява несправедливо, тъй като не кореспондира по никакъв начин с получените от ищцата травматични увреждания, съпътстващите ги затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието й, както и периода на лечение и възстановяване. Счита, че присъденият размер не е съобразен със съдебната практика. Развиват се подробни съображения по съществото на спора във връзка с релевираните с въззивната жалба конкретни възражения.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново решение, с което да присъди на ищцата допълнително още сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва.

Претендират се сторените разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна - ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез процесуален представител адвокат И. Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.70 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 5790/24.09.2025 г., постановено по гр.д № 13457/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-10 състав се обжалва изцяло.

3

В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, редовно призована, не изпраща представител, не се явява, не изразява становище в хода по същество.

По делото от същата е постъпила молба вх.№ 28514/13.10.2026 г., ведно със списък на разноските, докладвана след приключване на съдебното заседание.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи, като отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло, при условията на евентуалност да намали присъденото обезщетение, поради прекомерност и поради съпричиняване. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция 15.02.2024 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Б. Й. В. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От констативен протокол за ПТП, от разпита на свидетелката очевидец С. Б. Г. и от заключението на приетата пред първоинстанционния съд САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр.София на ул. „Мими Балканска“, на прав пътен участък, в района на № 55. Улицата се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента с широчини по 3,5 м, без наличие на хоризонтална пътна маркировка. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост.

4

Установява се, че процесният автобус „МАН“ СГ 262, с рег.№ ********, на 03.08.2023 г., около 12,20 часа, се движел по линия № 79, в дясната пътна лента с посока от ул. „Владимир Минков“ към бул. „Ботевградско шосе“, със скорост на движение около 30 км/ч, която е определена експертно на база свидетелските показания на очевидеца и пътната обстановка, при която преди мястото на удара, автобусът се е намирал спрял в района на спирка на МГТ и е извършвал плавен десен завой. Данни за пътната обстановка и настъпване на произшествието се установяват, включително от подписаната от водача на автобуса декларация от 03.08.2023 г., починал към настоящия момент, която има висока доказателствената стойност, относно признатите от водача неблагоприятни за него факти.

Приближавайки към мястото на произшествието, пред автобуса върху същата пътна лента в дясно и попътно се е движел велосипед, управляван от ищцата, със скорост от порядъка на 20 км/ч. Водачът на автобуса е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, застигайки велосипеда, при което реализирал ПТП, при което автобусът с предната си дясно-странична част е ударил велосипеда от лявата му страна, като ударът е бил приплъзващ. В следствие на удара, велосипедистът е загубил равновесие, при което се е наклонил надясно и е паднал на дясната си страна върху платното за движение, от дясно на автобуса. След удара, водачът на автобуса е продължил движението си без да спира, като е напуснал мястото на настъпилото ПТП.

Съобразно заключението на САТЕ, от техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на автобус марка МАН със системите за управление на автобуса, който не е подсигурил достатъчна странична дистанция с движещия се пред него велосипед, при което се е реализирало съприкосновение с велосипеда, станало причина за падането на втория. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента за посоката на движение на автобуса. Към момента на настъпване на произшествието, в района на настъпването му, не е имало специално обособено място за движение на велосипеди.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че водачът на автобуса е имал възможност да вижда велосипеда пред него, независимо с каква скорост се движи, да се съобразява с него и да предприема действия. Скоростта в случая не е решаваща, основното е липсата на 5 дистанция между автобуса и велосипеда.

Между страните не е спорно, че към датата на произшествието, за процесния автобус е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG23123000834775, с начална дата на покритие 20.03.2023 г. и крайна дата-19.03.2024 г.

Непосредствено след произшествието, ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛ „Св.Анна“ АД гр.София, където са извършени множество изследвания. Лечението е проведено на постелен режим, под наблюдение, интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори, аналгетици, гастропротектори, антиеметици. Ищцата е изписана на третия ден от постъпването, с дадени препоръки за ХДР, назначено медикаментозно лечение, спазване на лечебно-охранителен двигателен режим за 4 седмици и носене на шийна яка за същия период.

Установява се, че в периода от 03.08.2023 г. до 12.01.2024 г., общо 165 календарни дни, ищцата е била в отпуск по болест, т.е. временно неработоспособна.

От приетото пред първата инстанция заключение на СМЕ се установява, че в следствие на ПТП от 03.08.2023 г., ищцата е получила следните травматични увреди:

1.черепно-мозъчна травма, състояща се от: сътресение на главен мозък, без отпадна неврологична симптоматика и нормален компютър томографски образ на мозъчните структури,

2.травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се с: контузия на шията /навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/ без компютър - томографски данни за счупване на тела, израстъци и луксация /разместване/ на стави, без клинични и магнитно-резонансни данни за травма на подлежащия гръбначен мозък, 3.травма на гръдния кош, състояща се от: двустранни контузионни промени в базалните отдели на белите дробове, без компютър - томографски данни за счупване на ребра, пневмо - или хемоторакс, без клинични данни за дихателна недостатъчност,

Разпечатката съдържа 48 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/299c3040-7e62-495f-a288-ffcd7fb01e02