Определение № 10418 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10418 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110149045 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 752,50 лв. (384,75 евро), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди на л. а. „Рено Талисман“, с peг. № СВ7972КА, вследствие на ПТП от 20.06.2021 г., настъпило на Републикански път I-8, в посока на движение от с. Нови Хан, общ. Елин Пелин, към гр. София, на около един километър преди включване в автомагистрала Тракия, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2025 г. до окончателното плащане, както и 296,91 лв. (515,81 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 14.10.2025 г.

Ищецът ........“ ЕАД твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско+“ е заплатил на застрахованото лице сумата от 752,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования при него л. а. „Рено Талисман“, с peг. № СВ7972КА, вследствие на ПТП от 20.06.2021 г., настъпило на Републикански път I-8, в посока на движение от с. Нови Хан, общ. Елин Пелин, към гр.

София, на около един километър преди включване в автомагистрала Тракия. Поддържа, че платената сума се формира от сумите, както следва: 677,40 лв. за подмяна на увредените десни гуми и 60,10 лв. за ремонт на джанта по експертна оценка, както и 15 лв. – ликвидационни разноски. Сочи, че вредите са причинени от попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка), като отговорен за настъпване на произшествието е ответникът „........, тъй като пътят, по който се е движил увреденият автомобил, представлява част от републиканската пътна мрежа и именно Агенцията отговаря за поддържането му. Допълва, че с регресна покана с изх. № 0-9213721/28.10.2021 г., получена на 02.11.2021 г., ответникът е поканен да възстанови платената сума в размер на 752,50 лв., но така и не последвало плащане, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2025 г. до окончателното плащане. Претендира и мораторна лихва в размер на 296,91 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 15.10.2025 г., както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „........, чрез ОПУ – гр. София, е подал отговор на исковата молба, с който релевира възражение за местна неподсъдност на делото.

По същество оспорва исковете. Счита главния иск за недоказан, тъй като не са представени 1 действащи към датата на ПТП и сключения застрахователен договор ОУ, поради което не може да се направи извод за настъпване на застрахователен риск. Оспорва на твърдяното място на настъпване на ПТП да е налично препятствие на пътното платно, оспорва и настъпването на ПТП. Твърди, че процесното ПТП не е било посетено от органите на реда и не бил съставен протокол за ПТП, което в случая е било задължително. Сочи, че водачът на процесния лек автомобил не е уведомил КАТ – ПП за настъпилото ПТП, което било нарушение ОУ на ищеца. Допълва, че ОПУ - София не е сигнализирана за твърдяното препятствие на пътя към онзи момент. Длъжностното лице, отразило произшествието, не е направило снимков материал, съгласно чл. 5, ал. 1, т.3 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1341/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, което от своя страна възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на евентуалното ПТП. Не била посочена скоростта, с която се е движил водачът на увредения автомобил. Оспорва се приложената полица, като се сочи, че липсват реквизити – покритите рискове, с посочване на „пълно каско“ и непредставени ОУ, липса на подпис и дата, се счита за недоказан застрахователен риск. Ако приложими са ОУ, достъпни в интернет, то се сочи, че същото е в нарушение на част III., т.3.1 от Общите условия на ищеца. Не било ясно дали при реализиране на процесното ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или други медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие, което би довело до изключен риск по част VIII, т.8.10. от ОУ, не са събрани доказателства за причиняване на вредите и за наличието на обстоятелства по част VIII, т.8.15, както и по т.8.8. Счита, че с поведението си водачът на увредения автомобил също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва доказателствената стойност и на представеното уведомление, тъй като същото удостоверява изгодни за застрахователя факти, поради което не следва да го обвързва. Твърди се, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от мобилна група на ищеца, което не е сторено. Оспорва исковата претенция и по размер, като смята, че същата е в завишен такъв.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Относно възражението за местна неподсъдност на делото:

Съгласно чл. 108, ал. 2, изр. 1 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и чл.110 ГПК. Безспорно е, че Агенция „Пътна инфраструктура“, е държавно учреждение. В настоящото производство се претендира регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ във връзка с щети, причинени на застрахован при ищеца автомобил от попадане в неравност (дупка) на пътното. В исковата молба се твърди, че процесното ПТП, т.е. правоотношението, от което произтича настоящият спор, е настъпило на Републикански път I-8, в посока на движение от с. Нови Хан, общ.

Елин Пелин, към гр. София, на около един километър преди включване в автомагистрала „Тракия“. Посоченият пътен участък, се намира на територията на Област София, поради което същият попада в съдебния район на Софийски районен съд. С оглед на това съдът намира възражението за местна неподсъдност на спора за неоснователно.

Разпределение на доказателствената тежест:

2

По предявения главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие на виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в частност - настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка), дължаща се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на републиканските пътища; че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в забава и 3. размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. и обстоятелствата, на които се основава възражението му за съпричиняване.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че участъкът, в който е реализирано същото, представлява част от републиканската пътна мрежа, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 752,50 лв., като същият е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15 лв., че с регресна покана с изх. № 0-92-13721/ 28.10.2021 г., получена на 02.11.2021 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при призоваване на страната на ищеца за установяване на обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи снимков материал на местопроизшествието и на самото препятствие съдът намира за неоснователно, доколкото няма данни ищецът да разполага с такива.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 11 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна неподсъдност, направено с 3 отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 07.05.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И. В. Н., тел. **********, който да се уведоми за експертизата и да се призове за съдебно заседание, след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на посочените в мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на свидетеля Н. К. Д., ЕГН **********, тел. **********

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ справка за адрес на свидетеля – постоянен, настоящ и по месторабота, като свидетелят се призове едновременно на всички установени по делото адреси, в т. ч. и по телефон.

УКАЗВА свидетеля, че ако е редовно призован за съдебното заседание и не се яви без уважителна причина, на основание чл. 85 ГПК съдът може да му наложи глоба в размер от 25,56 евро до 153,38 евро и да постанови принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи снимков материал на местопроизшествието и на самото препятствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.