Решение № 183 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900184 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба, подадена от “Еврибоди Транс“ ООД, с ЕИК 206423322, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Свети Прокопий Варненски“ №35, ет.4, действащо чрез адв.К. Т., със съдебен адрес: ***********************, против Отказ с рег.

№20250310101558/11.03.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20250310101558 за вписване по партидата на търговеца на изключване на съдружника Г.П.Т. и поемане на дяловете му от другия съдружник, вписване на едноличен собственик на капитала и свързаните с това промени в дружествения договор на “Еврибоди Транс“ ООД.

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ. Поддържа се, че предвидената в закона възможност за изключването на съдружник от дружеството не представлява разпореждане от негова страна със запорирано имущество, тъй като това действие не представлява извършена от длъжника сделка, съответно не може да се приеме за разпореждане или да се приравни на такова по правни последици. Сочи се, че при изключване на съдружник, чийто дял е предмет на запор, кредиторът има възможност да предяви претенции върху ликвидационния дял на същия този съдружник, което е целта на евентуално производство по чл.517, ал.3 от ГПК. Сочи се още, че съгласно чл.451, ал.1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Поддържа се, че въпросната разпоредба е императивна и не може да бъде тълкувана разширително, поради което изключването на съдружник по реда на чл.126 от ТЗ не може да се приеме за извършено от длъжника действие на разпореждане. Твърди се, че според чл.452, ал.3 от ГПК в случая 1 взискателят и присъединилите се кредитори разполагат с правото да претендират плащане от третото задължено лице-дружеството, ако след като му е било връчено запорното съобщение, то е извършило плащане на ликвидационен дял в полза на съдружника-длъжник.

Сочи се относима съдебна практика и се моли за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на АВ да извърши исканото вписване.

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, е постъпил отговор на жалбата, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

С Отказ с рег.№20250310101558/11.03.2025г., постановен по Заявление с вх.

№20250310101558, длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя да извърши вписване по партидата на “Еврибоди Транс“ ООД, с ЕИК 206423322 на изключването на съдружника Г.П.Т. и поемане на дяловете му от другия съдружник, вписване на едноличен собственик на капитала и свързаните с това промени в дружествения договор на дружеството. В мотивите към отказа е посочено, че исканото вписване не може да се извърши, тъй като по партидата на търговеца има вписан запор в полза на У. Т.

Е. Г. & Ко.Кг и на Национална агенция за приходите върху всички дружествени дялове, притежавани от Г.П.Т.. Прието е, че макар в случая да не става въпрос за прехвърляне на дружествени дялове, то е приложима разпоредбата на чл.451, ал.1 от ГПК, защото вписването на прекратяване на участието на съдружника Трайков в дружеството води до същите правни последици. Прието е още, че при наличие на вписан запор, както длъжникът не би могъл валидно да напусне дружеството с предизвестие, така и дружеството не би могло да изключи съдружника, респективно че при допускане на исканото вписване би се осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове при условията на чл.517, ал.3 от ГПК. Допълнителен аргумент, с който е мотивиран отказът, е констатацията на ДЛР, че от приложените документи не се установява наличието на предпоставките визирани в чл.126 от ТЗ.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали 2 подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

От представеното по делото копие от преписката по Заявление с вх.

№20250310101558 и след служебна справка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на “Еврибоди Транс“ ООД, се установява, че жалбоподателят е подал заявление за вписване на обстоятелства относно изключване на съдружника Г.П.Т., поемане на дяловете му от другия съдружник в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и свързаните с това промени в дружествения договор. Като приложения към заявлението, са представени документи за вземане на решение от компетентните дружествени органи за внасяне на допълнителни парични вноски и изключване на съдружника, и за промяна в правноорганизационната форма на дружеството, също така молба на изключеният съдружник за изключването му при условията на чл.134, ал.2 т ТЗ и актуален устав, както и декларация за истинност на данни и документ за внесена държавна такса.

Не е налице спор по делото, а и от данните в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на дружеството жалбоподател, е видно, че на 13.06.2023г. с вписване рег.№20230613095638 в полза на Национална агенция за приходите и на У. Т. Е. Г. & Ко.Кг, е наложен запор върху притежаваните дружествени дялове от Г.П.Т., който към датата на налагане на запора е имал качеството на едноличен собственик на капитала и управител, съответно правноорганизационната форма на търговеца е била еднолично дружество с ограничена отговорният. В последствие с вписване вх.№20240718163400 е вписано приемане на нов мажоритарен съдружник, чрез увеличение на капитала и трансформиране на дружеството в ООД, като е сменен и управителят му. Един месец след вписване на въпросните промени, по инициатива на новоприетият съдружник, са предприети действия по набиране на допълнителни парични вноски от съдружниците с цел погасяване на дълга предмет на т.д.№696/2023г. на ОС Варна, които действия като краен резултат са довели до изключване на съдружника Г.П.Т..

За пълнота на фактическата обстановка, следва да се отбележи, че на съдът е служебно известно, че в следствие от вписаният запор на дружествени дялове и овластяване от ЧСИ, кредитора У. Т. Е. Г. & Ко.Кг е инициирал производство за прекратяване на “Еврибоди Транс“ ЕООД /понастоящем ООД/ на основание чл.517, ал.4 вр. с ал.3 от ГПК, за което е образувано т.д.№696/2023г. на ОС Варна. Към момента въпросното съдебно производство е приключило с позитивно за ищеца решение от 24.04.2024г., като понастоящем се извършва администриране на частна жалба на ответника, срещу връщане на частната му жалба, против разпореждане за връщане на въззивната му жалба срещу решението.

С оглед горните данни съдът, намира атакуваният отказ за правилен, съответно подадената срещу него жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Както вече се посочи налице е валиден и действащ запор върху дружествените дялове на длъжника Г.П.Т., който е наложен съдебен изпълнител и е вписан с вх.№20230613095638 в ТРРЮЛНЦ, като към момента на вписване на запора длъжника е бил едноличен собственик на капитала. Трайна и последователна е съдебната практика, че забраната за 3 разпореждане с дружествените дялове на съдружник с наложен запор по чл.517, ал.1 от ГПК обхваща и забраната да се въздейства върху членствените му правоотношения, включително и при условията на чл.125 или чл.126 от ТЗ. Това е така защото от момента на запора правото да се прекрати участието в дружеството на съдружника-длъжник, е предоставено на волята и преценката на взискателя, посредством развитието на етапното производство по чл.517, ал.3 от ГПК, като за последният е от значение и момента на определяне на ликвидационният дял. Освен това ако съдружникът е с вече прекратено членствено отношение, то няма как кредиторът да го прекрати, респективно да има възможността да проведе иска по чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на самото дружество, след като длъжникът вече не е съдружник в него. В резултат, от което при вписване на заявеното прекратяване на участието в дружеството на съдружника-длъжник, защитата на кредитора би била напълно дерогирана, каквато не е целта на закона.

Наред с изложеното, следва да се има предвид, че с т.7.2 от ТР №1/31.05.2023г. по т.д.

№1/2020г. на ОСТК на ВКС е прието, че ДЛР не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в ООД, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. В мотивите на ТР е разяснено, че насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника-съдружник в ООД става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър, като целта е взискателят да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати в тримесечен срок равностойността на дружественият дял на длъжника в полза на взискателя, то съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел удовлетворяване.

В хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК когато изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството, ако същото не може да предложи на взискателя изпълнение от дружествения му дял на паричните задължения на едноличния собственик на капитала, за които е вписан запора, то дружеството подлежи единствено на прекратяване и обявяване в ликвидация, тъй като не може да продължи да съществува без персонален състав. В процеса по ликвидация се осребрява цялото имущество на юридическото лице и кредиторът се удовлетворява от цялата ликвидационна стойност до размера на задълженията, поради което за същия е от значение да се допуска промяна на правноорганизационната форма и персоналния състав на дружеството, в който смисъл е и забраната визирана в чл.451, ал.1 от ГПК по отношение на действието на запора.

В контекста на изложеното, макар до промените в персоналния състав и правноорганизационната форма на “Еврибоди Транс“ да се е стигнало без да е налице фактическо разпореждане от страна на длъжника-едноличен собственик на капитала с притежаваните от него дялове от капитала на дружествто, то посредством увеличението на капитала, чрез приемането на нов съдружник, е постигнат същия краен резултат, а именно намаляване на процентното участие на едноличния собственик, вече съдружник, в капитала.

С това действие се нарушава изискването дружеството да обезпечи удовлетворяването на 4 взискателя в производство по чл.517 от ГПК и едновременно се извършва съществено изменение на запорираното имущество в ущърб на кредитора, тъй като е очевидно драстичното намаление на това, което той би получил, защото вече няма да може да се удовлетвори от ликвидационен дял, формиран след осребряване на цялото имущество на дружеството, а от дял, съответстващ на по-малката част от капитала, притежаван от длъжника. Ето защо задължителното тълкуване, дадено с т.7.2 от цитираното тълкувателно, решение се явява приложимо и в настоящия случай.