Решение № 244 от 27.12.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 229

27.12.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 593 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Ж. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от Директора Главен комисар С. И. К., с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд на длъжност „водач на патрулен автомобил“ в ГПУ Средец, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР и изпълнява служебните си задължения на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време. Той имал статут на държавен служител, работел по служебно правоотношение съобразно ЗМВР и като такъв получавал брутно месечно възнаграждение, което се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, към които спадало и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че за процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. /в сила от 01.04.2015г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Наредба № 8121з-592 била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано – 29.07.2016г. Тези две наредби се предхождали от друга аналогична Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която уреждала същите въпроси за работното време и в която изрично било предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножавали по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Релевира, че в следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвало, предвид което по аналогия се прилагал Кодексът на труда и по специално чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата за организацията на работната заплата, предвиждаща, че при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалното продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8:7 = 1.143.

Ищецът излага, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. бил положил около 2016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 2304 часа. Преизчисляването нощния към дневни труд водело до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително платен от ответника, като преизчисляването било на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, като до 2018г. основното месечно възнаграждение било в размер на 673 лева, след това било изменено на 728 лева, а от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. било изменено на 809 лева, а от 01.01.2019г. до предявяване на исковата молба било 890 лева. Твърди се, че Т. е получавал заплащане за извънреден труд, но до определен брой часове, който е отчел и може да заплаща – т.е. по 70 часа на тримесечие, като извънредният труд получен след преизчисляването на нощен в дневен такъв, не бил платен до момента на ищеца. Отправя искане да се уважи исковата претенция и да бъде осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от 1872 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за целия процесен период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 12.12.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, като следва да се счита за предявен за сумата от 1613,40 лева, /хиляда шестстотин и тринадесет лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, представляваща възнаграждение за извънреден труд, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирала отговор, с който заявява, че предявените искове са недоказани и оспорва същите изцяло, както по основание, така и по размер, релевира възражение за преждевременно предявяване на претенцията. Ответникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като в резултат на това, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР като извънреден труд.

Счита, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и от специалните наредби на Министъра на вътрешните работи. Предвид това Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, била приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Излага, че следвало да се има предвид и нормата на чл.9г от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в край на периода, за който е установено сумирано изчисляване на роботното време, са повече от часовете , определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С Постановление на Министерски съвет № 131/05.07.2018г. за изменение и допълнение на НРВПО в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличавали, т.е. за периода от 01.01.2018г. 30.06.2018г. била действала нормата на чл.9г. от НРВПО. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., Ж.Т. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността „водач на патрулен автомобил“.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г.

Ж.К.Т. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1647 часа. Положеният нощен труд в размер на 1647 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1647 часа ставал на 1882,52 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 235,52 часа, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 235,52 часа с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1613,40 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно месечното възнаграждение на ищеца е посочено в колона 2 от Приложение № 1, към заключението, видно от което за периода от август 2016г. до декември 2017г. основното месечно възнаграждение е 673 лева, за периода от януари 2018г. до февруари 2018г. основното месечно възнаграждение е 728 лева, за периода от март 2018г. до декември 2018г. основното месечно възнаграждение е 809 лева и за периода от януари 2019г. до юли 2019г. основното месечно възнаграждение е 890 лева.

Положения нощен труд от ищеца се установява от месечните графици, протоколите за нощен и извънреден труд за процесния период, които документи са приобщени в доказателствената съвкупност по делото.

Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове.

Съобразно новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. В двете наредби нормата на чл.3, ал.3 от същите са идентични и предвиждат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Преди приемане на тези наредби е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., като в чл.31, ал.2 от нея се регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения период.