Решение № 1485 от 18.11.2016, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1485,

18.11.2016г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На първи ноември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: С.К. като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева гражданско дело №1041 по описа за две хиляди и шестнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г.А.Н., ЕГН **********,***, адв.В.Т. моли съда да осъди ответника „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, *, адв.К.М., да му заплати сумата от 119 516.12лв., съставляваща дължима неустойка от по 5000лв./месец, съгласно т.4 от споразумение, сключено между тях на 03.10.13г., следваща се за периода от 03.01.14г.-31.12.15г., за забавено изпълнение на задължението на ответника за завършване и предаване на обектите, съгласно предварителен договор от 21.03.08г. и споразумение към същия от 03.10.13г., в уговорения с предварителния договор срок-31.12.08г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба и разноските в производството /виж исковата молба на л.3-л.10 и уточнение на същата с молба вх.№21900/18.07.16г. на л.107-109/.

Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на направените разноски по списъка, представен в с.з. от 01.11.16г.

/л.127/, като развива съображения в писмена защита вх.№32555/04.11.16г.

/л.135-л.138/.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№17014/02.06.16г. /л.101-102/, а по повод уточнението на исковата молба- допълнителен отговор вх.№24314/15.08.16г. /л.114-л.115/, с които оспорва иска изцяло, по подробно изложени с отговорите съображения.

Повдига възражения за нищожност на сключеното на 03.10.13г. споразумение, поради противоречие със закона, конкретно- с разпоредбите на чл.103 и чл.111 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на същите разпоредби по начина, описан от адв.М. в протокола от с.з., проведено на 01.11.16г. /л.129гръб, абзац последен –л.130,абзац първи и втори, л.133,абзац пети/. Повдига на основание чл.111,б.“б“ от ЗЗД и възражение за погасяване на вземането, което се претендира, по давност, изтекла към 31.12.11г., с изтичане на тригодишния законов срок, броен от посочения с договора краен момент за изпълнение на поетото от него задължение-31.12.08г.

Пледира по същество за отхвърляне на иска изцяло с присъждане на разноски по представения в с.з. от 01.11.16г. списък /л.125/, като развива съображения в писмена защита вх.№33261/10.11.16г. /л.139-л.141/ Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен, тъй че следва да се уважи, воден от следните съображения:

І. По допустимостта.

Наведените от ищеца твърдения, че страните са уговорили с подписано между тях споразумение неустойка за забавено изпълнение на поето от ответника със сключен между тях договор задължение, която не е заплатена от ответника, попадат в хипотезата на чл.92,ал.1 от ЗЗД и правят иска допустим, а активната и пасивна процесуална легитимация на страните по него-надлежна.

ІІ.По основателността.

В с.з. от 01.11.16г. пълномощникът на ответника е заявил, че не оспорва твърденията на ищеца за сключен между тях предварителен договор от 21.03.2008г., за поето с този договор от него задължение за изграждане и предаване на определени обекти на ищеца в срок до 31.12.2008г., както и че това задължение не е било изпълнено от него нито към датата 31.12.2008г., нито към датите 03.10.13г. и 31.12.15г., като не е навеждал в процеса и твърдения за наличие на обективни причини за неизпълнението му, освобождаващи го от отговорност.

В същото заседание представителят на ответника е заявил още, че не се оспорва и автентичността на подписа, положен за ответника в представеното от ищеца споразумение от 03.10.13г., както и признава, че такова е било подписано от страните, но оспорва това да е станало на посочената в споразумението дата и като твърди, че същото не е било подписано, за да създаде права и задължения на страните, а със съвсем друг мотив- като предложено от ищеца за собствена информация.

Коментираните от страните предварителен договор от

21.03.2008г. и споразумение от 03.10.13г. са приети като доказателства по делото и подредени съответно на л.12-л.22 и л.36-л.41.

По този начин, като спорни между страните и относими към предявения иск са се очертали въпросите за: валидността на сключеното споразумение от

03.10.13г., от т.4 на което ищецът черпи основанието на иска си, с оглед повдигнатите от ответника възражения за нищожност на споразумението, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона; достоверната дата на същото споразумение и мотива за подписването му; това, възможно ли е по същество страните да преуредят отношенията си във връзка със сключения помежду им предварителен договор от 2008г. и да уговорят със споразумението права и задължения по начина, предвиден с него, или подобна възможност е изключена това, ако уговорката по т.4 от споразумението е валидна и с нея ответникът е поел към ищеца задължение за плащане на уговорената там неустойка, погасено ли е това негово задължение поради изтекла в негова полза давност.

По тези спорни между страните и релевантни за основателността на предявения иск факти и като установи, че съображенията за неоснователност на предявения иск, изложени от ответника с подадените отговори, са еднакви със съображенията за нищожност на договорната клауза, от която ищецът черпи правото си, обосновани и в с.з. от 08.11.16г., тъй че може да им се даде и общ отговор, съдът намери по тях, както следва:

1.Сключеното между страните споразумение от

03.10.13г., включително уговорката им по т.4 от същото, не са нищожни нито поради противоречие с разпоредбите на чл.103 и чл.111 от ЗЗД, нито поради тяхното заобикаляне, както твърди ответникът, а са валидни.

Противоречието със закона е основание за нищожност тогава, когато страните със споразумението си са пристъпили правна норма, създаваща забрана за определено поведение или споразумението им противоречи на основополагащ за правната система на страната принцип /виж Витали Таджер, „Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. Наука и изкуство-1973г., пар.72, т.3/.

Заобикалянето на закона е самостоятелно основание за нищожност и е налице тогава, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат, а страните постигат забранения от закона резултат като използват друга сделка, която не е изрично забранена /виж Витали Таджер, „Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. Наука и изкуство-1973г., пар.72, т.3/.

Нормата на чл.103 от ЗЗД е диспозитивна, като нейната първа алинея постановява, че когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, а алинея втора- че прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Алинея трета се отнася до случаи на прехвърляне на вземането със съгласие на длъжника, каквито данни по делото няма, поради което няма да бъде обсъждана от съда.

Нормата на чл.111,б.“б“ от ЗЗД гласи, че с изтичане на тригодишен срок се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а на чл.113 от ЗЗД, че недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказ от давност, преди тя да е изтекла, което е ясно указание за императивния характер на законовата уредба относно давността.

Съгласно т.4 от сключеното на 03.10.13г. споразумение /виж същата на л. 40/, „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД дължи на Г.Н. по 5000лв. месечно от 03.10.13г. неустойка за всеки просрочен месец, но не по-късно от 31.12.15г., представляваща дължимото му обезщетение за вреди, породени от забавено изпълнение на задължението на дружеството да завърши обектите по предварителен договор от 21.03.2008г. за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти“- т.е., тя не се отнася до прихващане на взаимни задължения на страните.

Ето защо, нормата на чл.103 от ЗЗД не може да се намери за пряко относима към тази договорна клауза, респективно- клаузата по т.4 да се счете за нищожна, поради противоречие със същата правна норма.

Не е налице и обоснованата от ответника с т.1.-т.8 от писмената му защита нищожност на „т.нар. прихващане“, извършено със сключеното споразумение, тъй като към датата на споразумението не съществувало изискуемо задължение на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ към Г.Н. за сумата от 216 000лв., предвидена като неустойка с т.4 и без да е била уговорена такава неустойка с предварителния договор, което водело до нищожност на подписаното споразумение от 03.10.13г. в неговата цялост, поради противоречие с чл.103 от ЗЗД, алтернативно- поради заобикаляне на същата разпоредба.

Както вече се каза по-горе, разпоредбата на чл.103 от ЗЗД е дипозитивна, тъй че липсата на някоя от предвидените с нея предпоставки на прихващането, една от които е наличието на изискуемо и ликвидно вземане, когато страни по граждански правоотношения прибягнат до този способ за погасяване на взаимни насрещни парични задължения, не може да обоснове нищожност на техните уговорки в тази връзка, а рефлектира единствено до преценката по същество за това извършено ли е надлежно прихващане или не.

Казаното е достатъчно за направата на извода, че твърдяната от ответника нищожност на извършеното със споразумението прихващане, неговата връзка с уговорената по т.4 неустойка, а оттам- и до нищожността на споразумението в неговата цялост, не е налице, дори без да се обсъждат конкретно изтъкнатите от него причини за това.

Все пак, за да не останат доводите му без отговор, ако и това да не влияе по никакъв начин на извода в предходния абзац, съдът намери, че съображенията на ответника за такава нищожност не могат да бъдат споделени в конкретния случай и поради следните причини:

За да стигне до извода, че към датата на споразумението „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ няма изискуемо задължение за сумата от 216000лв., участваща в прихващането, ответникът е взел предвид, че такава неустойка в размер на 5000лв. месечно, описана в т.4 от споразумението, или общо 216 000лв. /която е записана в т.1.5 от споразумението/, не е предвидена в предварителния договор от 21.03.08г. и съответно- не е изискуема към датата, на която е посочена.

Казаното не съответства обаче по никакъв начин на подписаното от страните споразумение, от пълния прочит на което, както това изтъква с основание и ищецът с писмената си защита, ясно личи, че сумата от 216 000лв. по т.1.5, участваща в извършеното с т.2.1, т.2.2 и т.2.4 от споразумението прихващане, няма нищо общо с уговорената по т.4 от споразумението като платима неустойка от по 5000лв. месечно, като първата сума съставлява платимо от „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ на Г.Н. обезщетение за вреди, в размер на ползата, от която е бил лишен, поради невъзможността да ползва или отдава под наем обектите, предмет на сключения между страните предварителен договор, заради неизпълнението на задължението на ответника да му ги предаде изцяло завършени в срок до 31.12.2008г., за времето от 31.12.08г. до датата на сключване на споразумението, докато неустойката по т.4 от по 5000 месечно, ако и да е дължима като обезщетение за вреди от забавеното изпълнение на същото задължение, е уговорена за времето от 03.10.13г. до 31.12.15г.

Наистина, със сключения между страните предварителен договор неустойки за забава и/или неизпълнение не са били уговорени от страните, както твърди ответникът, но с чл.9 от р.V е предвидено, че за неуредените с договора въпроси ще се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство в РБ.

Съгласно същото, в областта на договорното право, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави /чл.9 от ЗЗД/, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата /чл.79,ал.1 от ЗЗД/, като обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза /чл.82 от ЗЗД/, а за да избегнат един възможен спор, могат да сключат договор за спогодба, като си направят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат, изменят или погасят правоотношения, които не са били предмет на спора /чл.365,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/, както и да се откажат от давност, свързана с техни вземания, ако тя е вече изтекла /по аргумент от чл.113 от ЗЗД/.

Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2999c190-c566-4d05-ba6b-bc7f0bff13bc