Решение № 3258 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3258 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110213871 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-4332-017871 от 12.10.2020г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на Ю. С. А. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Ю. С. А. чрез адвокат М..

В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендира се за нарушено право на защита на жалбоподателя. Твърди се, че е реализирано само едно нарушение, за което А. следвало да бъде санкциониран по чл.179, ал.2 от ЗДвП, тъй като процесното поведение на водача на МПС-то е водело до настъпване на ПТП поради неспазване на правилата на чл.20 от ЗДвП. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

В молба с вх. № 16198 от 20.01.2023г. адв. М. посочва, че поддържа жалбата.

Преповтарят се изцяло доводите от жалбата и се допълва, че по отношение на пункт 2 от Наказателното постановление административно – наказващият орган е посочил твърде 1 общо и неконкретизирано, че нарушението се изразява в това, че водачът на МПС напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентните служби на МВР. Твърди се, че е следвало да бъдат посочени настъпилите вредни последици от ПТП-то, както и неизпълнените задължения на водача съобразно причинените последици. От АУАН и НП не ставало ясно дали е имало причинени имуществени щети или други, нито били посочени отделните хипотези, визирани в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и коя от тях е имал предвид административно – наказващият орган. Поради това се претендира за нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се цялостна отмяна на Наказателното постановление, както и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.

Пред СРС жалбоподателят А. и адв. М. не се явяват лично и не вземат становище пред съда по съществото на спора.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР също не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по казуса.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 19.09.2020г. около 08:50 ч. свидетелката В.М. си разхождала кучето по ул.

„Кюстендил“ в гр. София. Около 09:00 часа на същата дата Ю. С. А. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по ул. „Кюстендил“, с посока на движение изход. В същото време на ул. „Кюстендил“ срещу № 28 бил паркиран лек автомобил „***“ с рег. № ****. Свидетелката М. видяла как лек автомобил „****“ с рег. № **** удря лек автомобил „***“ с рег. № **** в задната му част. От удара лек автомобил „***“ бил изхвърлен на средата на ул. „Кюстендил“, а на лек автомобил „****“ паднала предната табела с регистрационния номер. Водачът на МПС-то с рег. № **** напуснал мястото веднага, но св. М. снимала регистрационния номер на лек автомобил „****“ и подала сигнал в полицията. След това и преди органите на реда на посетят местопроизшествието водачът на МПС-то с рег. № **** се върнал и си взел регистрационната табела от пътя.

Мястото на инцидента било посетено от свидетелите У. и В. – служители на ОПП – СДВР. Те снели сведения от св. М. и установили, че щетите по лек автомобил „***“ с рег. № **** са в областта на задната броня, стопове, лайсна и пр. Свидетелят Румен У. съставил Протокол за ПТП № 1751199 от 19.09.2020г., а св. В.В. – Докладна записка. Тези документи били предадени на св. Ц. Ц. – младши автоконтрольор от ОПП – СДВР. Пред него в декларация по чл.188 от ЗДвП Ю. А. признал, че на 19.09.2020г. около 09:00 часа именно той е управлявал лек автомобил с рег. № ****, поради което свидетелят Ц. Ц. (в присъствието на Е.П. и С.Д. – свидетели на съставянето на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 770907 от 25.09.2020г. срещу Ю. С. А. за това, че на 19.09.2020г. около 09:00 часа в гр. София, по ул. „Кюстендил“, с посока на движение изход, А. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** /собственост на „***“ ЕООД/ и срещу № 28 поради недостатъчен контрол върху МПС-то реализира ПТП с паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ****, след което напуска местопроизшествието като не уведомява компетентните органи на МВР. В Акта е посочено, че А. е нарушил чл.20, 2 ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Актът е връчен на Ю. С. А. срещу подпис на дата 25.09.2020г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, срещу Ю. С. А. е издадено процесното Наказателно постановление № 20-4332-017871 от 12.10.2020г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал А. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.

Това Наказателно постановление е връчено на А. на 08.10.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез адв. М. в ОДМВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“ на 12.10.2022г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите У., М., В. и Ц.; АУАН с бланков № 770907/25.09.2020г.; Протокол за ПТП № 1751199; справка картон на водача;

Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., както и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.

Показанията на свидетелите У. и М. следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни и намират опора не само помежду си, но и в Протокола за ПТП, и в АУАН. Освен това разказът на тези свидетели се характеризира като последователен, непротиворечив, непредубеден и достоверен.

Показанията на свидетеля В. са неинформативни относно конкретното деяние, тъй като този свидетел няма съхранен спомен за него. Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на този свидетел.

По отношение на думите на свидетеля Ц. съдът счита, че те са информативни единствено относно заеманата от свидетеля длъжност към месец септември 2020г. и доколкото намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства (Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г.) – съдът им се доверява в тази част.

Същевременно показанията на св. Ц. относно процесните нарушения се явяват неинформативни първо защото свидетелят не е посещавал мястото и второ защото твърди, че няма спомен за конкретния случай. Поради това относно реализирането на ПТП и напускането на водача съдът не гради фактическите и правните си изводи на показанията на св. Ц.. Доколкото св. Ц. твърди, че е съставил АУАН по Докладна записка и Протокол, изготвени от негови колеги, както и след попълнена декларация от водача, и в тази част показанията на този свидетел намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал, съдът им се доверява.

Приложеният на лист 7 от делото Протокол за ПТП № 1751199 е обективно и достоверно писмено доказателство, което намира опора и в кредитираните по-горе свидетелски показания на У. и М.. Поради това СРС дава изцяло вяра на това доказателство.

Констатациите от АУАН намират потвърждение в Протокола за ПТП и показанията на 3 свидетелите У. и М.. Поради това следва да се кредитира и Актът.

Настоящият съдебен състав дава вяра на справката картон на водача, тъй като е писмен документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за удостоверените в него обстоятелства. От справката картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.

Съдът кредитира и наличните по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, както и Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., тъй като това са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС приема, че Гергана Борисова е заемал длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР, а св. Ц. Ц. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и точка 2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че Гергана В.а Борисова като Началник група „Административно – наказателна дейност“ в ОПП – СДВР е била оправомощена да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-242 от 12.01.2016г. и точка 1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Ц. Ц. е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Всичко това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са съставени и издадени от оправомощени лица.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото писмени сведения от В.М. (на лист 18 от делото) и декларациите от Ю. А. (на лист 8 и лист 19 от делото), тъй като по своето естество те съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват гласно доказателство. Същевременно тези документи не са и писмено доказателство, тъй като съдържат свидетелско показания. Поради това СРС ги остави извън доказателствената съвкупност.

Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и приложената на лист 9 от делото Докладна записка, тъй като тя също съдържа свидетелски показания, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, поради което и този документ не е нито гласно, нито писмено доказателство. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 9 от делото.

Настоящият съдебен състав не подложи на анализ и писмото, приложено на лист 6 от делото, тъй като то е съпроводително писмо и не изяснява конкретни обстоятелства от обективната действителност.

4

При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи : по-горе

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че от направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи, както и Акта за встъпване в длъжност следва, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени лица.

В случая се твърди, че и двете нарушения са извършени на 19.09.2020г. Доколкото АУАН е съставен на 25.09.2020г., съдът приема, че са спазени и 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, и 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датите на съставяне на Акта /25.09.2020г./ и датата на издаване на Наказателното постановление /12.10.2020г./ е изтекъл срок по-малък от 1 месец. Поради това съдът приема, че в случая са спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.