Определение № 417 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. София, 10.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500045 по описа за 2026 година

Постъпила е молба с вх. Рег. № 3325 от 06.02.2026г. подадена от пр. представител на въззиваемия Г. И. М., с искане за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК, на определение №262 от 28.01.2026г. В молбата се излага, че служебното събиране на доказателства, по начинът на формулиране на задачите, съдържа данни за предварителни убеждения на съда, че не се отнася до предмета на делото – който е връщане на детето по неговото постоянно местожителство, а не изследване на родителското поведение и съответно решаване на спор за родителски права.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с молбата и изложените в нея съображения, напълно споделя, че: настоящият съдебен процес е особено производство, чийто предмет и обхват е зададен от императивните разпоредби на Хагската конвенция (Конвенция), които имат еднакво приложение за всички държави, ратифицирали международния акт; разпоредбите на Конвенцията имат превалиращ и преимуществен характер над разпоредбите на българското законодателство. Такава е константната практика както на Върховния касационен съд (ВКС), така и на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; в преамбюла на Конвенцията изрично е упоменато, че „...Държавите, подписали тази конвенция … в желанието си да гарантират международноправна защита на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане и да установят процедури, осигуряващи тяхното незабавно връщане в държавата на обичайното им местопребиваване, а също така да гарантират защита на правото на лични отношения, решиха за тази цел да сключат конвенция и се споразумяха за следното...“;

1 в чл. 1 от Конвенцията изрично определя своите цели, а именно:

1. да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави; и

2. да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.“; в чл. 16 от Конвенцията е записано „...съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права…“; в разпоредбата на чл.17 от Конвенцията е допълнено, че „Единствено фактът, че е постановено решение относно упражняването на родителските права или че това решение подлежи на признаване в замолената държава, не е основание за отказ за връщане на детето по силата на тази конвенция“; в чл. 19 от Конвенцията е записано…. „Решение за връщането на детето, постановено по силата на тази конвенция, не засяга по същество правото на упражняване на родителските права.“.

От изложеното до тук в молбата, настоящият състав не намира, че е спорен отрицателният отговор на въпроса, разглежда ли съдът в настоящото производство спор за родителски права, след като самата Конвенция не засяга по същество правото на упражняване на родителски права. От това следва, че независимо какво е решението на съда, всеки от родителите има право да ги упражнява, а при спор и да поиска от съда да ги разпредели. Съдът е юрисдикция, на която е предоставена преценката за всички относими към спора факти и ако Р България е имала за цел да гарантира връщане на децата към обичайното им местоживеене, без да се съобрази техния интерес, то тогава би уредил производството като регистърно, след съобразяване само на факта, кое е последното местоживеене на детето (възоснова на писмени доказателства), а не като спорна съдебна администрация със засилено служебно начало, в което на съда е предоставена преценката за правния интерес на правен субект, който поради своето малолетие се явява и обект на защита.

Поставената служебно от съда задача, не измества фокуса от предмета на правния спор, а има за цел да осведоми съда, дали малката възраст на детето не предоставя допълнителни изисквания към неговия правно защитим интерес. Спорът не е между родителите и на преценка на съда не е техния родителски капацитет. Предвид гореизложеното, съдът не приема, че са налице предпоставките на чл. 253 от ГПК относно служебно назначената СПЕ.

Относно оплакванията, че въпросите съдържат оценъчни и внушаващи формулировки и поставят родителите в неравнопоставено положение, както и твърденията, че въпросите предполагат извеждане на изводи с правен характер и извън целите на Хагската конвенция, настоящият състав на САС намира следното:

2

С биологичен приоритет разполагат онези родители, чиито пол на детето съвпада с техния. Обичаят създава приоритет за майката, когато детето е в бебешка възраст.

Социалният приоритет се създава за онзи родител, който отглежда детето преимуществено, т.е. чиито контакт с детето е по-продължителен по време. Съдът не е изложил предварителни нагласи, а е поставил въпроси, на които сам не може да отговори поради липсата на специални знания. Съдът е задължил двамата родители да участват в изследването за да осигури тяхната равнопоставеност. Отричането на индикации за насилие е един от възможните отговори на заключението, но предварителното съгласие на въззивния съд с решението на първата инстанция по този въпрос при наличие на въззивна жалба, би обезсмислило изобщо правомощията на настоящата инстанция.

Така наречените

„изключения“ в чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция са обстоятелства, които съдът изследва, дори и да няма искане. Държавата по местонахождение на малолетното дете носи отговорност за неговата закрила докато то е на територията, на която действа юрисдикцията на българския съд, но този съд е и съдът по неговото гражданство. Съдът не изследва психическото състояние на родителите. Съдебният експерт е доктор по психология и изследва родителското поведение, а дали има връзка това поведение с изключенията по чл.

13 от Конвенцията е обстоятелство включено в предмета на делото.

Относно събирането на гласни доказателства: Налице е разлика между административна връзка на едно лице с определена държава и фактическото му местопребиваване в нея. Понякога поради упражняване на определени професии е трудно да се определи с коя държава е фактически свързан правния субект. Изявлението в молбата, че въззиваемия живее в жилището и държавата по обичайното местопребиваване на детето – Великобритания ще бъде съобразявано, наред с всички доказателства, вкл. и с обясненията, които съдът предстои за изиска лично от родителите (в тази връзка те са задължени да се явят лично в съдебно заседание).

В целият контакт на молбата се съдържа тревога, за евентуална предубеденост на съдебния състав, каквато не съществува към момента на постановяване на определението, чиято отмяна се иска и към настоящия момент. Процесуалните представители следва да разяснят на страните, че съдът ги поставя в равностойно положение, което е видно от съдържанието на определение № 262 от 28.01.2026г. – 1/.за всяка от страните е допуснат по един свидетел, 2./ всяка от страните е задължена да участват лично в психологическото изследване, 3./всяка от страните е задължена да се яви лично пред съда и даде обяснения.

Събирането на доказателства не е ограничено, поради което няма пречка да бъдат представени и писмени доказателства за наето във Великобритания жилище и професионална ангажираност на въззиваения в същата държава.

Мотивиран от гореизложеното, 12 - ти състав на САС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. Рег. № 3325 от 06.02.2026г. подадена от пр. представител на въззиваемия Г. И. М., с искане за отмяна на определение №262 от 28.01.2026г, на основание чл. 253 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4