Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11757 от 18.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47109/2024
Вид
Решение № 11757
Подписан
18.06.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11757 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110147109 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Б. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 8202/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите, както следва: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на 20,02 BGN (двадесет лева и 02 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2021г. до 05.02.2024 г. в размер на 10,33 BGN (десет лева и 33 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,48 BGN (три лева и 48 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2021г. до 05.02.2024 г. в размер на 0,93 BGN (нула лева и 93 стотинки), държавна такса в размер на 12,50 BGN (дванадесет лева и 50 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за 1 дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.София, бул. Претендираните вземанията от ответника представляват ½ част от общо дължимите вземания за процесния период. По отношение на останалата ½ част издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Л е обезсилена поради извършено от длъжника плащане в хода на заповедното производство. Твърди се в исковата молба, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

След депозиране на отговора на исковата молба и представено доказателство за извършено плащане, ищецът ангажира становище, с което сочи, че е налице частично погасяване на дълга, като непогасени са останали задълженията за: 11,75 лева – главница за ТЕ, 5,63 лева мораторна лихва върху главницата, 100 лева държавна такса и 11,20 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Моли съда да установи съществуването на непогасените вземания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

В срочно подаден отговор ответникът сочи, че е извършил погасяване на задълженията по делото, като представя доказателство за това. Сочи, че е заплатил сумата от 129,57 лв., което представлява ½ част от дълга.

В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2025 г. представителят на ищцовото дружество сочи, че с извършеното от ответника плащане на сумата от 129,57 лева са погасени всички задължения по предявените искове, всички разноски в заповедното производство, като е останал непогасен остатък за плащане на държавна такса за исковото производство от 129,56 лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ангажира становище за извършвано дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и 2 заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Правото на собственост върху ½ част от процесния имот не се оспорва от ответника, като същото се установява и от приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот №г. по описа на нотариус А с район на действие СРС. Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½ част от процесния имот в процесния период. Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Същият може да отговаря за ½ част от дълга, съответстваща на притежаваната от него част от топлоснабдения имот.

С проекта на доклад, обективиран в определение от 25.04.2025 г., приет за окончателен в открито съдебно заседание от 12.06.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Ищецът признава твърдението на ответника за извършено погасяване в твърдения от ответника размер от 129,57 лева, поради което съдът намира за установено по делото, че на 24.09.2024 г. ответникът е заплатил посочената сума. Ответникът е посочил, че е заплатил ½ част от общия дълг за процесния имот, но видно от извършеното плащане, същият е заплатил ½ част от припадащата се на него ½ част от дълга. Така заплатената сума за главница от 11,75 лева представлява ½ част от сбора на двете главници по издадената срещу ответника заповед за изпълнение, а 5,63 лева представлява ½ част от сбора на двете лихви за забава по издадената срещу ответника заповед за изпълнение. Ответникът не е съобразил факта, че при издаването на заповедта за изпълнение съдът е посочил поотделно дължимите от всекиго от ответниците суми, поради което неправилно след това е редуцирал неговата част от дълга с ½ част. Ето защо, и като се вземе предвид извършеното от ответника плащане, признато от ищеца, се налага извод, че 3 действително всички суми по издадената заповед за изпълнение следва да се приемат за погасени, както и част от държавната такса, платена от ищеца в исковото производство.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съдът достигна до извод за извършено погасяване в хода на процеса на сумите, претендирани по предявените искове за лихва за забава, поради което същите следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане.

По разноските:

Към датата на завеждане на делото 08.08.2024 г. ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца. Ето защо същият е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът има право на присъждане на разноски по делото. Ищцовото дружество е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, с който се претендира непогасената част от държавна такса в исковото производство в размер на 129,56 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минимален размер от 100 лева, за които суми следва да бъде осъден ответникът.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу И. Б. С., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумите от: 20,02 BGN (двадесет лева и 02 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г. в имот, находящ се в гр.София, бул и сумата от 3,48 BGN (три лева и 48 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., както и исковете с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от: 10,33 BGN (десет лева и 33 стотинки), представляваща лихва за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 05.02.2024 г. и сумата от 0,93 BGN (нула лева и 93 стотинки), представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за периода от 31.08.2021г. до 05.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № г. на СРС, 33 с-в.