Определение № 589 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600613 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор в РП-Бургас, ТО-Несебър, против Определение №88/08.04.2026г.,постановено по ч.н.д.№192/26г. по описа на РС-Несебър,с което е отменено постановлението на РП-Бургас,ТОНесебър за прекратяване на наказателното производство от 23.03.2026г. по ДП №304 ЗМ-1032/2025г. по описа на РУ-Несебър, водено за престъпление по чл.131, ал.1,т.5а вр. с чл.130, ал.2 от НК.

В частният протест се излагат съображения, че определението на съда е необосновано и незаконосъобразно.От установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал, не можело да се направи категоричен извод,че св.С. Х. е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.2 от НК. Нито един от свидетелите по делото не бил възприел пряко конфликта между св.С. и св.Х., като показанията на пострадалата оставали изолирани.Били налични гласни доказателства /показанията на св.П. и св.В./,които твърдяли, че двамата се държали съвсем спокойно и на процесната дата върху пострадалата нямало следи от насилие. Разследването по делото било проведено обективно, всестранно и пълно, като от доказателствената съвкупност не можело да се формира правен извод за съставомерност на деянието, поради което моли ОС-Бургас да отмени определението на РС-Несебър и да потвърди Постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно.

Бургаският Окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и съображенията, изложени в частния протест, приема за установено следното :

1

Частният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения:

Установено е,че досъдебното производство е образувано по ДП №304 ЗМ1032/2025г. по описа на РУ-Несебър, на 25.08.2025г. с постановление на прокурор в РП - Бургас, ТО-Несебър.Производството е образувано за деяние с правна квалификация по чл.131, ал.1,т.5а вр. с чл.130, ал.1 от НК - за това че на 25.08.2025г. за времето от 08.00 часа до 12.40 часа в гр.Н., ул.“Г.С.Р.“, в дом №** е нанесена лека телесна повреда в условията на домашно насилие на В.

Н. С..

С постановление от 23.03.2026г. на Районна прокуратура-Бургас, ТОНесебър, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1 , т.2 от НПК с мотиви, че в случая била налице липса на съставомерност досежно действията на С. Х. по чл.131, ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.1 от НК и чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като твърденията на св.С. за това не били подкрепени от останалите свидетелски показания. Отразено е, че макар да е проведено обективно, всестранно и пълно разследване и били събрани всички доказателства, същите били противоречиви и тези противоречия не можело да бъдат преодолени и се стигне до единствено възможен извод, че Х. е осъществил това деяние. Освен това се излагат и съображения относно несъставомерност на деянието по чл.144 от НК, тъй като съответната закана трябвало да бъде съпроводена с психическо насилие, икономическа зависимост или останалите изброени в чл.93, т.31 от НК хипотези, за което липсвали доказателства.

С определение №88/08.04.2026г., Районен съд - Несебър е отменил това постановление на РП, като е приел, че събраните по ДП писмени и гласни доказателства безпротиворечиво сочат ,че на инкриминираната дата 25.08.2025г., св.С. Х. безспорно е нанесъл физически и психически тормоз на св.С. и то в условията на домашно насилие, тъй като двамата живеели на съпружески начала 8 месеца, като в подкрепа на този извод било издаденото съдебно-медицинско свидетелство, заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на св.Т. и бащата на пострадалата - св.С..Не са възприети и доводите на прокуратурата,че липсват доказателства причинените на пострадалата С. телесни повреди да са съпроводени с психическо насилие,поставяне на пострадалата в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и т.н., като в тази връзка са коментирани показанията на самия Х., св.Т.и св.С..

Въззивният съд споделя направеният краен правен извод на първоинстанционния съд, че в хода на разследването са събрани множество гласни и писмени доказателства, имащи отношение към основния факт на доказване - осъществил ли е чрез обективираните си действия С. Х. престъпния състав на чл.131, ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.2 от НК или друго престъпление от общ характер.

В постановеният съдебен акт, първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на доказателствения материал и в частност на 2 свидетелските показания на св.Т. и св.С. от които се установява,че и друг път е имало физическо насилие над С.. Въззивната инстанция се присъединява към направения извод,че показанията на св.С. не са изолирани и едностранчиви.Същата споделя,че при незначителен битов повод на 25.08.2026г., Х. я хванал за косата , като както я държал с дясната си ръка за косата,с лявата й нанесъл един удар с юмрук в областта на корема. “Ударил я силно,като се присвила от болка.После С. я хванал за ръцете над лакътя,към мишниците с двете си ръце, вдигнал я да се изправи,след което я хвърлил на леглото, като паднала по гръб. Тогава С. се качил върху нея,като с лявата си ръка държал дясната й ръка,а другата затиснал с крак.След което сложил лявото си коляно на челото и започнал да я натиска към леглото.След като освободил двете си ръце, я хванал за гърлото и започнал да я души.Започнала да се задушава и кашля“. По-късно насилствените действия продължили , като й ударил три - четири шамара включително и чрез нейната ръка.

Прави впечатление ,че в постановлението на РП-Бургас,ТО - Несебър не е коментирано заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, което напълно кореспондира с показанията на пострадалата С. досежно времето и механизма на причинените й телесни увреждания, а са коментирани косвени гласни доказателствени средства / показанията на св.В. и св.Пергелов, които по- скоро дават добри характеристични данни на Х., но не и яснота относно събитията случили се на 25.08.2025г. В този ред на мисли следва да се коментират съдържанието на издаденото медицинско свидетелство от 26.08.2025г. и заключението на изготвената въз основа на него съдебномедицинска експертиза № 784/2025г. на вещото лице д-р М.,от които се установява,че пострадалата В. С. е получила кръвонасядания на дясна мишница и лява предмишница, като тези увреждания отговаряли да са получени от ударно, притискащо или тангенциално действие с или върху твърди тъпи предмети с ограничена повърхност,каквито са и части от човешкото тяло.Установените увреждания довели до болка.

От друга страна показанията на св.Т.и св.С. са игнорирани, предвид ,че същите преразказвали показанията на самата пострадала. Действително двамата свидетели не са били очевидци на случилото се, но техните показания дават яснота относно физическото и психическо състояние на пострадалата както преди процесната дата, когато е била в съвместно съжителство с Х., така и какво е било състоянието й непосредствено след инцидента. В случаите на домашно насилие няма как да се изисква събирането на преки свидетелски показания, тъй като акта на насилие се осъществява в домашна обстановка и най-често извън полезрението на близките на жертвата, какъвто е и настоящия случай.

Обстоятелството,че С. е отказала да участва в организирано процесуалноследствено действие /очна ставка/ между нея и св.Х.,с който са в крайно влошени отношения и спрямо него същата се е снабдила със заповед за защита рег.№7/26.09.2025г. /приложена на л.67 от ДП/ също не следва да се вменява във вина на пострадалата,а както правилно е отбелязал първоинстанционния съд е налице риск от повторна травматизация на пострадалата.

3

Въззивният съд намира за необосновани и немотивирани направените изводи на представителя на РП за липса на доказателства,че спрямо пострадалата С. е бил осъществен престъпния състав на чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като не били налице хипотезите на чл.93, т.31 от НК. Дори това да е така, следва да се обсъди дали деянието не осъществява изобщо престъпление от общ характер или такова по чл.144, ал.3, т.1 от НК, като в показанията си пострадалата споделя ,че два дни след 13.07.2025г. Х. започнал отново да я тормози, като наред с обидните думи й отправил закани - „Ще те убия ако си тръгнеш“, “Ще убия майка ти, баща ти,брат ти ако ги видя“,както и й посягал физически.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира,че извода направен от РСНесебър,че постановлението на РП-Бургас, ТО-Несебър е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, е правилен.С оглед на това определението с което е отменено постановлението на РП-Бургас, ТОНесебър за прекратяване на наказателното производство за водено престъпление по чл.131, ал.1,т.5а вр. с чл.130, ал.2 от НК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №88/08.04.2026г., постановено по ч.н.д.№ 192/2026г. по описа на Районен съд - Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4