Определение № 307 от 02.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600371 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 320/18.07.2024 г. по ЧНД № 556/2024 г., Окръжен съд Пазарджик е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от остатъка в размер на 4 месеца и 20 дни /към датата на съдебното заседание/ на лишения от свобода В. В. Б., по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца с протоколно определение № 477/20.03.2024 г. по ЧНД № 594/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд по постановените спрямо него съдебни актове по НОХД № 564/2023 г. на ОС – Шумен и по НОХД № 77/2024 по описа на ОС - Пловдив.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият В. Б., който в срок го е обжалвал чрез защитника си, с искане определението на Окръжен съд - Пазарджик да бъде отменено, да бъде уважена молбата му за УПО за остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Началникът на Затвора – * е депозирал становище, според което жалбата е неоснователна и определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

1

Окръжна прокуратура не е взела становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивната инстанция счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на осъдения В. В. Б. и протичането на корекционния процес. Основният довод, който се развива в жалбата, е свързан с наличието на предпоставките по чл. 70 ал. 1 НК и преценката на събраните по делото доказателства сочат на този извод, преценени в хипотезата на чл. 439а НПК.

Не може да се сподели възражението в жалбата, че в мотивите си Пазарджишкият окръжен съд избирателно е коментирал само тези обстоятелства, които не са в полза на осъдения.

Първоинстанционният съд с основание е посочил, че осъденият В. Б. търпи едно общо, най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с протоколно определение № 477 от 20.03.2024 г., постановено по ЧНД № 594/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, по постановените спрямо него съдебни актове по НОХД № 564/2023 г. на ОС Шумен и по НОХД № 77/2024 г. по описа на ОС - Пловдив. Начало на наказанието - 01.12.2023 г.

Към датата на разглеждане на делото в първостепенния съд остатъкът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е бил в размер на 4 месеца и 20 дни.

Видно от становището на Началника на Затвора – *, осъденият не осъзнава изключително високата степен на обществена опасност на деянието, не приема наложеното му наказание, смятайки размера му за завишен и несправедлив. Наред с това, счита, че липсват данни за устойчива мотивация за промяна на криминалното му поведение. Осъденият е трайно криминализиран и с устойчиви асоциални нагласи. Има пасивно отношение към изготвения план на присъдата, но го спазва формално. Същият е трудово неангажиран, претенциозен и избирателен към предлаганите му трудови 2 дейности. Към момента няма наложени дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС, но и не е награждаван.

Във връзка с поведението и оценката на риска от рецидив, в становището се посочва, че от изготвената оценка е видно, че той е на ниско ниво, в горните граници /37 т./, с основни проблемни зони, както следва: отношение към правонарушението - липсва обективно осъзнаване на високата обществената опасност на извършеното престъпление. Налице е неглижиране на извършените деяния и омаловажаването им. Нагласите в тази сфера са придобили устойчив криминален характер; настоящо правонарушение - умишлено престъпление, извършено в рамките на организирана престъпна група, извършвано в значителен времеви период на територията на различни региони на страната.

В мотивите към атакуваното определение правилно е прието, че корекционната работа с лишения от свобода е насочена към формиране нагласи за законосъобразност в условията на свобода и безпроблемно изтърпяване на наказанието, въпреки относителната безперспективност на подобни действия, при липса на желание за реална промяна криминалното поведение, въпреки наличните ресурси.

Настоящата инстанция споделя становището на Окръжния съд, че В. Б. е с устойчива криминална активност, повлиян е от асоциално обкръжение и без особена алтернатива за промяна в условията на свобода, както и че не е налице реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършеното деяние, предвид което обосновано може да се счита, че наказанието не е постигнало изцяло целите си към настоящия момент.

Въз основа на това е направен и правилен извод за липсата на отчетени позитивни промени вследствие на осъществяваната с осъдения корекционна работа, респ. не са налице данни за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, според което рискът от рецидив при него е 37 точки, което е ниско в горни граници ниво.

Не може да се игнорира обстоятелството, че в актуалната оценка на риска не е регистрирана сериозна промяна в отношението на осъдения спрямо правонарушението. Липсват значими положителни промени в останалите, регистрирани като проблемни, сфери на нужда, които подлежат на 3 допълнително въздействие.

Поради това и споделяемо е становището в атакувания съдебен акт, че е налице незадоволителна промяна в отношението на осъдения към извършеното от него правонарушение. Това и не води до извод, че същият е постигнал целения поправителен резултат в насока да осъзнае обществената неприемливост на подобен тип поведение, което да послужи като вътрешен мотив за въздържание и самоконтрол при избора на модел за поведение.

Първоинстанционният съд внимателно е обсъдил и доводите на защитата, които се развиват и пред настоящата инстанция и е достигнал до законосъобразния извод, че същите са неоснователни. Обсъжданите доказателства по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения. Наред с това, не са постигнати в пълнота и заложените цели в индивидуалния план за изпълнение на присъдата, като остатъкът от наказанието би могъл да спомогне за достигане на планираните нива.

Много прецизно са обсъдени и представените писмени доказателства относно здравословното състояние на осъдения В. Б.. И настоящата инстанция намира, че множеството му заболявания, отразени в представените епикризи, проведена консултация и данни от направена томография, са от време, предхождащо извършването на инкриминираните деяния. Към настоящия момент липсват данни за рецидив във връзка с описаните заболявания, както и за влошено здравословно състояние на молителя.

Впрочем, както с основание е отбелязано в мотивите на определението, семейни или здравни проблеми биха могли да послужат при съответна преценка на компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието, но не са от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл. 439а от НПК и чл. 70 ал.1 от НК, за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Пловдивският апелативен съд счита, че въпреки че осъденият е изтърпял изискуемия по чл. 70 ал. 1 НК срок, към настоящия момент, същият не е дал доказателства за поправянето си, поради което и правилно е преценено, че молбата му следва да бъде оставена без уважение. Този извод Пазарджишкият окръжен съд е направил след задълбочено и цялостно изследване поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, в съответствие с 4 изискването на чл. 439а ал. 3 НПК, поради което и доводите, развити в жалбата пред въззивната инстанция, са неоснователни.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 320/18.07.2024 г. по ЧНД № 556/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5