Определение № 328 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Варна, 01.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000227 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК във вр. чл.

121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1989/18.04.2024 г., по описа на Окръжен съд - Разград, подадена от Ж. Т. Н. и С. Т. Р., чрез адв. М. К. срещу определение № 168/27.03.2024 г. постановено по гр.дело № 39/2024 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което е оставено без уважение релевираното от тях възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд. Според жалбоподателите компетентен да разгледа спора е административният съд предвид на това, че става въпрос за административен акт – споразумение по чл.178 АПК, а не договор за поръчка, както е възприела първата инстанция. Излагат подробни съображения за това, както и за недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес от провеждането му, недопустимост на твърдението на ищеца за устно сключено споразумение и други аргументи по съществото на спора. Молят обжалваното определение да бъде отменено.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, писмен отговор на частната жалба не е постъпил.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в преклузивните срокове по чл.

275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт в частта му, която подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на „Бета-Инш" ООД против ответниците С. Т. Р. и Ж. Т. Н. – Р., в която се излагат следните фактически твърдения: ищецът е собственик на поземлен 1 имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Разград, за който имот била издадена виза за изработване на инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда и гараж; ответниците били съсобственици на съседния поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Разград; същите останали недоволни от издадената на ищеца Виза, поради което атакували издадения административен акт пред съд; след завеждане на делото пред Административен съд – Разград, ищецът инициирал преговори с ответниците за постигане на споразумение за отпадане на предварителното свързано основно застрояване и запазване на имотните граници по всеки от имотите на многофамилна жилищна сграда; на 17.01.2023 г. страните постигнали окончателно споразумение, което било сключено в устна форма и според ищецът ответниците поели следните задължения по него, а именно: да възложат съвместно Проект за изменение на ПУП – ПЗ за ПИ № *** и ПИ № *** по КК – УПИ V-388 и УПИ XXV -389 в квартал № 182 по плана на гр. Разград; да оттеглят заведената жалба против издадената Виза от 29.09.2022 г. за проектиране пред Административен съд – Разград, въз основа на която е образувано адм. дело № 238/2022 г. по описа на съда или да сключат споразумение по реда на чл. 178 АПК по делото; да внесат съвместно Проекта за изменение на ПУП-ПЗ за ПИ № *** и ПИ № *** по КК – УПИ V-388 и УПИ XXV -389 в квартал № 182 по плана на гр. Разград в Община Разград. Поради неизпълнение на така поетите задължения от ответниците за дружеството настъпили вреди от забава изпълнението и реализацията на инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда и гараж. Претендира се заплащане на сумата от 30 000лв, представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, съставляваща пропусната полза. Искът е предявен като частичен от 504 000лв.

За да определи вида на процесния договор съдът изхожда не от квалификацията, която ищецът му е дал, а от твърденията на ищеца за същественото съдържание на постигнатите между страните договорености. В случая се твърди сключено споразумение между страните по спора, касаещо съвместни действия за реализиране на инвестиционен проект, неизпълнение от страна на ответниците на поетите задължения и настъпили за ищеца вреди от това, под формата на пропуснати ползи. Така очертаният предмет на спора покрива белезите на граждански спор, подведомствен на гражданския съд.

Разпоредбата на чл.128 АПК в случая е неприложима, тъй като спорът не може да бъде субсумиран под нито един от видовете дела, предвидени в нея.

Твърдяното споразумение не покрива белезите на административен договор, който се сключва в производство пред административен орган и при който поне една от страните е субект на публична власт. Изводът за компетентност на производството пред административен съд следва да се гради на обоснован извод за наличие на административноправен спор, който да попада в някой от визираните в закона видове дела. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 АПК, споразумението пред съда може да се сключи при условията, при които 2 може да бъде сключено пред административния орган. Разпоредбата на чл. 20 АПК, като регламентира процедурата по сключване на споразумение, в ал. 1 и ал. 8 указва, че споразумението пред административния орган може да бъде одобрено ако не противоречи на закона и замества административния акт.

Принципно споразумение може да се сключи и одобри от административния орган или от съда (чл. 20, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 АПК) тогава, когато този орган процедира в условията на оперативна самостоятелност, т. е. овластен е да издаде административен акт в една от няколкото възможни хипотези, респ. има възможност да възприеме едно от няколко законосъобразни решения. В тези случаи е допустимо разрешаването на спора със споразумение, с което участващите в административното производство лица, респективно страни в съдебното производство, да предложат оптимално с оглед защитата на своите права разрешение на спора.

От разпоредбите на чл. 20 АПК, тълкувани в тяхната логическа и систематическа връзка, могат да се изведат следните положения: споразумението е договор, съглашение между две или повече лица (чл. 8, ал.

1 ЗЗД), споразумението е административен договор, защото несъмнено последиците, които споразумението поражда са административни (чл. 20, ал.

8 АПК). Уреденото в чл. 178, ал. 1 АПК споразумение не представлява някакъв самостоятелен вид споразумение, различен от това по чл. 20 АПК, а само негова разновидност. Съществените белези, характеризиращи договора като административен по смисъла на чл. 19а – чл. 19ж АПК, са следните: 1. договорът да бъде сключен в производство пред административните органи или една от страните да бъде административен орган, респективно орган на изпълнителната власт; 2. договорът се сключва в обществен интерес; 3. сключването на такъв договор да е предвидено в закон. Характерни черти на административния договор са също възможността една от страните да изготвя предварително условията по договора, съдържанието на договора или част от него да бъде определено от специален нормативен акт, както и използването на публични средства за обществен интерес. Договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оправомощени органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори.Във всички случаи сключването на споразумение предполага съгласието на всички страни по материалното правоотношение, включително и на административния орган.

Между страните не се спори, а и видно от приложените към исковата молба съдебни актове (л. 15 – л. 18 от делото), помежду им се е развило административно производство, в което ответниците са оспорили законосъобразността на издадена Виза за проектиране от 29.09.2022 г..

Производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който издадената виза е приета за законосъобразна и е допуснато изработването на инвестиционен проект за жилищна сграда и гараж в ПИ с индетификатор *** по КККР на гр. Разград. Като съгласно твърденията в уточнителната молба, ищците сочат неизпълнение на последвало по-време 3 постигнато устно споразумение от 17.01.2023 г., към момент след представяне на проект за изменение на ПУП-ПЗ за ПИ собственост съответно на ищеца и ответниците в производството. Административният договор има публичноправен характер. Публичноправният характер на възникналите от споразумението отношения се запазва и във фазата по изпълнение и контрол на изпълнението, включително и при констатирано неизпълнение на поетите задължения. В случая ищецът не се легитимира като страна по административен договор, с който е приключило административно производство и са уредени материалноправни въпроси, с които е бил сезиран органа водещ това административно производство. Ищецът не излага твърдения за породени или удостоверени от споразумение административни права или задължения, които да са принудително осъществими, което от своя страна да обуславя липсата на правен интерес от воденето на исково производство за установяването им със сила на пресъдено нещо и осъждането за изпълнение. Поддържа се позиция за отношения между равнопоставени субекти обвързани по силата на едно неформално съглашение, чието изпълнение се претендира. Не на последно място следва да се посочи, че административният договор замества издаването на административен акт. В случая има издаден административен акт (процесната виза), който е бил и предмет на съдебен контрол за законосъобразност по предвидения в АПК ред (чл. 145 и сл. АПК). Претендира се обезщетение от последващо съглашение.

Предвид гореизложените съображения частната жалба е неоснователна.

Не е налице административен спор, който да се разгледа от компетентен административен съд, съгласно чл. 128 АПК. Компетентен да разгледа спора е гражданския съд, поради което първата инстанция е постановила законосъобразен съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 168/27.03.2024 г. постановено по гр.дело № 39/2024 г., по описа на Окръжен съд – Разград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. /ТР № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС/

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5