Решение № 604 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100900574 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 574 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 18290/29.03.2022 г. на „Т.К.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, за осъждане на Г. Г. В., ЕГН **********, да заплати сума в размер на 62504,41 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени в периода 01.01.2018 г.

– 31.12.2019 г. при осъществяване на управлението на дружеството-ищец, чрез теглене на суми от банкови сметки на дружеството, без връщането или отчитането им.

1

Ищецът твърди, че на 01.08.2012 г. между „Т.К.Б." ООД и ответника Г. Г. В. бил сключен договор за възлагане на управление, въз основа на който В. приел да изпълнява функциите по управление и представителство на ищеца, като на 12.05.2020 г. общото събрание на дружеството взело решение за освобождаването му от длъжността управител и договорът за възлагане на управление от 01.08.2012 г. бил прекратен, считано от 31.05.2020 г.. При извършена впоследствие проверка на счетоводните книги на дружеството за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., било установено, че Г. В. изтеглил в брой значителни суми от банковите сметки на дружеството, като голяма част от тези суми, в размер на 62504,41 лева, нито били отчетени от него по надлежния ред, нито върнати в касата на дружеството.

Според счетоводните записи тези суми били предавани на трети лица, но без разходооправдателни документи, като общият размер на тези неотчетени суми възлизал на сумата 62504,41 лева, която представлявала причинени на дружеството вреди под формата на липси, които ответникът дължал да обезщети.

В отговор на исковата молба, Г. Г. В. я счита за нередовна, поради неконкретизиране на извършените вредоносни тегления на суми, което възражение е неоснователно, тъй като с уточнителна молба ищецът е посочил датата и сумата на разпореждане от съответната банкова сметка на дружеството. По същество твърди, че сумите били използвани за заплащане на командировъчни пари на служители на дружеството, а тегленията на суми чрез АТМ били извършвани от служители на дружеството за заплащане на разходи за гориво, пътни такси и т.н., като сам ответникът не разполагал с карти за извършване на операциите, които били регистрирани в чужбина.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 03.08.2022 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията им е отделен фактът, че ответникът бил управител на „Т.К.Б.“ ООД за процесния период, през който се твърди да са настъпили вредите.

В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като съответно на представените в производството доказателства и въз основа на което приема, за установено, че сумите, изтеглени от банкови сметки на „Т.К.Б.“ ООД, включително на АТМ устройства, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. са в размер на 101248,14 лева за 2018 г. и 40600,00 лева – през 2019 г., като общата сума за двете години възлиза на сумата 141848,14 лева. От АТМ са изтеглени общо 58271,19 лева, а от сметка общо 83576,95 лева за двете години.

От сметка с IBAN, завършващ на 434 са изтеглени 98268,55 лева през 2018 г., от които 55291,60 лева на АТМ, които тегления са извършени единствено с банкова карта, чийто номер завършва на 7323 и от сметка е изтеглена сумата 42976,95 лева, а през 2019 г. тегленията са само от сметка и са в размер на сумата 40600,00 лева. От сметка с IBAN, завършващ на 436 тегленията са само от АТМ на стойност 2979,59 лева и са осъществени само през 2018 г. с банкова карта, чийто номер завършва на 9492.

По делото са представени копия от разходни касови ордери без подпис на получател, което с оглед показанията на разпитания в производството свидетел Д.И.Р. следва да се приеме за обичайна практика при получаване на суми от служителите на дружеството в чужбина, които суми били фактически предавани без подписване на отчетен документ.

Справка в счетоводната система, както и извършена от вещото лице проверка в счетоводството на ищеца, е установила наличието на всички документи, които не съдържат 2 подпис на получател. Само един от тях в счетоводната система е отбелязан като МО – мемориален ордер, а като физически документ представлява РКО, като счетоводно отразената сума на този документ е 392 лева. Сумата на осчетоводените ордери без подпис на получател е в размер на 39740,98 лева.

Според представени от ответника документи, приети като доказателства по делото, за осчетоводените операции, за които ищецът твърди, че разходооправдателните документи са нередовни поради липсващ подпис на получателя, са налице подписани от получател документи, но същите представляват разписки, а не разходни касови ордери. Стойността на извършените разходи, съгласно 7 броя разписки е 14023,61 лева, като е налице и един РКО за сумата 164,39 лева, като така подписаните документи са за извършени плащания на суми в общ размер от 14188,00 лева.

В счетоводството на ищеца „Т.К.Б.“ ООД, според представения списък за липсващи, но осчетоводени РКО, същите са за сумата от 22763,43 лева. При проверката извършена на място в счетоводството на ищеца един документ е открит, въпреки че е обявен като липсващ, а именно РКО за сумата 163,79 лева от 15.01.2018 г., получена от служителя П.П..

Според представени от ответника документи приложени по делото, за част от осчетоводените операции, за които ищецът твърди, че разходооправдателните документи липсват, такива са представени. Представени са общо 9 броя РКО на стойност 22763,43 лева, като при три от разходните касови ордери има разлики в имената, за които се водят аналитичните счетоводни записвания в счетоводната система и имената на служителите, посочени в ордерите. Стойността на тези 3 различаващи се от гледно точка получател документа е 7609,21 лева.

Доколкото в списъка с картодържатели предоставен от „ОББ“ АД няма лице Г. с фамилия В., то ответникът не е имал банкова карта към банкова сметка с IBAN ****. Към тази сметка в периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. има активни 34 карти, но сред картодържателите няма лице с името на ответника. От сметка с IBAN завършващ на 436 на АТМ са теглени единствено средства с банкова карта с номер завършващ на 9492, издадена на М.М..

През 2018 г. има нетно нарастване на касовата наличност с 2 хиляди лева, а през 2019 г. има нетно нарастване на касовата наличност с 3 хиляди лева.

През 2018 г. в брой са разплатени 203898,02 лева, а през 2019 г. - 153827,92 лева, като сумите, предмет на всяка операция и основанието за плащане са установени от вещото лице и посочени в нарочна таблица в заключението.

С решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Становището, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително и когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба, е изразено в решение № 234 от 31.01.2017 г. по т. д.

№ 3150/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и други.

3

В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество - ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.

Изискваната предпоставка за допустимост на предявения иск е налице, тъй като видно от представения протокол за провеждане на общо събрание на „Т.К.Б.“ ООД, на 27.01.2022 г. е взето решение за предявяване на иск срещу освободения от длъжност управител Г. Г. В., ЕГН **********, за сумата 62504,41 лева – причинени вреди за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. (съгласно решението), представляващи ненадлежно отчетени изтеглени от платежна сметка средства.

В решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, решение № 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 128 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2167/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е прието, че искът при квалификацията на чл. 145 ТЗ, е за реализиране на специалната отговорност на управителя, осъществил управленски деликт, която отговорност е в рамките на представителното му правоотношение и няма извъндоговорен характер.

Фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди (неблагоприятни изменения в правната сфера на управляваното юридическо лице). Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управленски деликт", но не представлява същински деликт.

Отговорността по чл. 145 ТЗ като специална имуществена отговорност на управителя с договорен характер, съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление и изисква установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по основание и размер. В случай, че се твърди вреда, то следва конкретно да се посочи как е настъпила, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, в резултат на което дружеството е ощетено и да се докаже наличието на причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.

В настоящото производство не е спорно, че ответникът е бивш управител на ищеца „Т.К.Б.“ ООД за процесния период: 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., тъй като с договор, сключен на 01.08.2012 г. му било възложено управлението и представителството на търговеца, съответно с решение на общото събрание на съдружниците е освободен, считано от 12.05.2020 г..

Претендираните вреди представляват неотчетени парични суми (изтеглени от АТМ или на каса от платежна сметка на търговеца) в общ размер от 62504,41 лева, формиран от сумата 39740,98 лева - осчетоводени разходи на база налични в счетоводството на ищеца разходни касови ордери, които не съдържат подпис на получател и сумата 22763,43 лева – 4 осчетоводени документи, които не са фактически налични в счетоводството на дружеството.