Решение № 41 от 22.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500525 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 и следващите ГПК във връзка с чл.432ал.1 КЗ.

С.ят окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 7294 от 06.12.2023година от Н. З.

М., депозирана чрез пълномощника й адв. Д.Н., против Решение №406/17.11.2023година, постановено по гр.д.№ 1131/2022година по описа на С. районен съд, с което е осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на Н. З. М., ЕГН ********** с адрес с.С., общ.С. сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените й при настъпилото на 28.09.2021г. в гр.С., на ул.“Невястата“ ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в разликата над 3 000.00 лв. до претендираните 20 000.00лв., като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката – ищца в първоинстанционното производство иск за обезщетение за претендирани неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 28.09.2021година. Направено е оплакване за неправилност на решението в атакуваната отхвърлителна част, поради нарушение на процесуалния (чл.200 ал.З, чл.201 и 202 от ГПК), материалния закон - чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК. При определяне размера на обезвредата решаващия съдебен състав се е уповавал изцяло на приетата по делото, но оспорена от ищцата СМЕ, съгласно която в следствие от ПТП Н. М. не е губила съзнание, въпреки налични такива писмени и гласни доказателства, установяващи това обстоятелство. Направено е оплакване, че противно на заключението на 1 д-р Б. от разпита на свидетеля очевидец на злополуката - Л.А.К. се установява, че в следствие от удара ищцата е загубила съзнание за няколко минути При приема й в лечебното заведение постъпила с анамнеза снета от близките и персонала на спешна помощ, а не от пациентката, като твърди вещото лице - травма на главата със загуба на съзнание, няма ясен спомен за случилото се с болки в местото на травмата. Има главоболие и световъртеж, гадене за повръщане. отпадналост. Откъм обективен статус било установено увредено общо състояние, дезориентирана. Отговаря забавено на поставените й въпроси. С десностранна мускулна слабост на крайниците. Десностранна болезненост на меките тъкани на главата и леки охлузвания. Въпросните обстоятелства се установяват от приложеното и прието като доказателство и неоспорено по делото заверено с оригинала копие от Епикриза № ХО/СОР 238 на „Хирургично отделение” при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров"АД - гр.С..

Съгласно приетата по делото и оспорена СМЕ, включваща и личен преглед на ищцата се установило, че в следствие на злополуката ищцата е претърпяла телесни увреждания контузия на главата. Мозъчно сътресение. Охлузвания в дясната слепоочна област на главата. Според жалбоподателката експертното заключение не кореспондира с писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното дирене. Обяснението на вещото лице, че възприетото от свидетеля Л.К. състояние, което е описано не кореспондира с обективното състояние, отразено в епикризата на хирургичното отделение при МБАЛ „Братан Шукеров" - С. не отговаря на истината. Според жалбоподателката видно от епикризата анамнезата на ищцата е била снета от близките и персонала на спешна помощ - травма на главата със загуба на съзнание, няма ясен спомен за случилото се с болки в местото на травмата. Има главоболие и световъртеж, гадене за повръщане. Отпадналост. Изразява несъгласие с поддържаното от вещото лице, че „...човек, когато изпада в безсъзнание до степен травматична кома, той изпада внезапно, рязко, но после излизането от това състояние става много бавно и продължително, обикновено става в болнично заведение и е съпроводено с редица остатъчни неврологични симптоматики, които при приемането се установява задължително от лекаря, който извършва приема. На следващо място отразеното в графата обективно състояние на епикризата при приемането на ищцата пише контактна, адекватна, не означава, че в предходен момент при оказването й на специализирана медицинска помощ непосредствено след инцидента и стабилизирането на състоянието й не е била в безсъзнание каквото са възприели, както свидетеля К., а така също и от спешните медици, имала е главоболие и световъртеж, гадене за повръщане, отпадналост, каквито са симптомите при възстановяване от мозъчна травма със загуба на съзнание . Твърдяното от вещото лице наличие на „клинично прилошаване" при ищцата не съществува като понятие в медицинската терминология. На следващо място прилошаването не кореспондира с причината за загубата на съзнание, което в конкретния случай има травматичен характер.

Твърденията на вещото лице при изслушването на експертизата му, че най-малко лекарите, които я приемат е следвало да установяват такива данни за мозъчно страдание, че мозъка страда в резултат на някакъв преживян инцидент кореспондира с анамнезата от епикризата снета по данни на спешните медици, които вещото лице отказва да възприеме тези обстоятелства. От епикризата е видно, че в случая е било налице дразнене на нервната система, когато мозъка има преживяно тежко сътресение има страдание и такива симптоматики. Поддържа се също така оплакване, че първоинстанционният съд е направил грешни изводи, свързани с определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, че за претърпеният деликт през 2021г., в резултат, от който пострадалата е претърпяла множество телесни повреди, свързани със загуба на съзнание, продължителен възстановителен режим, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 3 000 лева . Според жалбоподателката при постановяване на съдебния си акт, в нарушение на чл.202 от ГПК първата инстанция безкритично приема заключението на вещото лице по оспорената СМЕ, като не е обсъдила събраните в хода на производството доказателства (писмени и гласни) обсъдени по-горе, установяващи загубата 2 на съзнание у ищцата в следствие на ПТП. Твърди се също така, че в мотивите не е посочено как двумесечния възстановителен период, трудностите при обслужване в този период, нуждата от чужда помощ, загубата на социални контакти, изпитаните болки и страдания, както непосредствено след злополуката, а така също и по време на възстановителния период, обществено-икономическата ситуация и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на деликта - 2021г. и трайно установената съдебна практика са се отразили върху определения размер на обезвредата. В тази връзка се поддържа, че съдът не се съобразил и с трайно установената съдебна практика по аналогични случаи при определяне размера на обезщетението, променената икономическата обстановка в страната, което рефлектира върху размерите на минималната работна заплата , която е била 270.00 лева от 01.09.2011 г. до 01.05.2012 г., 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г., 420 лева от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., съгласно ПМС №375/28.12.2015г. и 510 лева през 2018г. и 560 лева през 2019г., съгласно ПМС N5 320/20.12.2018 г ., 610 през 2020г., съгласно ПМС № 350/19.12.2019г. и 650.00 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020г.

(или увеличението на MP3 за страната от 2011г. до 2021г. е повече от два пъти). Променяли са се във времето и лимитите на застрахователното покритие, които към 2011г. са били 1000 000 лева, през 2013г. са били 2 000 000 лева, през 2015г. - 5 000 000 лева, а към момента на настъпване на злополуката 2021г. - 10 420 000 лева, което обстоятелство изобщо не е обсъждано в решението на първоинстанционния съд. Направено е и оплакване, че така постановеното решение не кореспондира и със съдебната практика на ВКС по аналогичен случай, разгледан по реда на чл.290 от ГПК, относно обезщетения за неимуществени вреди, в какъвто смисъл е практика обективирана в Определение №47/30.01.2017г. по т.д.450/2016г. на ВКС, I-во ТО за леки телесни повреди и негативни изживявания са били присъдени 12 000 лева за настъпил деликт, а през 2011 r. , при размер на MP3 за страната от 270 лева и лимит на застрахователно покритие от 1 000 0000 лева. Тази необоснованост на решението е довела и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, като в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от съда размер на обезщетението е занижен спрямо действителния размер на вредите - с оглед конкретните обстоятелства по делото, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-висок размер на обезщетението. Моли окръжният съд да уважи претенцията в пълен размер и бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата още сума в размер от 17 000(седемнадесет хиляди) лева. Пълномощникът адв.Н. претендира присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА адвокатски хонорар по предявения иск пред двете съдебни инстанции.

В писмения отговор на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД се поддържа неоснователност на въззивната на ищцата Н. З. М. въззивна жалба,неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и в тази връзка - за недостатъчност на размера на присъдената парична сума. Следвайки принципа, въведен от нормата на чл. 52 от ЗЗД, Върховен касационен съд, в своята трайна практика, включително и тази по допускане до касационна проверка и до момента не е дал конкретно предписание какъв размер, каква е паричната стойност за обезщетяване на неимуществени вреди от определен вид, тъй като същия се следва по справедливост и в съответствие с обективно установеното с относимите по претенцията доказателства. Заявеното не съдържа конкретно означение относно това какво според ищцовата стра на е разрешението по приложението на чл. 52 от ЗЗД, дадено от първоинстанционния съд в различие от принципно дадените указания по приложението на посочената правна норма, инкорпорирани в тълкувателната практика. Не се релевира конкретен довод относно това съдът да не е възприел, обсъдил или да е дал неправилна оценка на доказателство и относимо предвид предмета на делото.

Конкретен довод не е заявен и във връзка с оплакването за неправилна оценка от страна на решаващия съд на начина на извършване, характера на увреждане, произтичащи от него 3 физически и психологически последици, или други обстоятелства, относими по правния спор, поради което и заявените възражения нямат предмет. Съдът е изложил мотиви, обсъждайки както обстоятелствата, при които е възникнало произшествието, така и механизма на възникване на травмите на ищеца и техния морфологичен характер, естеството на проведеното лечение и срока за възстановяване, както и настъпилото цялостно възстановяване, поради което и възражението за липса на обосновка на решението е очевидно необосновано. Съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа на представената медицинска документация се установява, че ищцата е получила контузия на главата, мозъчно сътресние и охлузвания в дясната слепоочна област на главата. Несъстоятелни са твърденията, че вследствие на процесното ПТП ищцата Н. З.

М. е загубила съзнание. От заключението на вещото лице по приетата по делото медицинска експертиза, както и дадените в открито съдебно заседание разяснения от вещото лице, категорично е установено, че е било налице зашеметяване на ищцата след настъпилото ПТП, а не твърдяното с исковата молба изпадане на ищцата в комоцио със загуба на съзнание. В тази част предявения иск остана недоказан. Относно размера на присъденото обезщетение се поддържа, че първоинстанционния съд в мотивите на решението си пълно и цялостно е изброил и оценил всички релевантни към предмета на делото факти; взел е предвид като фактори за определянето на размера на справедливо обезщетение всички негативни последици, преживени от ищеца вследствие на произшествието и е съобразил какви са обичайно присъжданите за аналогични травми обезщетения, съгласно съдебната практика. Според въззиваемото дружество определения от първата инстанция сума в размер на 3 000.00 лв. като справедлив размер на застрахователното обезщетение е адекватно определена, както е съобразена с момента на настъпване на събитието и съответната икономическа обстановка, с което обосновава неоснователност на въззивната жалба.