Решение № 269 от 03.12.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Монтана, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500392 по описа за 2025 година

С решение № 360/14.07.2025 г.,постановено по гр.дело № 2869/24 г. Районен съд Монтана е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т. – С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, район *, ул.”*” № *, представлявано от П.П. – изпълнителен директор и М. Ц. – председател на УС против Л. Т. от град *, ж.к.”*”, блок *, вход *, ет.*, ап.*, ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на Л. Т., ЕГН **********, че дължи в на „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 31,23 лева, от които 25,07 лева-главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6,16 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 15.07.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2393/2024 година по описа на Районен съд – Монтана. Със същото решение са присъдени и разноски в полза на ответника .

Така постановеното решение е обжалвано от „Т. – С.” ЕАД, ЕИК *с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че съдът не е приложил правилно закона, като не се е съобразил и със задължителното за съда ТР № 2/2017 г.,постановено по ТД № 2/2016 г. В тази насока са изложени подробни аргументи .Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като се постанови ново, с което да се уважат предявените искове и се присъдят и направените в производството разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от Л. Т. . В съдебно заседание чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на жалбата ,като атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно по подробно изложени съображения.Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището 1 на страните, приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежно лице в законоустановения срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да постанови атакуваното решение ЛРС е приел,че ответникът реално не е потребител на каквато и да била топлинна енергия,поради което и същата не следва и да бъде разпределяна дялово.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д. № 2393/2024 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение.

Не се спори също така,че ответникът е собственик на имота,за който се твърди,че има неплатени задължения за дялово разпределение на изразходвана топлинна енергия.

От приложените писмени доказателства , в частност акт за изключване на топла вода от 06.10.2010г. на „Т.С.“ ЕАД, се установява,че ответникът е декларирал пред топлопреносното предприятие, че не желае да бъде потребител на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и е поискал прекратяване на топлоснабдяването от абонатната станция,като въз основа на същото ищецът е преустановил останалото единствено топлоснабдяване в имота, а именно горещото водоснабдяване. Това обстоятелство е установено с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 1147/2021 година по описа на МРС,както и от извършените експертизи.

Съгласно разпоредбата на Чл. 140. (1) ЗЕ Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2. средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери; 3. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите.

В настоящата хипотеза от извършените експертизи се установява безспорно,че в бл.*,вх.*, където се намира процесният апартамент,не е използвава топлинна енергия и гореща вода от 06.10.2010 г. , а в апартамента на ответника няма индивидуални разпределители и водомер за топла вода, както и че тръбите за отопление са премахнати и отопление няма. Експертът К. не е успял да отговори на въпросите ,поставени от самия ищец досежно отчисляванено за сметка на „Т. - С.“ ЕАД на технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция и дали общия топломер, монтиран в абонатната станция преминал ли е на първоначалния и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията поради непредставяне на документация от ищеца,което води до извода,че такъв общ топломер въобще липсва .

Предвид горното съдът намира,че ищецът не е установил качеството на ответника/ че същият е потребител на топлинна енергия/ и съответно наличието на задължение за заплащане за дялово разпределение на изразходваната топлинна енергия. Нещо повече, от събраните и обсъдени по-горе доказателства се налага извода,че от 2010 г. същият не е в никакви облигационни отношения с ищеца.Предвид горното правилно РС е отхвърлил иска като неоснователен.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на Л. Т. разноски по водене на делото в размер на 250 лв. адвокатски хонорар.Направеното искане за редуциране 2 на адвокатския хонорар е неоснователно –същото е под минимума по Наредба № 1 а самият адвокат се е явил в съдебно заседание и е защитил клиента си. Що се отнася до искането за присъждане на разходите за бензин, същите не следва да се присъждат предвид факта,че липсват доказателства същите да са извършени във връзка с настоящото дело.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 360/14.07.2025 г.,постановено по гр.дело № 2869/24 г. на Районен съд Монтана .

ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, район *, ул.”*” № *, представлявано от П.П. – изпълнителен директор и М.Ц. – председател на УС да заплати на Л. Т. от град *, ж.к.”*”, блок *, вход *, ет.*, ап.*, ЕГН ********** сумата 250 лв. разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Монтана, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500392 по описа за 2025 година

С решение № 360/14.07.2025 г.,постановено по гр.дело № 2869/24 г. Районен съд Монтана е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т. – С.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град *, район *, ул.”*” № *, представлявано от П.П. – изпълнителен директор и М. Ц. – председател на УС против Л. Т. от град *, ж.к.”*”, блок *, вход *, ет.*, ап.*, ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона за енергетиката и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено по отношение на Л. Т., ЕГН **********, че дължи в на „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 31,23 лева, от които 25,07 лева-главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6,16 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 15.07.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2393/2024 година по описа на Районен съд – Монтана. Със същото решение са присъдени и разноски в полза на ответника .

Така постановеното решение е обжалвано от „Т. – С.” ЕАД, ЕИК *с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че съдът не е приложил правилно закона, като не се е съобразил и със задължителното за съда ТР № 2/2017 г.,постановено по ТД № 2/2016 г. В тази насока са изложени подробни аргументи .Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като се постанови ново, с което да се уважат предявените искове и се присъдят и направените в производството разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от Л. Т. . В съдебно заседание чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на жалбата ,като атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно по подробно изложени съображения.Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището 1 на страните, приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА,като подадена от надлежно лице в законоустановения срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да постанови атакуваното решение ЛРС е приел,че ответникът реално не е потребител на каквато и да била топлинна енергия,поради което и същата не следва и да бъде разпределяна дялово.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д. № 2393/2024 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение.

Не се спори също така,че ответникът е собственик на имота,за който се твърди,че има неплатени задължения за дялово разпределение на изразходвана топлинна енергия.

От приложените писмени доказателства , в частност акт за изключване на топла вода от 06.10.2010г. на „Т.С.“ ЕАД, се установява,че ответникът е декларирал пред топлопреносното предприятие, че не желае да бъде потребител на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и е поискал прекратяване на топлоснабдяването от абонатната станция,като въз основа на същото ищецът е преустановил останалото единствено топлоснабдяване в имота, а именно горещото водоснабдяване. Това обстоятелство е установено с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 1147/2021 година по описа на МРС,както и от извършените експертизи.

Съгласно разпоредбата на Чл. 140. (1) ЗЕ Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез: 1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2. средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери; 3. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите.

В настоящата хипотеза от извършените експертизи се установява безспорно,че в бл.*,вх.*, където се намира процесният апартамент,не е използвава топлинна енергия и гореща вода от 06.10.2010 г. , а в апартамента на ответника няма индивидуални разпределители и водомер за топла вода, както и че тръбите за отопление са премахнати и отопление няма. Експертът К. не е успял да отговори на въпросите ,поставени от самия ищец досежно отчисляванено за сметка на „Т. - С.“ ЕАД на технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция и дали общия топломер, монтиран в абонатната станция преминал ли е на първоначалния и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията поради непредставяне на документация от ищеца,което води до извода,че такъв общ топломер въобще липсва .

Разпечатката съдържа 54 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29978144-34e7-4eba-89a7-d9b547d191c4