Решение № 1522 от 12.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. София, 11.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000500568 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 5433/21 г. М. Л. С..

Обжалва се решение № 266043/08.10.21 г. по описа на СГС, с което съдът, като е приел, че макар да е доказана принадлежността на ½ идеални части от собствеността над имот, индивидуализиран в исковата молба, към патримониума на ищеца, доказано е владеенето на имота от ответника в процеса – С. Г. (вкл. за периода 29.07.15 г. – 29.07.20 г.) и не е оборено твърдението, че владеещият без правно основание ответник не е възмездил собственика за ползването, отговарящо на правото му на собственост, е отхвърлил иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и 86 ЗЗД в размер на 28 590 лв., ведно със законната лихва от 29.07.20 г. (когато е предявена исковата молба). За да обоснове извода си, съдът е счел, че в полза на праводателката на ищеца К. С. има учредено право на доживотно, безвъзмездно ползване над имота. Като носител на голата собственост ищецът не би могъл да бъде увреден и поради това дори ответникът да се е обогатил, то това е за сметка на ползувателя, а не на собственика.

С въззивната жалба ищецът оспорва правилността на решението. Той твърди, че във времето в различни моменти (през 2001 г. и 2014 г. по силата на два различни нотариални акта придобил от майка си К. С. собствеността на по ½ идеални части от процесния имот. Само при прехвърляне на първата ½ праводателката си запазила съразмерна с прехвърлената собственост право на ползване. С нотариален акт № 116 н.д. 108/14 г. по описа на нотариус К. К. с район на действие РС София праводателката К. С. дарила на сина си М. С. собствеността с трите правомощия, включени в субективното вещно право над ½ идеалната част от имота. Тъй като тази половина от жилището не е обременена от право на ползване, с владеенето на имота от ответника без правно основание и без заплащане на наемна цена ищецът обеднява, а ответникът се обогатява, като обогатяването и обедняването произтичат от факта на фактическо държане на имота. Размерът на разместените имуществени ценности е определен от 1 вещо лице и съвпада с исковата сума. На това основание се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска така, както е предявен.

Въззиваемият не депозира отговор на жалбата, но в проведеното съдебно заседание оспорва същата.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед императивните законови разпоредби и доводите на страните за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка настоящият състав прави следните изводи:

Ищецът е сезирал съда с искова молба по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, 59 ЗЗД и 86 ЗЗД. Поради изменение на иска, допуснато от СРС с протоколно определение от 13.04.21 г. производството по исковете с основание чл. 59 ЗЗД и 86 ЗЗД е разделено и изпратено с оглед правилата за разпределение на делата според родовата подсъдност на СГС.Отделените материали са заведени под № 5433/21, в рамките на чието производство е постановено обжалваното решение.

САС приема, че въззивната жалба е основателна. Вярно е, че с исковата молба ищецът основава претенцията си на двата нотариални акта (по един от които има прехвърлена гола собственост над ½ идеална част от имота), но с уточняваща молба от 23.09.20 г. (л. 32 гръб) той уточнява, че е получил защита по реда на чл. 108 ЗС относно прехвърлянето на 4/8 идеални части (така е означено дарението, осъществено с н.а. 82/30.08.2001 г., н.д. 71/01г. на нотариус К. К., с предявената искова молба иска да се признае собствеността му над другата ½. От това следва, че и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД произтича от втория дарствен акт, в който е отразено прехвърляне на ½ идеална част. Доколкото чрез въззивната жалба ищецът е внесъл яснота относно обекта на претенцията си, САС не дължи оставяне на исковата молба без движение с указание да се заяви правопораждащото претенцията основание.

С решение 20114555/13.01.21 г. спрямо ответника е уважен ревандикационният иск за процесната ½ идеална част (за другата част, означена като 4/8 има влязло в сила съдебно решение). В рамките на производството, от което са разделени материалите по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД са разпитани свидетели и е приета техническа експертиза. С гласни доказателства (показания на свидетелите Н. Я. и М. Д.) се установява, че през дълъг период от време ответникът (поне от 2001 г. до депозиране на показанията в о.с.з. от 13.04.21 г.) е владял изцяло имота на ищеца. В рамките на този срок попада исковия период 29.07.15 г. – 29.07.20 г.

На с. 68 от първоинстанционното дело е частта от експертиза, изготвена от в.л.В. П. (л. 59), установяваща, че среднопазарната наемна цена, съответстваща на ½ идеална част от процесния имот възлиза за времето 29.07.15 г. – 29.07.20 г. (разбито с оглед динамиката на пазара по подпериоди) общо на 29050 лв. С цитираното протоколно определение от 13.04.21 г. е допуснато изменение на иска до сумата 28 590 лв. С обжалваното решение искът е отхвърлен до сумата от 28 590 лв.

С оглед формираната сила на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.

108 ЗС относно принадлежнотта на правото на собственост в полза на ищеца, липсата на правно основание за владеене на имота от ответника и липсата на възражение и доказателства за заплащане на стойност за ползването на имота от владеещия 2 несобственик в полза на лишения от владение собственик следва да се приеме, че е налице разместване на имуществени ценности, представляващи обедняване за ищеца, обогатяване за ответника. Обогатяването и обедняването произтичат от факта на неправомерното владеене на имота от ответника и незаплащането на наемна цена.

Съдът е обвързан от отправената към него претенция и поради това на присъждане подлежи сума от 28 590 лв., ведно със законната лихва от 29.07.20 г. до изпълнение на задължението ( не сумата, определена от вещото лице като равностойност на неплатената наемна цена за исковия период).

С оглед извода за неправилност на първоинстанционното решение, същото следва да се отмени изцяло, а предявените искове – да се уважат, като в полза на ищеца се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3 990.40 лв. (списък по чл. 80 ГПК – с.57 от въззивното дело).

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 266043/08.10.21 г., постановено по гр.д. 5433/21 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД С. А. Г. да заплати на М. Л. С. обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване на ½ идеална част от жилищен имот, придобита от М. Л. С. по силата на нотариален акт № 116 н.д. 108/14 г. по описа на нотариус К. К. с район на действие РС София, който е апартамент, с административен адрес гр. ***, ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** за периода 29.07.15 г. – 29.07.20 г., в размер на 28 590 (двадесет и осем, петстотин и деветдесет) лв., ведно със законната лихва от 29.07.20 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. Г. да заплати на М. Л. С. разноски за производствата пред СГС и САС в общ размер 3 990.40 ( три хиляди, деветстотин, деветдесет и девет, 0.40) лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3