Решение № 80 от 27.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220104489 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от Х. С. Г. и В. М. Г. за прекратяване на сключения между страните граждански брак на ***** г. в ***** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по вината, предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете А.В.Г.., роден на ****г. на майката, определяне местоживеенето на детето на адреса на ищцата в **********, определяне на режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лв. от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на нейното изменение или прекратяване, чрез майката.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак в ******* г. и че от брака им е родено детето А.В.Г.., ЕГН: **********, понастоящем непълнолетен.

Излага, че след сключване на брака заживели в дома на ответника в ***** ул. „******. В началото се разбирали добре и бракът им протичал нормално. С течение на времето, обаче помежду им възникнали дълбоки и неразрешими противоречия. Въпреки многократните опити не успели да постигнат съгласие по въпроси относно съпружеския им живот.

Излага, че през 2017г. ответникът я напуснал и заминал за чужбина.

Оттогава двамата не поддържали никакъв контакт и отношения помежду си.

След раздялата ищцата продължила да се грижи за роденото от брака на 1 страните дете, подпомагана от родителите си. Ответникът не се интересувал от нуждите на сина им.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от дължимото от закона и морала съдържание. Между съпрузите не съществували отношения на разбирателство, близост, уважение и доверие, бракът им съществувал само формално и запазването му не било в интерес на съпрузите и на обществото, поради което следва да бъде прекратен.

Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между нея и В. М. Г. граждански брак на *****г. в ***** като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

Иска упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете А.В.Г.., ЕГН: ********** да бъде предоставено на нея, като се определи местоживеенето на детето на адреса й в **********.

Иска да се определи режим на лични отношения на детето А.В.Г.., с неговия баща В. М. Г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота, до 18:00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато ищцата не е в платен годишен отпуск.

Иска, на основание чл. 143 от СК, да бъде осъден В. М. Г. да заплаща на детето А.В.Г.., ЕГН: **********, чрез неговата майка и попечител Х. С. Г., месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-28.10.2024г. до настъпване на основания за нейното изменяване или погасяване.

Иска семейното жилище, находящо се в ***** ул. ********, собственост на родителите на ответника, да се предостави за ползване на него.

Иска след развода да възстанови предбрачното си фамилно име - *****.

Не претендира издръжка от съпруга си след прекратяване на брака.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не подава отговор.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:

Х. С. Г. и В. М. Г. са сключили граждански брак на ***** в ***** за което е съставен Акт за граждански брак № 1/*****г. от длъжностното лице по гражданско състояние към *****.

След сключване на брака заживели в дома на родителите на съпруга в ******* ул. ********. От брака имат родени три деца – П. В.ева Г., М. В.ев Г., понастоящем пълнолетни и непълнолетният А.В.Г.., роден на ****г.

В началото семейният им живот протичал безпроблемно в разбирателство и заедно отглеждали трите си деца. Постепенно в отношенията им се появили проблеми. Започнали често да се карат. На няколко пъти съпругата напускала семейното жилище и се прибирала в дома на родителите 2 си.

През 2017 година ищцата и ответникът решили да се разделят окончателно. Х. Г., заедно с най – малкото дете А., се прибрала в дома на родителите си в ****, а по – големите деца останали при бащата.

Понастоящем ищцата и ответникът продължават да живеят разделени и не са правили опити да възстановят съпружеските си отношения.

След раздялата, родителите разпределили помежду си грижите за децата. Двете по – големи деца останали да живеят с бащата в ******* който поел непосредствените лични грижи за тях, а за най – малкото А. се грижите поела майката, с помощта на родителите си в ****.

Родителите поддържали комуникация помежду си по въпроси, свързани с децата. Двете по – големи деца посещавали често майка си в ****.

Контактували с по – малкия си брат, с баба си и дядо си по майчина линия и с разширения семеен кръг на майката. А. също често и с желание посещавал дома на баща си. Децата не били ограничавани от родителите да контактуват помежду си след раздялата, което спомогнало да се запази изградената помежду им емоционална близост.

За времето след раздялата на родителите, непосредствените грижи по отглеждането и възпитаването на детето А. Г. били поети и упражнявани изцяло от майката, с помощта на родителите й и двамата й по – малки братя.

Х. Г. адекватно посрещала и задоволявала нуждите му от храна, облекло, отопление, медицинско обслужване.

От приетия по делото социален доклад на ДСП ******и от показанията на социалния работник А.С., водеща социалното проучване, се установява, че А. Г. се отглежда в дома на родителите на майката, в **********, общ. ****** представляващ двуетажна къща с два спални, коридор и кухня на първия етаж и две спални и коридор на втория, обзаведен с необходимите мебели. За А. има самостоятелна стая, обзаведена според неговите нужди. В жилището е поддържана много добра хигиена. За детето се полагат много добри грижи, задоволени са по адекватен начин здравните, социалните и емоционални потребности. В **** А. е изградил приятелска среда.

За 2024г./2025г. А. Г. е ученик, редовна форма на обучение в 11 клас на Професионална гимназия по механизация на земеделското стопанство С..

Осигурени му необходимите пособия за учебния процес. Посещава редовно учебните занятия и проявява интерес към специалността, в която се обучава.

Справя се много добре с учебния материал. Има много добра писмена и четивна култура. Няма проблеми с дисциплината и не създава проблеми на учители и съученици. Много добре възпитан е.

Пред социалният работник непълнолетният е изразил желание, след като завърши средното си образование, остане при майка си, за да й помага, тъй като е болна.

През лятната ваканция по собствено желание А. работи в сферата на земеделието.

3

Според социалното проучване майката притежава умения да гарантира сигурна и спокойна среда на непълнолетния си син, която да способства за нормалното му развитие.

Майката Х. Г. е с трайно намалена работоспособност 95 % с чужда помощ, заради получен през 2024г. вътремозъчен кръвоизлив. Лежащо болна е, придвижва се с инвалидна количка, но е с ясно съзнание, може да говори, да преценява правилно ситуацията и да дава адекватни и логични отговори на въпроси. Неин личен асистент е майка й Н.К. *****. Г. понастоящем не работи заради заболяването си. Получава месечни доходи от социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ и финансова помощ по чл. 70 от ЗХУ в размер на общо 960,02 лв.

Бащата В. М. Г. не получава доходи по трудово правоотношение, не упражнява на свободни професии или от търговска дейност, не получава обезщетение за безработица и социални помощи. Няма данни да страда от заболявания, поради което не следва да работи.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Разводът е способ за прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Основанията за развод са две – дълбоко и непоправимо разстройство на брака и взаимно съгласие на съпрузите. Когато претендира прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, ищецът следва да посочи фактите, поради които твърди наличието му. Житейските факти и обстоятелства, на които се позовава са основанията, на които предявява иска си за развод. Касае се за твърдения, които подлежат на доказване.

Съгласно т. 2 от ППВС № 10 от 1971г. дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.

По делото се установи, че страните са сключили граждански брак на *****г. първи и за двамата, от който имат три деца. Най – малкото от тях А. Г., роден на ****г., понастоящем е непълнолетен, а останалите две са навършили пълнолетие.

По време на брачния живот в отношенията между съпрузите постепенно се появили проблеми, неразбирателство и често започнали да се карат. На няколко пъти се разделяли за кратко, но след това отново се събирали.

Проблемите обаче продължавали и не намирали решение. Постепенно съпрузите осъзнали, че не могат да живеят като семейство и през 2017 г. окончателно се разделили. Х. Г., заедно с детето А. напуснала семейното 4 жилище в с. *** и се завърнала в дома на родителите се в ****. След тази последна раздяла, съпрузите преустановили опитите да заживеят отново като семейство. Продължителната фактическа раздяла ги отчуждила окончателно и безвъзвратно един към друг. Всеки от двамата изградил живота си самостоятелно и независимо от другия. Прекъснати били всякакви връзки – икономически, физически, духовни. Липсвали близост и взаимност.

Ето защо съдът счита, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между тях липсва духовна и емоционална близост. В отношенията между съпрузите са възникнали студенина и отчуждение, което доказва формалното съществуване на брачната връзка, лишена от дължимото според закона и морала съдържание. Съществуващата брачна връзка е само формална и запазването й е морално и обществено неоправдано.

Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, във чл. чл. 322, ал. 2 ГПК с искът за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като по отношение на упражняването на родителските права, ако не се постигне споразумение между съпрузите съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Съгласно ППВС № 1/1974 г. при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По-съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.