Определение № 1165 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002101447 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от Х. Т. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв. С. И., против решение № 115 от 02.02.2024 г. по в. гр. д. № 1535/2023 г. на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение от 07.03.2023г., постановено по гр. д. № 3328/2022г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника Административен съд - София град /АССГ/ да му заплати сума в размер на 25005 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в две реплики: в открито съдебно заседание на 25.03.2022г. по КНАХД № 1261/22 г. по описа на АССГ от съдия А. и във Въззивна жалба по гр.д. № 13247/2020 г. на АССГ), както следва: „Преценката за това, дали са налице факти, които внасят съмнение за пристрастността на съда, е на настоящия съдебен състав. Тя, следва да почива на факти, които представят доказателства за предубеденост и зависимост на член от състава и/или на целия съдебен състав. Нито едно от посочените обстоятелства, не представя доказателства за зависимост - външна или вътрешна на членовете на съдебния състав или за предубеденост. Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод, ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод“; и „Твърдение, че е получена сумата от 10 000 лв.“ В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото е разгледано от граждански съд, а е било подсъдно на административните съдилища, защото се отнася до правораздаватена дейност на административен съд – отказ да си даде отвод.

Твърди се и неправилност на решението поради необоснованост на изводите, нарушение на 1 материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1-.3 и ал.2 ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, противоречие с практиката на С., като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалваното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно. Поставени са 14 въпроса, както следва:

1.

Какъв е порокът на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на правилата на подсъдност, предвид Тълкувателно постановление № 1 от 29.01.2016 г. по т.дело № 1/2015 г. на Общите събрания на ВКС и ВАС, което приема недопустимост на решение при нарушена подсъдност:

„... съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим..“.

2.

Определение на съд, с което се отказва отвод, представлява ли част от „правораздавателна дейност“ по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК? Ако се претендират вреди от мотивите на такъв съдебен акт, подсъден на административен съд, искът подсъден ли е на граждански съд? Ако този иск е разгледан от граждански съд, потвърдителното решение на въззивния граждански съд допустимо ли е или подлежи на обжалване?

3.

Какъв е порокът на въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционно решение, постановено при нарушение на правилата за подсъдност? Трябва ли съдът служебно да провери дали вредите са от „правораздавателна дейност“ по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, щом вида на дейността определя подсъдността и допустимостта на иска, за които съдът следи служебно?

4. Представлява ли изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, ако ищецът не изменя твърдените факти и оплаквания (за унижение и обида), но прави искане същите да бъдат разгледани при нова правна квалификация (тормоз)? Ако се измени само вида на защитата (за тормоз чрез обидни и унизителни изявления), без да се променят фактите и оплакванията в исковата молба (за обидни и унизителни изявления), какво се изменя – само „искането“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК или „основанието“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК?

5.

Ако ищецът в първо о.с.з. заяви изрично на съда материалното право, чиято защита претендира, без да променя фактите в исковата молба, налице ли е изявление, което десезира съда по иска, приет от съда против волята на ищеца, с който иск не се предоставя защита на заявеното от ищеца материално право в първото о.с.з.? Какъв е порокът на потвърдителното въззивно решение в този случай?

6. В случай, че съдът откаже и разгледа иска като определи друга правна квалификация, несъответна на изрично заявеното в първото о.с.з. от ищеца материално право, какъв е порокът на решението – недопустимо решение по непредявен иск или неправилно решение при погрешна правна квалификация на заявеното материално право? Какъв е порокът на потвърдителното въззивно решение в този случай?

7. Ако ответник е съд, ще бъде ли затруднен по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК от 2 изменение на иска, което не предполага нова защита по фактите, а само по правото, предвид принципа „curia novit iura“, възприет в съдебната практика? Ако ответник е съд, разглеждащ искове за дискриминация, ще бъде ли затруднен от изменение на иска с нова правна квалификация на иска – като иск за дискриминация?

8. Подлежи ли на въззивен контрол преценката на първата инстанция по чл. 214 ГПК при направено за целта оплакване с въззивната жалба?

9. Нарушено ли е правото на защита, ако страна по делото не се е запознала с доклада по делото, тъй като обявеният в съдебно заседание доклад е различен от вписания в протокола?

Трябва ли в този случай въззивният съд да провери оплакване в този смисъл, направено във въззивната жалба? Ако не е обявен окончателен доклад, налице ли е съществено процесуално нарушение?

10. Ако един иск е „злоупотреба с права“ и това изначално е констатирано от сезирания съд, следва ли да разглежда иска, щом е недопустим предвид чл. 35, т. 3 ЕКПЧ? Ако въпреки това е бил разгледан, следва ли ищецът да понесе разноските и не представлява ли такъв процес санкция?Какви са правомощията и задълженията на въззивния съд в този случай? В този случай трябва ли да се съобрази решението на ЕСПЧ по делото „Ч. и К. срещу България“?

11.

Ако ищецът има права, закриляни от Правото на ЕС (конкретно от КПХУ като инвалид), може ли да се позове на принципа за равностойност при определяне на държавната такса по иск срещу Държавата – включително срещу държавна институция, макар искът да не е сред изрично изброените в ЗОДОВ? Респ. в този случай, държавната такса трябва ли да се определи в размера по ЗОДОВ, съобразно принципа за равностойност?

12.

Прекомерна ли е държавна такса по иск за неимуществени вреди, начислявана без горна граница, предвид решението на ЕСПЧ по делото „Ч. и К. срещу България“?

13.

Дължи ли въззивният съд отговор по всичките основни оплаквания във въззивната жалба предвид практиката на ВКС /в този смисъл – решение на ВКС по чл. 290 ГПК/? – сочи се цитираната на стр. 19 от касационната жалба практика на ВКС.

14. Дължи ли въззивният съд отговор по конкретните оплаквания за нарушение на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, направени във въззивната жалба, предвид практиката на ЕСПЧ? По-специално – дали въззивният съд счита, че определянето на иска от първата инстанция като „паразитна претенция“ е изявление на „безпристрастен съд“?

Ответникът по касация Административен съд – София град не е взел становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок.

Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

По делото е установено следното:

Ищецът Х. Т. И. посочва в исковата молба, че е водел различни дела в АССГ, които били забавени и АССГ бил осъждан. По к.а.х.д. № 8041/2020 г., ищецът завел иск по чл. 2б от 3

ЗОДОВ иск срещу АССГ включително заради предизвикана забава от X. касационен състав на АССГ, с председател съдия А. А., по който било образувано гр. дело № 5770/2021г. на СГС. По тази причина ищецът поискал по к.а.х.д. № 1261/2022г. отвод на съдия А. А..

Ищецът твърди, че „явно афектирана“ от тези дела срещу АССГ, съдия А. А. заявила в съдебното заседание от 25.03.2022г. по к.а.х.д. № 1261/2022г., че ищецът си „подбира“ с така поискания отвод удобен за него съдебен състав. В същото съдебно заседание съдия А. А. направила следното изявление: „Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод, ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод“. Ищецът счита това изявление за крайно обидно, тъй като предвид многобройните осъждания на АССГ не би могло да се приеме за странно, че се налага да иска отводи на определени съдии и съдебни състави на АССГ - нямало как да очаква безпристрастност от същите съдии, които са станали причина да търси обезщетения заради техните действия и бездействия. По тези съображения ищецът счита, че ответникът АССГ носел отговорност за претърпените от него неимуществени вреди - негативни емоции, а именно: притеснения за развитие на делото и от евентуален неблагоприятен изход на делото поради обидните изявления на съдия А. А., както и накърняване на чувството му за справедливост и доверието му в правораздаването, и изобщо в държавността. Чувствал обида и унижение, нанесени публично – пред присъстващите в съдебното заседание прокурор, други съдии от съдебният състав, процесуални представители и съдебен деловодител. Интензитета на негативните емоции бил изключително висок, защото той бил инвалид с висока степен на инвалидност, а делото, по което бил обиждан от съдия А. А., било за нарушени негови права като инвалид, изрично уредени в Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Предмет на иска е и въведеното с молба от 18.04.2022г. твърдение на ищеца, че бил унижен публично от заявеното във въззивна жалба, депозирана от Административен съд-София град, срещу решение на СГС, постановено на 25.02.2022г. по гр.д. №13247/2020г., в която процесуалният представител на съда – съдия Н. А. заявил, че на ищеца била изплатена от АССГ сумата от 10 000 лв., но въпреки това той правел искания пред съдилищата да бъде освободен от държавна такса, поради липса на средства. Посоченото от АССГ било клевета, защото не бил получил посочената сума. С определение от 19.07.2022г. това изменение на иска е допуснато. В молбата от 18.04.2022г., в изпълнение на указания на първата инстанция, ищецът изрично посочва, че предявява иск за причинения му деликт срещу ответника АССГ. С определение №6676 от 13.07.2022г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е докладвал производството, като е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че това дело е подведомствено на административните съдилища. Посочено е, че в случая не се претендират вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища.

В първото съдебно заседание, проведено на 28.02.2023г., процесуалният представител на ищеца е изложил твърдение, че първоначално е било въведено основание обида, след това и клевета, към момента сочи, че поотделно тези две деяния са такива, но в съвкупност 4 формират хипотеза на „тормоз“ по Закона за защита от дискриминацията, тъй като било налице „кумулативно въздействие, което създава обидна и враждебна среда“. Посочил е, че с това се прави изменение само на основанието, но не се предявява нов иск. С протоколно определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на иска по чл. 214 ГПК, като е приел, че това ще затрудни защитата на ответната страна.