Решение № 123 от 25.08.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ихтиман, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Н. Г. К. като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20251840200233 по описа за 2025 година

Производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е повторно след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед отменително решение на Административен съд София област по реда на чл.221, ал.21т.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. М. против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ***, издаден от Аг. „П. и.“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3, е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението е установено с негодно техническо средство и не по установения ред. Прави и възражение за погасяване на наложеното наказание по давност.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, а административнонаказателното производство не е погасено тъй като не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На **.**.** г. около **,** часа с устройство № **, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Т.“, км ** е бил заснет лек автомобил, който се е движел с посока ** километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал.

3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на И. М. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за 1 лек автомобил ** е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

От представената по делото таблица с данните за движение на ППС се установява, че към датата на установяване на нарушението за лекия автомобил е нямало заплатена винетна такса.

Съгласно приложената по делото обратна разписка за доставяне на Български пощи издаденият електронен фиш е връчен на жалбоподателя на **.**.** г.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата.

В случая от обективна страна е установено, че към **.**.**г. за лек автомобил, чийто собственик е И. А. М., не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Според настоящия състав на съда неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е погасена по давност.

В чл.34 от ЗАНН е уредена давност, при изтичането на която се прекратява административно-наказателното производство, а в при изтичане на тази давност не се изпълнява административното наказание, по смисъла на чл. 82 ЗАНН, който предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Предпоставка за изпълнение на административното наказание е влязло в сила наказателно постановление, респ. електронен фиш /необжалвано или потвърдено от съда/, откогато започва да тече и давността. Следва да се акцентира на обстоятелството, че чл.34 от ЗАНН обхваща хипотезите на административно наказателното производство, а не на съдебното такова.

По въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс, за 2 погасяване на административнонаказателното производство са приложими и нормите на чл.

80 и 81 НК. Именно тук е уреден института на обикновената и абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В чл.34 от ЗАНН не е уредена абсолютната давност.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане н а три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като абсолютната давност съобразно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина. Чл.81, ал.3 от НК предвижда „ Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.“, като се има предвид, че съгласно предходният член на чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване да се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи.

Както е посочено в Тълкувателно постановление №1/2015г. на ВКС и ВАС: „В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, което е и основният въпрос по т. 2 от искането на омбудсмана. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.

Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни.“ Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било извършено на **.**.** г., като електронният фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението.

По делото е установено, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на **.**.** г. - т.е. повече от три години от извършване на нарушението. По делото не са представени надлежни доказателства за други действия на наказващия орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана, поради което настоящият състав приема, че административнонаказателното производство не е било погасено по давност, т.к. не е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване/аналогично наказателно-административно/, която съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80,ал.1, т. от НК е 4,5 години.

Очевидно не е налице хипотезата на чл.34, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и електронният фиш е издаден в срок, което не дава основание на административния орган да не образува административно наказателно производство или да прекрати образуваното такова.

Според настоящия състав не е налице и хипотезата на обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.к. административно наказателното производство е било вече възбудено с издаване на електронния фиш и както се прие по-горе с оглед липса на посочена в него изрична дата, е издаден на датата на нарушението **.**.**г. Предвид изложеното приложение в случая намира института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 от НК във вр. с чл.80, ал.1,т.5 от НК. Това е така, защото изтеклият дълъг период от време, през който електронният фиш не е могъл да бъде връчен на нарушителя, не е основание да се приеме, че наказателното производство не е било възбудено срещу него.

3

Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й.

Ето защо съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден по изложените по-горе съображения.

В съответствие с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на АПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА електронен фиш №**, издаден от Аг. „П. и.“ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

ОСЪЖДА И. А. М. да заплати на Аг. „П. и.“ сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4