Решение № 179 от 12.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Хасково, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101496 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4, против Н. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Х., ***********************, с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 682/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.

Ищецът твърди, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатено от ****** на Националното Бюро на Германия по щета №19120366/19.08.2019г. сума в общ размер на 26 214.21 лева, от която сума претендирал в настоящото производство сумата от 16 214,21 лв. във връзка с ПТП, настъпило на **.**.****г. на територията на ФР Германия. Същото било настъпило с участието на т.а. „***" с рег.№ * **** **, управляван от ответника Н. Г. Г., без 1 действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в резултат, на което ПТП били причинени имуществени вреди на л.а. „********" с рег. № ** * ****, л.а. „************" с рег. № ** ** *** и л.а. „***" с рег. № ** ** ****.

На основание чл. 561 от КЗ ищецът възстановил на ****** изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение в общ размер на 26 214.21 лева, от която сума претендирал в настоящото производство сумата в размер на 16 214,21 лв. Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ, той встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Твърди, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Същият бил поканен от ищеца да възстанови изплатеното от него, но и до момента ответникът не бил погасил задълженията си. Ищецът излага съображения относно приложимото в случая материално право. Поддържа, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г., какъвто бил процесният случай, приложимото право се определяло по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл. 31 и чл.32 от Регламента във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и така, както било посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът имал общо приложение. Като част от правото на ЕС, той бил пряко приложим от държавите-членки, като координационните регламенти били правно валидни, без да е необходимо одобряването им от националните парламенти на държавите-членки. Като източник на вторичното право на Съюза, в йерархично отношение регламентът бил над националното законодателство на държавите-членки, а разпоредбите от законодателството на държавите-членки, които били в конфликт с правилата, въведени с регламент, били неприложими.

Като член на ЕС, по отношение на Република България, регламентите имат пряко действие и се прилагат с приоритет пред българското законодателство, в случай на противоречия. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007г. приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, било правото на държавата, в която настъпила вредата, независимо в коя държава бил настъпил вредоносният 2 факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, с оглед на което приложимото материално право съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 864 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), се явявало правото на Германия, доколкото непосредственото увреждане било настъпило на територията на Германия.

Предвид всичко изложено, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 682/2024г. по описа на PC- Хасково, а именно - сумата в размер на 16214,21 лева, представляваща част от възстановено от Гаранционен фонд обезщетение в общ размер на 26 214.21 лева, по щета №19120366/19.08.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 14.03.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исковото производство разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства и прави искане за прилагане на ч.гр.д.№ 682/2024г. по описа на РС-Хасково.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва претенцията по основание и по размер. Поддържа, че процесната щета била щета при управлението на товарен автомобил и по повод извършване на работа със служебен автомобил, собственост на неговия работодател. Законовото задължение по чл.259 КЗ /отм./ за сключване на задължителна застраховка на автомобила било вменено на работодателя, който бил пряко отговорен за това, че служебното МПС нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Отделно от това, оспорва твърдението, че нямал застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП по отношение на автомобила, както и че в случая е налице хипотезата, при която Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В този смисъл поддържа, че същият е платил недължимо на собственика на увредения при ПТП лек автомобил обезщетение за причинените имуществени вреди, поради което не било настъпило суброгиране в правата на 3 удовлетворения кредитор срещу причинителя на щетата и ищецът нямал регресно вземане срещу ответника за исковата сума. Твърди, че не е получавал надлежно регресна покана. Оспорва исковата претенция и по размер, считайки същата за силно завишена и неотговаряща на нанесените при ПТП вреди и тяхната реална оценка. С оглед датата на настъпване на застрахователното събитие и датата на предявяване на настоящия иск, прави възражение и за погасяване по давност на вземането. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото множество писмени доказателства е видно, че същите имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 682/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 4106/14.03.2024г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 330/19.03.2024г. за сумата в размер на 16241,21 лева - главница, представляваща регресно вземане на основание чл.558, ал.7 от КЗ на Гаранционен фонд, произтичащо от възстановена от него на основание чл.561 от КЗ на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сума за изплатено от тях на Националното бюро на Германия застрахователно обезщетение по претенция № 19120366/19.08.2019г. за имуществени вреди на л.а. „********" с рег. № ** * ****, л.а. „************" с рег. № ** ** *** и л.а. „***" с рег. № ** ** ****, настъпили при ПТП на **.**.****г. в Германия с участието на т.а. „***" с рег.

№ * **** **, управляван от Н. Г. Г. без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.03.2024г. до окончателното й изплащане. Посочено е в заповедта, че съгласно чл.558, ал.7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне на обезщетението.

4

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението за това.

По делото по искане на ищеца бяха назначени и изслушани съдебна счетоводна експертиза и съдебна автотехническа експертиза, чиито залючения съдът възприема като компетентно и обективно изготвени.

От заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на настъпилото ПТП и настъпилите в резултат на него имуществени вреди.

Видно от заключението, на **.**.****г., сутринта на *************** в края на дясната пътна лента правилно са били паркирани три леки автомобила.

Седловият влекач „***" с рег.№ * **** **, с полуремаркето си, при преминаване покрай паркираните МПС, засяга, задира с полуремаркето си лявата страна на последния автомобил (** – „************“ с рег.№ ** ** ***), премества го до удар в спрения пред него друг лек автомобил (** „********", рег.№ ** * ****) . В резултат, този автомобил е бил тласнат към паркирания пред него лек автомобил (***„***" с рег. № ** ** ****), в който се е ударил челно. От произшествието са настъпили материални щети по трите паркирани леки автомобила. Местопроизшествието е посетено от полицейски служители при участък 7255 Метцинген и локализирано с приложения Протокол за ПТП /Регистрационен формуляр 505.20.800190.4 на полицейски участък на ***** ***********/. Мястото на деянието е: ****** Д., ****************, до №**, което позволява изследване на пътния участък. В местопроизшествието платната за движение са разделени с прекъсната линия, а от западната страна на пътя затревена ивица отделя ************ щрасе от локално платно. Траекторията на пътя е с два последователни завоя с голям радиус. За участниците в движението по направление юг-север преминаването покрай паркирани вдясно леки автомобили е било съпроводено с навлизане частично в насрещната лента до разминаването им. На **.**.****г. средната температура на въздуха е била: - 0,5С°, а в 07:00ч. сутринта вероятно е била все още отрицателна. Произшествието е посетено от служители на полицейски участък ***** **********, издали регистрационен формуляр за извършеното ПТП и установили, че Н. Г. - водачът на автомобилът У1предизвикал удар в спрял автомобил, е управлявал композицията без валидна 5 застраховка ГО за влекача *** с български рег.№ * **** **, собственост на „********"- България. Ремаркето към композицията, марка „*****", с германски регистрационен номер: ** * ****, собственост на „*************", е било застраховано. Вещото лице е констатирало, че лизинговата компания, собственик на „********", рег.№ ** * ****, е предала автомобила за ремонтно възстановяване, за което е съставена калкулация и по която „************" ***** Н. е издал фактура 052828, в която към 22.01.2019г. са описани за подмяна повредените детайли: предна и задна броня; предна и задна леви врати; калник преден ляв; огледало за обратно виждане; колесна арка лява; за боядисване са и: предна лява колона; заден ляв страничен панел; лява греда от тавана. Стойността на вредите по лек автомобил марка „********", per.№ ** * ****, са оценени по цени за труд в германски специализиран сервиз, с цени за оригинални нови авточасти /автомобилът е бил с 1.5 годишен експлоатационен срок, в гаранция/. Лекият автомобил „********", рег.№ ** * ****, е увреден най-тежко спрямо другите два пострадали автомобила. При калкулирането на автосервизния труд са описани демонтажни операции за подменяните части, както и на такива, осигуряващи достъп до тях при подмяна, или за ремонт. Описани са всички допълнителни дребни детайли /скрепителни елементи, лепилни комплекти и др./, в т.ч. и приспособленията за работа с тях. Описани са дейностите, привеждащи ремонтирания автомобил в регулирано състояние на ходовата част, както и транспортни разходи за доставка на ремонтирания автомобил до цех с камера за боядисване. Ремонтно-възстановителните разходи за възстановяването на лек автомобил „********", рег.№ ** * ****, към 23.01.2019г. са на обща стойност: