Решение № 38 от 26.02.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 480/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Събина Ненкова Христова Диамандиева
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за здравето
- чл.80 · Закон за здравето
- чл.81 · Закон за здравето
- чл.81, ал.2 · Закон за здравето
- чл.86 · Закон за здравето
- чл.88 · Закон за здравето
- чл.6 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Бургас, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Събина Н. Христова Диамандиева
Илияна Т. Балтова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500480 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 256 от 11.09.2024 г. на Окръжен съд Сливен, постановено по гр.д. № 165/ 2023 г. е осъдена „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.
„Възраждане“ № 13, представлявано от Хр. Кр. Як. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис 309 – адв. Е. М. К., да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„Гео Милев“, ул. 101 „Климент Денчев“ № 11, ет.4, ап.8, настоящ адрес: гр.
София, ж.к. „Зона Б-5-3“, ул. „Отец Паисий“ № 17, ет.5, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет.1 - адв. Г. К., на основание чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претъпени при и по повод неизпълнението на служебните задължения и допуснати нарушения при предоставянето на медицинска помощ от медицински лица – служители на лечебното заведение, ведно с обезщетение за забава, считано от 2.10.2016 г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважения до претендирания размер от 1
120 000 лв., ведно с иска за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, в която същото се обжалва, в частта, с която претенцията е уважена, като незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила, неправилно и необосновано; постановено при превратно и погрешно възприемане и тълкуване на фактическата обстановка, и едностранчиво анализиране на събраните в хода на процеса доказателства, игнориране на такива, пренебрегване на основателни възражения. Претендира се отмяната му.
В жалбата се застъпва позиция, че не е доказано, че по вина на служители на лечебното заведение не е предотвратена и е настъпила смъртта на плода на въззиваемата. Подчертава се, че пострадалият пациент няма притезание, ако причинената вреда почива на случайно събитие или на непреодолима сила. Излага се становище, че неправилно е прието, че само и единствено действията и бездействията на лекарите са предпоставили вредата в конкретния случай, като е пренебрегнато заключението на вещите лица, че дори и при постъпване в лечебното заведение не съществува гаранция, че бебето е щяло да се роди живо - при позоваване на заключението по първата изслушана съдебно - медицинска експертиза, че вредоносният резултат е в голяма степен продиктуван от бездействието на майката и неглижирането от близките й, изчаквайки цяла вечер вкъщи, без да бъде потърсена медицинска помощ, при наличие на оплаквания от липса на движения на плода.
Инвокират се доводи, че отговорността на лечебното заведение е вторична отговорност, обусловена от отговорността на лекаря, осъществил увредата. Релевират се оплаквания, че в настоящия случай не е налице обосновка кое действие е прякото такова, считано от съда за противоправно, от което да е пряката причина за настъпилия вредоносен резултат и как точно описаните като неправомерни действия са довели до него. В допълнение, не е установено, че непосредственият причинител на вредата работи в съответното лечебно заведение и на него му е възложено да извършва медицинска и лечебни дейности, както и че вредата е настъпила именно при и по повод 2 работата на служителя на територията на лечебното заведение.
Оспорват се изводите на съда за приетата причина за настъпилата вътреутробна смърт на плода, на базата на записания извод в аутопсионния протокол, като доказана механична асфикция. Поддържа се, че не е оспорена в патологичната част съдебно - медицинската експертиза, сочеща, че не е изключено смъртта да се дължи и на други фактори. Подчертава се, че при липсата на установена категорично причина за смъртта, не би могло да се твърди, че същата е в резултат на действия или бездействия на съответни лица.
Протовопоставят се доводи, че не са били установени твърденията за рискова бременност при въззиваемата, за преносване на плода, за неглижиране на нейното състояние, за нехуманно отношение към нея, за липса на достатъчно прегледи, за неправилна интерпретация на детски сърдечни тонове (ДСТ), за бездействие от страна на лекари, респективно за лоша или недобра организация в лечебното заведение, за вреди, свързани с медийни изяви, за неоказано съдействие от страна на лечебното заведение, за препятстване в получаването на документи.
Аргументира се, че свидетелските показания на лекарите, престиращи труда си във въззивното лечебно заведение, са последователни, логични и корелират със събраните писмени доказателства по делото, поради което е следвало да бъдат ценени от първоинстанционния съд в цялост.
Изтъква се, че въпреки разминаванията в свидетелските показания на свидетелите, водени от въззиваемата страна, и противоречието им с официални документи, приложени по делото, съдът е приел същите за достоверни.
В жалбата се съдържат доводи, че експертизата, изготвена от вещите лица П., Д. и К. е невярна, интерпретациите и изводите в нея са изцяло погрешни и некореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства, а същата е възприета, въпреки направените оспорвания от въззивника. Изтъква се неправилна интерпретация на изводите на вещите лица относно представените по делото разпечатки от извършени записи на ДСТ, като се подчертава, че записите не са обследвани в цялост, а частични техни копия.
Възразява се по неправилно интерпретирана от първостепенния съд продължителността на представените по делото записи на ДСТ.
3
Налице е позоваване на установен по делото трикратен опит от страна на д-р Д. да насочи пациентката към хоспитализация, именно поради тонове на бебето на долна граница на нормата, които е записала. Сочи се, че запис за отказ от хоспитализация е поместен на изследването за ДСТ и е разписан на амбулаторния лист, както е изразен и устно на рецепция.
Застъпва се тезата, че мотивите на съдебния акт почиват върху невярно заключение на вещите лица, неверни техни констатации, некоректни и теоретични отговори. Вещите лица не са посочили какви други изследвания са били необходими, откъдето изводът, че не е положена дължимата грижа по хоспитализация, е изцяло неверен, по мнение на въззивното дружество. За неправилен се сочи и изводът на съда, че деликтът се дължи на непредприемане на дължимо лекарско поведение, тъй като не е доказано, че действията, които е трябвало да се приложат съобразно медицинския стандарт, биха довели до предотвратяване на първичното увреждане. В този аспект се акцентира, че вещите лица са категорични, че дори и хоспитализацията не може да гарантира, че плодът би се родил жив.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Д. Б., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В отговора се поддържа, че липсва доказаност по делото на поддържаното от въззивната страна обстоятелство, че въззиваемата не е потърсила медицинска помощ в продължение на осем часа, въпреки че не е усещала движенията на плода.
Изразява се позиция, че лекарите и другите медицински специалисти дължат да престират определено поведение, отговарящо на определени критерии, а не резултат, тоест лекарите са задължени да положат съответната дължима грижа. Подчертава се, във връзка с доводите във въззивната жалба, че наличието на случайно деяние и неизбежност на крайния резултат - смърт на плода, би могло да бъде прието в хипотеза, когато, въпреки оказването на своевременна и достатъчна медицинска помощ, плодът е щял да загине, поради наличие на други независими от указаната медицинска помощ фактори. Изтъква се, че такива не са установени по делото, нито са релевирани от насрещната страна. Развити са съображения, че в комплексната 4 съдебно - медицинска експертиза не се излагат доводи защо не се възприемат изводите от извършената аутопсия на трупа на родения мъртъв плод, а аргументът за наличието на други фактори, допринесли за настъпване на смъртта, доколкото такива не са посочени и не са обсъдени по никакъв начин в експертизата, правилно не е кредитиран. Настоява се, че съдът правилно е съпоставил двете заключения по експертизи, като е кредитирал тричленната комплексна съдебно - медицинска експертиза, доколкото в същата се съдържа подробен анализ на измерените ДСТ, подробно поясняване на различните отклонения и детайлно аргументиране на приетите за достоверни крайни резултати.
Лансира се тезата, че подписът на амбулаторния лист от преглед на 30.09.2016 г. на въззиваемата, след твърдението „отказва хоспитализация“, не е достатъчен, за да се установи, че същата е изразила информиран отказ от хоспитализация, тъй като в амбулаторния лист от същата дата не е посочено действителното състояние на въззиваемата и плода й, а именно - страданието на плода, а са отбелязани нормални стойности на ДСТ и липсата на отклонения. Подчертава се, че съгласно приложимата Наредба, направление за хоспитализация се издава и в случаите на отказ на пациента, като екземпляр от това направление следва да се съхранява в изпращащото лечебно заведение.
Развити са съображения относно наличната в конкретния случай гаранционно – обезпечителна отговорност на лечебното заведение, като възложител на работата и се изтъква, че съдебната практика е дала отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар или специалист по здравни грижи е противоправно. Подчертава се, че в процесния случай противоправното деяние се изразява в неправилно извършване на измерването и неправилно интерпретиране на резултатите от измерване на ДСТ и непредприемане на своевременни диагностично - лечебни дейности, които могат да предотвратят настъпване на вътреутробната смърт, при наличие на доказателства за страданието на плода в продължение на поне два дни.
Застъпва се гледище, че специализантите, извършили прегледите на въззиваемата на 30.09. и 1.10.2016 г., не са имали компетентност да извършват тези дейности. В обобщение, не е доказано от насрещната страна да е положена дължимата грижа, чрез която да се избегне настъпването на усложнения при плода, в съзвучие с което е и изводът на първоинстанционния 5 съд, че е налице противоправно деяние и необорена презумпция за виновност.
Сочи се, че не е установено съпричиняване от страна на претендиращата обезщетение, поради липса на ангажирани от въззивната страна доказателства, обосноваващи такъв извод, а определеното от окръжния съд и присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди съответства на критериите за справедливост.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по иск, с правно основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, с който въззиваемата претендира да бъде осъдено дружеството - въззивник да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени вследствие противоправно и немарливо поведение на медицинските специалисти – служители на лечебното заведение – въззивник, довели до вътреутробната смърт на първородното й дете.