Решение № 130 от 09.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кърджали, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101403 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от А. С. Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ******, общ. ****** обл. ******, против Ш. М. М., с ЕГН ********** от ******, общ. ****** обл. ******, с адрес за призоваване в ******, ул.

“******“ № *, с която е поискана издаване на заповед за незабавна защита, поради извършено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, чрез налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН.

В молбата е изложено, че ответникът е съпруг на молителя, с който са живеели на семейни начала до преди 6 месеца. Молителят твърди, че живее заедно с децата си в ****** под наем, където се установили след напускането на семейното жилище в ******, общ. ******, преди около 6 месеца, поради непрестанния тормоз - физически и психически от страна на ответника.

Навежда се, че на 03.11.2025 г. около 18:45 ч. прибирайки се в апартамента, който ползват с децата им под наем, в******, ж. к. „******“ № *, вх. „*“, отивайки към магазина, находящ в близост до блока, изведнъж усетила удари по тялото и основно в областта на главата, като в един момент обръщайки се видяла бившия си съпруг - Ш., който продължил да я налага със юмруци, като замахвал към нея и с нож, отправяйки закани за убийство.

Твърди, че от ударите е паднала на земята, при което той продължил да я налага с юмруци, при което в един момент от ударите му молителят е усетила силна болка в областта на челюстта, като започнала да й тече кръв в продължение на около 2-3 минути. Посочва, че при наранения й вид ответникът спрял да я налага с юмруци. В този момент е повикала такси за да 1 посети Бърза помощ, в което се качил и ответникът, като при пристигането им в Бърза помощ и след нейни викове за съдействие е пристигнала полиция и ответникът е бил арестуван и отведен в полицията. В бърза помощ й били обработени раните и след рентгенова снимка била насочена за операция по спешност. Същата вечер я настанали за лечение в болницата в гр. Кърджали, като на следващия ден - 04.11.2025 г. била транспортираха в гр. Пловдив и настанена в УМБАЛ “Св. Георги" ЕАД на лечение, където е била извършена операцията.

Набляга, че случилотo се на 03.11.2025 г. е поредното и не първо събитие, което я накарало да сезира съда. Разкрива, че няколко пъти преди тази случка, ответникът е извършвал физическо посегателство спрямо нея и пред децата, което я накарало да го напусне. Твърди, че в момента децата са силно притеснени и стресирани, докато молителят от друга страна е на домашно лечение и се притеснява ответникът да не ги намери и отново да пребие нея и децата. Оплаква се, че говора й е затруднен, поради счупване на челюстта. Настоява, че тя и децата й имат нужда от защита, тъй като изпитва голям страх, вътрешна несигурност и тревожност за здравето и живота както на себе и това на децата им.

Подчертава, че непрекъснато живее в страх, че ще бъде отново подложена на такива насилнически от страна на ответника действия.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита.

Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, епикриза – Клиника ЛЧХ, изд. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на ****** г., лист за преглед на пациент в КБД/СО № ****/****г., изд. от д-р С. Х.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата и моли съда да наложи мерки за защита.

Ответникът не е представил отговор на молбата до проведеното по делото първо открито съдебно заседание, в което се явява лично и с упълномощен процесуален представил, като оспорва частично изложеното в молбата за защита.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното:

Не е спорно по делото, че страните по делото са живеели на съпружески начала, което се потвърждава от разпита на свидетеля С. М. – дъщеря на страните и от обясненията на ответника.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват изложените в молбата за защита обстоятелства, относно извършено домашно насилие на 03.11.2025 г., изразяващо се в психически и физически тормоз спрямо молителя.

По делото е разпитана като свидетел С. М. – дъщеря на страните, от 2 показанията на която се установява, че от 7 /седем/ месеца същата живее с брат си, сестра си и майка си А. Ю. в ******, кв. „******“, където се преместили от ******. Сочи, че на 03.11.2025 г. ответникът е дошъл пред блока и е нападнал ответницата, като я удрял и заплашвал, вследствие на което последната й е била счупена челюстта и се наложило да лежи в болница, като свидетелства за физически и психически тормоз от страна на ответника и преди това, когато са живеели заедно с него.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, предвид обстоятелството, че същите са логични и последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото, а именно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и епикриза, изд. на ****г. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Видно от последното на молителката е поставена окончателна диагноза „счупване на долна челюст“, вследствие на което е претърпяла операция.

Освен това изложеното се подкрепя и от обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, в които същият признава, че е удрял и наранил молителката под въздействието на алкохол.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се оспорва, че страните по делото се намирали във фактическо съпружеско съжителство, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл.

2-ро от ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е взаимоотношение.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и 3 същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила, което не беше сторено.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата декларация не е оборено в хода на процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е опровергана, а същата се подкрепя от гласните и писмени доказателства по делото, поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се приеме за безспорно установено.

По делото бе безспорно установено, че на 03.11.2025 г. спрямо молителя А. С. Ю. са извършени действия на физическо и психическо насилие от ответника по молбата.

Безспорно в случая е налице насилнически акт, спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие, като А. С. Ю., като пострадала от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получи защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.

1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което същата обитава, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих, включително и забрана да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от 4 домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същата, че е подходящ срок от 15 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника.

Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие.

В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен, като същия е проявена агресия от страна на ответника. Съдът счита, че определения срок на двете по горе мерки по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона, каквото е и желанието и на самата молителка, изразено чрез процесуалния й представител. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното. Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за посочените срокове ще даде възможност на ответника за бъдеще същият да съобрази поведението си с общоприетите норми на общуване.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съдът намира, че следва да приспадне от срока на определените мерки за защита от домашно насилие, срокът на действие на мерките по издадената срещу ответника заповед за незабавна защита № */**** г.

При този изход на делото молителката има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (с равностойност 500 лв.) На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна. Съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК размерът на държавната такса по молбата за защита е в размер на 12,78 евро (с равностойност 25,00 лв.), като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на Районен съд - Кърджали.