Решение № 110 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000500793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 4113/9.07.2024г, постановено по гр.д.№ 7379/2023г по описа на СГС, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр.

София, бул. „Витоша”№ 2, да заплати на Р. Н. Ц., ЕГН **********, сумата 80000,00 /осемдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 4 НК, за което е оправдан с Присъда № 46/28.09.2018г. по НОХД № 0204/2016г. на СВС, влязла в сила на 08.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 110 000лв. /сто и десет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Осъдена е ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА да заплати на адв. Р. Х. – САК, в качеството на процесуален представител на Р. Н. Ц., ЕГН **********, сумата 11236.00 /единадесет хиляди, двеста тридесет и шест/лв., представляващи разноски за защита от адвокат, определени по правилата на чл. 38 ЗА.

С определение № 17127/28.10.2024г, постановено по делото, е изменено решението в частта за разноските, като е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на адв.Р. Х. от САК, сумата от 6522.00лв. възнаграждение за адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е уважена исковата претенция от Р. Н. Ц. по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 80 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.387, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.3 и 4 НК, за 1 което е оправдан с присъда № 46/28.09.2018г по НОХД № 0204/2016г на СВС, влязла в сила на 8.09.2021г, ведно със законната лихва, считано от 9.09.2021г до окончателното изплащане и за сумата от 11 236лв. присъдени разноски на адв.Р.Х. от САК. Възразява срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че противоречи на чл.52 ЗЗД, тъй като е завишено. Сочи, че не е съобразено, че не са ангажирани доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените увреждания, имащи трайни последици за здравословното състояние на ищеца, както и върху професионалната му реализация, което не се установява и от заключението по КСМЕ. Счита за недоказано и твърдението за връзка между повдигнатото обвинение и освобождаването на ищеца от длъжност. Поддържа, че неоснователно е ангажирана отговорността на Прокуратурата за вреди, произтичащи от медийното отразяване на случая, тъй като не е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство. Сочи, че наказателното производство е продължило 7 години и 7 месеца, тъй като се е отличавало с фактическа и правна сложност, като е била наложена най-леката мярка за неотклонениеподписка. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част като се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С частна жалба с вх. № 122799/8.11.2024г е обжалвано определение № 17127 от 28.10.2024г по делото, с което е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на адв.Р.Х. от САК сумата от 6522лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв. с доводи, че същото не е съобразено със задължителната практика на СЕС–решение-438/2022г и претендира да се намали същото.

Ответната страна-Р. Н. Ц., чрез адв.Х. от САК, е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от Р. Н. Ц., чрез адв.Р.Х. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 9.09.2021г. Излага доводи, че съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не е отчел, че ищецът е претърпял болки и страдания над обичайните и специфични увреждания, конкретните данни за личността на ищеца, неговите качества, възраст, професионално развитие и реализация, положението му в обществото. Позовава се на свидетелските показания на св.О. Ц., че преди обвинението ищецът е бил изключително акуратен, стриктен, за пример, откроявал се е над офицерската маса, с добро кариерно развитие. Сочи, че не е отчетена тежестта на обвинението, процесуалното поведение на ищеца, че е омаловажено въздействието на наложената му мярка за неотклонение „забрана да напуска страната“, което е препятствало пътуването му в Австрия за лечение, че е възникнало соматично заболяване, а не само е влошено здравословното му състояние, че е прекъсната окончателно кариерата му.

С частна жалба с вх. № 133111/2.12.2024г е обжалвано определение № 17127/28.10.2024г на СГС по делото, с което е изменено решението в частта му за разноските с доводи, че неправилно е намалено определеното адвокатско възнаграждение.

2

Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност, приема, че въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария е частично основателна, а въззивната жалба на Р. Н. Ц. е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът Р. Н. Ц. е посочил в исковата молба, че на 03.07.2008г. е взривено – по късно установено, че умишлено, поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София, като случаят е придобил общоизвестност, като е застрашил живота и здравето на населението от близките райони и причинил големи материални щети.

По случая било образувано на 03.08.2008г. досъдебно производство. След 6 години от образуването ищецът – към онзи момент о.р. генерал лейтенант, бил разпитан като свидетел. На 31.01.2014г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същото постановление спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 03.02.2014г. му била наложена ограничителна мярка – „Забрана да напуска пределите на РБългария“. С повдигане на обвинението спрямо него били извършени множество процесуални действия, повторно повдигнато обвинение, множество съдебни заседания, като общо наказателният процес продължил 7 години, 7 месеца и 7 дни. С окончателното решение по делото, влязло в сила на 08.09.2021г., ищецът бил изцяло оправдан.

Изложил е доводи, че вследствие повдигнатото обвинение, по което е бил оправдан, претърпял сериозни неимуществени вреди - засягане на честта и достойнството му, уронване на авторитета му, отрицателни емоционални преживявания като стрес, напрежение, унижение, страх от бъдещето, затруднения в общуването, изолация в обществото. Бил потиснат, затворил се в себе си, не можел да общува дори със семейството си. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение и търсената му отговорност за непосилни по размер суми, и личните му, и служебни качества – човек на честта и истински професионалист, отдал десетки години в служба като офицер към МО, с чисто съдебно минало, претърпял вреди над обичайните такива. Кариерата му на висш военен била напълно унищожена. Бил принуден да подаде оставка, а след това му били прерязани всички пътища за връщане отново на работа в армията.

В пресата имало многобройни публикации за обвинените лица, между които и ищеца, като били цитирани имената, длъжността и обвинението, както и настъпилите вреди за около 7 500000.00лв., което представлявало публично опозоряване и допълнително засегнало честта му, накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, тъй като за висшите офицери има завишени изисквания за почтеност.

Посочил е, че в резултат на обвиненията здравословното му състояние рязко се влошило. По време на досъдебното производство, около година и два месеца след привличането му като обвиняем, получил мозъчно-съдов инцидент. Постъпил по спешност в лечебно заведение, от което бил изписан със сериозна лекарствена терапия, насочен за рехабилитация – двигателна и говорна.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е оспорил исковата претенция, като е възразил, че не е налице пряка, причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените неимуществени вреди, както и последните по интензитет и 3 проявление. Заявил е, че предявената претенция за неимуществени вреди е прекомерна.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди-сумата от 80 000лв., като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, че ищецът е претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните при подобни обстоятелства, влошило се е здравето му, изпитвал е интензивни негативни емоции-срам, притеснение, отчужденост, несигурност, загуба на положително отношение на околните, професионално дискредитиране, тъй като обвинението е било свързано с професионалната му дейност, влошаване на отношенията в семейството му.

Между страните по делото не се спори, че на 03.07.2008г. с постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по случая с взрива в поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София, е било образувано ДС № IV-8/2008г. по описа на същата прокуратура, за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал.1 от НК - длъжностно престъпление в глава 13-та „Военни престъпления" от НК, без да е посочено лице, срещу което е образувано делото.

На 17.12.2013г. ищецът Р. Н. Ц. - към този момент о.р. генерал лейтенант, е бил разпитан в качеството на свидетел. На 31.01.2014г. е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от същата дата на военен следовател при Софийска военноокръжна прокуратура по ДП № IV-8/2008г., за извършване на тежко, умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, включващо шест различни нарушения на служебни задължения, от което са настъпили материални вреди на обща стойност 7 585 883,84лева., като за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и отговорност за вредите. Със същото постановление, от датата на постановяването му, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 31.01.2014г. е проведен разпит, като обвиняем на ищеца. С постановление от 03.02.2014г. на Военно-окръжна прокуратура София на ищеца е била наложена и ограничителна мярка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НПК – забрана да напуска пределите на РБългария. След продължило четири дни предявяване на материалите на 13.03.2014г. ДС № IV- 8/2008г. е било внесено в Софийски военен съд, като едно от трите обвинени лица е ищецът - о.р. генерал лейтенант Р. Н. Ц..

С Разпореждане от 22.04.2014г. образуваното НОХД № 037/2014г. по описа на Софийски военен съд е било прекратено поради допуснати процесуални нарушения, вкл. и относно обвинението срещу обвиняемия Ц., и върнато за ново разследване, което е продължило още две години.

На 06.04.2016г. с Постановление на наблюдаващият прокурор е била отменена марката за неотклонение „Подписка", както и забраната за напускане на РБългария, във връзка с изтичането на максималния законов срок за тези мерки.

По искане на ищеца, с разпореждане от 12.04.2016г. на Софийски военен съд е било разпоредено на прокурора на осн. чл. 368, ал. 2 от НПК /изм.ДВ бр.63/2017г./, в тримесечен срок да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати.

H a 28.06.2016г. ищецът повторно е бил привлечен като обвиняем за умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр.ал. 1, предл. 3 от НК, тежко по см. на чл. 93, т.7 от НК, за 8 отделни нарушения на служебни задължения, от които са произтекли вреди на обща стойност 7 255 807,16лв.