Решение № 452 от 20.07.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Разград, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330101795 по описа за 2021 година за да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 и чл.108 от ЗС; чл.188 от ЗЗД /за обратния иск/ и насрещен иск с правно основание – чл.72, респ. чл.73 от ЗС, а в условията на евентуалност – чл.59 от ЗЗД.

Предявена е искова молба М. Х. Ш. срещу С. Е. Х., с която са предявени искове :

1.За установяване, че ответникът не е придобил правото на собственост и не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място, цялото с площ от 1255 кв.м (хиляда двеста петдесет и пет квадратни метра), съставляващо парцел №VIII (осем римско) от квартал 38 (тридесет и осми), по регулационния план на село Б., община Разград, област Разград, с административен адрес: ул.

****** (д******), одобрен със Заповед №415/1972 г. на Община Разград, при граници: от север - улица „******“, от изток - общински терен парцел, от юг дере, от запад - имот № VII-299, заедно с построената в северозападната част на същия поземлен имот масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение - ФУРНА, със застроена площ от 192 кв.м (сто деветдесет и два квадратни метра), и застроен обем от 998 куб.м (деветстотин деветдесет и осем кубични метра), построена през 1968 г., включваща следните помещения: Самостоятелен обект - Магазин за търговия с хляб и тестени изделия, Работна зала с изградена масивна пещ за хляб и тестени изделия, Склад за брашно, Помещение за персонала, Санитарен възел, Склад за инвентар, Обслужващи коридори;

2.За установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място, цялото с площ от 1255 кв.м (хиляда двеста петдесет и пет квадратни метра), съставляващо парцел №VIII (осем римско) от квартал 38 (тридесет и осми), по регулационния план на село Б., община Разград, област Разград, с административен адрес: ул. ****** (д******), одобрен със Заповед №415/1972 г. на Община Разград, при 1 граници: от север - улица „******“, от изток - общински терен парцел, от юг дере, от запад - имот № VII-299, заедно с построената в северозападната част на същия поземлен имот масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение - ФУРНА, със застроена площ от 192 кв.м (сто деветдесет и два квадратни метра), и застроен обем от 998 куб.м (деветстотин деветдесет и осем кубични метра), построена през 1968 г., включваща следните помещения: Самостоятелен обект - Магазин за търговия с хляб и тестени изделия, Работна зала с изградена масивна пещ за хляб и тестени изделия, Склад за брашно, Помещение за персонала, Санитарен възел, Склад за инвентар, Обслужващи коридори; че ответникът упражнява фактическата власт по отношение на същия имот без основание и да осъди ответника да предаде този имот на ищеца.

Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Сочи, че имотът е придобит от ищеца с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №****** г. на Нотариус с рег.№282 на НК, че търговецът е заличен в търговския регистър поради непререгистрирането му в срока по пар. 4, ал.1 от ПЗР на Закона за търговския регистър, че след това заличаване имотът е останал собственост на физическото лице, че публичната продан е извършена без да съществува изпълняемо право, т.к. с решение №260067/21.05.2021 г. на Софийски окръжен съд е прието, че ищецът М. Х.

Ш. не е бил длъжник по изп.д.№257/2018 г. по описа на ЧСИ Д.Д., т.к. вземането му е било погасено по давност към 29.05.2013 г. – преди образуването на изпълнителното дело; че всички изпълнителни действия по изп.д.№20187620400257 са били недействителни, т.к. още на 20.11.2019 г. ищецът е депозирал възражение, че вземането срещу него е погасено по давност, както и че няколкократно ищецът е депозирал актове във връзка с това съдебно производство по изп.д.№20187620400257, поради което счита, че и ответникът е знаял за това производство.

Твърди, че с определение от 10.09.2020 г. по т.д.№286/2019 г. съдебният състав е допуснал обезпечение на исковете на ищеца чрез налагане на следните обезпечителни мерки – спиране на изпълнителното производство и определяне на парична гаранция, че съдът не е изпълнил задължението си за налагане на първата мярка – спиране на изпълнителното производство, а втората е била обжалвана, но по частната жалба не е бил постановен съдебен акт. Счита, че след като М. Х. Ш. не е длъжник и изпълнителното дело е образувано без наличие на изпълняемо право и двете дружества – взискатели по изпълнителното дело, не са негови кредитори, в резултат на публичната продан е продаден един чужд имот, че при несъществуване на изпълняемо право е налице материална незаконосъобразност на изпълнителния процес.

Ответникът С. Е. Х. счита първият от предявените искове за недопустим.

Твърди, че постановлението за възлагане на недвижим имот от 21.12.2020 г. не е обжалвано и същото е влязло в сила и на 26.01.2021 г. ответникът е въведен във владение на имота от ЧСИ; че решението по т.д.№286/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в сила пет месеца по-късно - на 07.06.2021 г.; а изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ на 08.07.2021 г.; че при провеждането на публичната продан не е допуснато нарушение на чл.490 от ГПК, че ответникът като купувач е внесъл изцяло и в срок наддавателната сума от 14 800 лв., Счита, че решението на съда няма обратно действие по отношение на приключилата публична продан, че публичната продан е действителна и разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК не може да се прилага разширително.

2

По отношение на втория иск, счита същият за неоснователен. Сочи, че е придобил имота при спазване на всички законови изисквания за участие в публична продан. За иска по чл.108 от ЗС твърди, че същият е неоснователен, т.к. ответникът владеел и ползвал имота на правно основание – постановление за възлагане от 21.12.2020 г. Твърди, че след въвеждането му във владение на процесния имот е извършил редица необходими и полезни разноски с цел да го запази и подобри, в резултат на което неговата стойност се е увеличила, поради което предявява насрещен иск в условията на евентуалност, в случай че съдът уважи главния иск, иска да бъде осъден ищеца да му заплати сумата 20 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота в резултат на подобренията. Твърди, че е вложил средства за труд и материали общо в размер на 11 882.71 лв., изразяващи се в: почистване на двора и сградата с помощта на багер, в продължение на 5 дни за което заблатил сума от 2 000.00 лв. (5дни х 8ч.= 40 х 50.00 лв.= 2 000.00 лв.; извозване на боклука с камион от с. Б. до сметището в град Разград - 40 курса х 40.00 лв.= 1 600.00 лв.; изкореняване на дънери в двора на имота - 6 ч. х 50.00 лв.= 300.00 лв.; изкопни работи с багер в двора - 8ч. х 45.00 лв. = 360.00 лв.; наети общи работници - 5 лица х 60.00 лв.= 300.00 лв. х 14 дни = 4 200.00 лв.; изкопана водопроводна шахта след входната порта на двора - 3 лица х 80.00 лв.= 240.00 лв.; изкопаване на водопроводен канал в двора от шахтата до беседката и до самата сграда - 7ч. х 45.00 лв.= 315.00 лв.; изхвърляне на стари боклуци от самата сграда и от двора - 400.00 лв. за труд; подмяна на ел. инсталация 250.00 лв. за труд. Съответно твърди, че е закупил и вложил материали за полиетиленова тръба за вода – 100 м х 4.50 лв.= 450.00 лв.; водомер - 48.00 лв.;захранващ кабел - 160м х 6.50= 10 40.00 лв.;кабел за осветление - 95 м х 1.90 лв. = 180.50 лв.; снадки за тръба - 50.00 лв.; заплатена ел. енергия, консумирана при извършване на описаните по-горе СМР-та за периода от м.08.2020г. до м.08.2021г. в общ размер от 449.21 лв. Твърди, че тези сочени от него подобрения довели до увеличаване стойността на самия имот със сума в размер на 20 000.00 лв. (двадесет хиляди лева). Твърди, че подобренията са извършени в периода края на м.декември 2020 г. и 2021 г. /л.214/ Също така иска съдът да му признае право на задържане на имота до заплащане на сумата за подобрения. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

В отговор на насрещния иск /л.190 и л.220/ първоначалният ищец М. Х. Ш. счита същият за неоснователен и недоказан. Счита, че ответникът е недобросъвестен владелец, т.к. по изпълнителното дело са били налични възраженията на ищеца и са били представени доказателства за водените дела между него и взискателите по изпълнителното дело, поради което може да иска само по-малката сума измежду сумата, с която се е увеличила стойността на имота и действително извършените разходи. Твърди, че част от сочените от ответника подобрения на практика само възстановяват имота в състоянието, в което е бил – почистване на двора и сградата, извозване на боклука и изхвърляне на стари боклуци. Счита, че подобрения не са разходите по запазване на имота. По отношение на действията във връзка с водопроводното съоръжение, счита, че не са необходими разноски, т.к. не е имало обективна необходимост от същите, както и че всички работи извън почистването на имота са луксозни разноски, които нямат значение за никого другиго освен за ответника /ищец по насрещния иск/, поради което иска от същия да вдигне всички направени от него разноски. По отношение на твърдяния от ищеца по насрещния иск период за извършване на подобрения 3 сочи, че въводът във владение е извършен на 26.01.2021 г., поради което С. Е.

Х. не би могъл да извършва подобрение преди тази дата. Твърди, че месеците януари, февруари и март не са позволявали извършване на претендираните подобрения. Сочи и противоречие между твърденията за периода и представените фискални бонове.

В този отговор ищецът прави искане за привличане като трето лице – помагач на ЧСИ Д. Д.. Сочи, че в Опис по правилата на чл.484, ал.1 от ГПК същият е бил задължен да уведоми за претенции по обекта на публичната продан, както и че ако ищецът бъде осъден да заплати суми по насрещния иск, същият би могъл да претендира тези суми от ЧСИ Д. Д..

С разпореждане №3452/07.12.2022 г. съдът е конституирал като трето лице по делото Д. Д.. В срока за становище по исковете, същият депозира такова, в което твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, че взискателят е поискал извършване на публична продан на процесния имот, че процедурата по извършването й е била спазена, че ответникът е бил въведен във владение на 26.01.2021 г., че ищецът по настоящото дело и длъжник по изпълнителното такова е представил решение по т.д.№286/2019 г. по описа на СОС на 05.07.2021 г., както и че това решение било влязло в сила на 07.06.2021 г. Счита предявените искове за недопустими, а в условията на евентуалност – за неоснователни. Сочи, че според разпоредбата на чл.433, ал.5 от ГПК прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Ответникът С. Е. Х. е поискал да бъдат конституирани като трети лица помагачи - ЧСИ- Д. Д., „С.Г.Груп“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, да бъде допуснат за съвместно разглеждане обратен иск срещу третите лица – помагачи. С определение №978/28.10.2021 г. Съдът е оставил без уважение искането на ответника за привличане като трето лице – помагач на ЧСИ Д.Д..

Определението е влязло в сила на 09.11.2021 г.

С определение №979/28.10.2021 г. е привлечен като трето лице помагач по делото „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК 205942517 и допуснат за съвместно разглеждане в настоящия процес на предявените от ответника С. Е. Х. в настоящото производство като обратни исковете:

1.за заплащане на сумата 13 479,12 лв. заплатена цена на недвижим имот по изп.д.№257/2018 г. по описа на ЧСИ Д.Д. и 1164,45 лв. мораторна лихва за периода 21.12.2020 г. – 27.10.2021 г. В този обратен иск /л.113/ първоначалният ответник С. Е. Х., съответно ищец по обратни иск твърди, че с постановление за възлагане ЧСИ го обявило за купувач на процесния недвижим имот за сумата 14 800 лв.; че евентуално осъдително решение по главния иск ще доведе до отстраняването му от имота, респ. до неговото обедняване и до обогатяване на ответниците, поради което в условията на евентуалност – ако бъде уважен главния иск претендира от „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК 205942517;