Решение № 182 от 26.03.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Русе, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520202390 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 26-2300267/07.12.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение.

В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че в обжалваното наказателно постановление изцяло липсва посочване на длъжността на лицето, което го е издало, с което е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН и не може да се установи дали наказващият орган е териториално компетентен в този случай. На второ място се ангажират твърдения, касаещи липсата на териториална компетентност на актосъставителя. На трето място се посочва, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2 КТ, няма нищо общо с описаното в АУАН и НП нарушение. На последно място се релевират доводи, че административнонаказващият орган не е посочил конкретна дата на 1 извършване на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В допълнение развива съображения, че представената Заповед № 868/04.12.2023г. не доказва компетентността на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления и липсва заповед на ръководителя/изпълнителния директор на Главна „Инспекция по труда“, с която Директорът на Дирекция ИТ, със седалище Хасково да е бил упълномощен по реда на чл. 416, ал. 5 КТ да издава наказателни постановления. Развиват се съображения във връзка с релевираните пороци с жалбата, касаещи допуснати нарушения по чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Заема становище, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява материалната и процесуална законосъобразност на наказателното постановление и за липсата на допуснати в хода на производството на нарушения, които да опорочат процесното наказателно постановление и да обосноват неговата отмяна. В подкрепа на това инвокира доводи, че съгласно Заповед № 868/04.12.2023г. на Главния секретар на ИА „ГИТ“ през времето на отсъствие на Директора на „Инспекция по труда“ – Хасково, изпълнението на всички негови служебни задължения на директор на дирекцията, включително и тези на административнонаказващ орган са възложени на Недялко Делчев – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Хасково и именно той е издал и подписал оспореното наказателно постановление. Развиват се подробни съображения за териториалната компетентност на актосъставителя.

Излагат се доводи, за неоснователност на твърденията в жалбата, че не е посочена датата на извършване на нарушението, както и че еднократното неточно посочване на нарушената правна норма не се е отразило на правото на защита на дружеството жалбоподател. Инвокират се доводи, че нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща 2 представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 26-2300267 от 06.11.2023г., съставен от Л. О. Г. на длъжност Гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, за това, че „ДМВ Петрол“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Мартен, област Русе, община Русе, Петролна база не е изпълнило задълженията си по чл. 62, ал. 3, пр. 2 КТ, в 7дневен срок от прекратяване на трудовия договор на работника Петя Петрова Благоева на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 07.10.2023г. да изпрати уведомление за това до компетентната ТД на НАП, а именно ТД на НАП Варна – офис Русе.

АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител, тъй като такъв не се е явил след покана по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Същият е връчен по реда на чл. 416, ал. 3 КТ – с препоръчано писмо, с обратна разписка.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са депозирани възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични със съдържащите се в АУАН, на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.

3

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не е налице спор по фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на АУАН и НП, като същевременно същите се намират в корелативно единство и безспорно се установяват от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

АУАН е съставен от териториално компетентно лице, оправомощено със заповед № 3-1090/26.10.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, издадена на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед, поради и което неоснователни се явяват доводите в жалбата, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен актосъставител.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

В настоящия случай издател на наказателното постановление е Недялко Делчев – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, упълномощен със Заповед № 868/04.12.2023г., издадена на основание чл. 84 от Закона за държавния служител от Главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съгласно която по време на отсъствие на Директора на „Дирекция по труда“ Хасково, за периода от 06.12.2023г. до 10.12.2023г., неговите функции се изпълняват именно от издателят на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация, а в ал. 2 на чл.

4

84 от Закона за държавния служител е посочено, че заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител.

Видно от цитираните разпоредби, следва да бъде обоснован извод, че компетентен да издаде заповед за заместване, в отсъствие на държавен служител, какъвто е и Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, е органът по неговото назначаване, който в случая, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Приет с ПМС № 313 от 5.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) е Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Приет с ПМС № 313 от 5.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) При отсъствие на директора на дирекция „Инспекция по труда“ неговите функции се изпълняват от определено от изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай. Разпоредбата е императивна и не предвижда делегиране на това правомощие от изпълнителния директор на друг служител от състава на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В настоящия случай Заповед № ЧР – 868/04.12.2023г., с която е оправомощен издателят на наказателното постановление, е издадена от Главен секретар при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, което обосновава извода, че процесното Наказателно постановление № 262300267/07.12.2023 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател, е издадено от лице, което не притежава материална компетентност за издаване на наказателни постановления, което обуславя неговата незаконосъобразност и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание, без да бъде разглеждан спорът по същество и без да бъдат обсъждани ангажираните с жалбата твърдения, за допуснати нарушения по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

С оглед липсата на предвидена законова възможност за делегиране на правомощията по чл. 84 от Закона за държавния служител за определяне на заместник на директора на дирекция „Инспекция по труда“ при негово 5 отсъствие, от лице различно от органа по назначаването, който е Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на друг служител от състава на изпълнителната агенция, което следва и от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е ирелевантно дали е налице упълномощавана от страна на органа по назначаването – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, тъй като липсва възможност за такова делегиране на права.

Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б.

„а“ ЗАНН, съгласно която ръководителите по буква „а“ - ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.

В настоящия случай с Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Приет с ПМС № 313 от 5.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) – чл. 5, ал. 2, т. 17, именно Изпълнителният директор осъществява функциите на административнонаказващ орган и той, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН може да възлага правата си на определено от него длъжностно лице, когато това е предвидено в съответния закон, указ, в случая с Постановление на МС, с което е приет Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник.