Решение № 19500 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19500 гр. С., 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110149846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Н. ЙО., И. Я.

Х. и Х. Я. Х., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при разделност на дълга, при квоти 4/6 за Д. Н. ЙО., и по 1/6 част за И. Я. Х. и Х. Я. Х., обща сума в размер от 5689,67 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.

С., ж.к. „С.“, бл. 28, вх. В, ет. 3, ап. 37, аб.№ ,,,, през периода от 1.05.2020г. до 30.04.2022г., обща сума в размер от 24,01 лв. – главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници считано от датата на подаване на исковата молба – 7.09.2023г. до окончателното плащане, обща сума в размер от 909,06 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2021г. до 21.08.2023г., и обща сума в размер от 5,40 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.09.2020г. до 21.08.2023г.

В исковата молба, уточнена с допълнителни молби, ищецът излага, че в качеството си на съсобственици на процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна 1 топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба ответниците И. Я. Х. и Х. Я. Х. се позовават на извършени от тях откази от наследството на наследодателя длъжник за вземанията Я.

Х. Х.. По същество ответникът И. Я. Х. излага и доводи, че изискуемостта на вземанията на ищеца не е настъпила. Ответницата Д. Н. ЙО. оспорва исковете с твърдение за извършени от нея плащания в погашение на дължимите суми. По тези съображения молят за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако 2 имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая не е спорно и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 37 в гр. С., ж.к. „С.“, бл.

28, вх. В, ет. 3, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ ,,,. Видно от представен по делото Нотариален акт № 122, том II, рег.№ 15240, нот.дело № 359/2000г. на нотариус Борис Я., Я. Х. Х. и ответницата Д. (предишно име Д.) Н. ЙО. са придобили процесния имот по силата на сключен на 9.06.2000г. с Николай Борисов Гелебешев договор за покупко-продажба. Доколкото няма данни да са се разпоредили с имота, вкл. да са учредявали вещни права на ползване на трети лица, двамата като титуляри на правото на собственост, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, са били потребители на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през исковия период.

По данни от представено удостоверение за наследници, издадено на 22.12.2023г. от Столична община, р-н „Триадица“, Я. Х. Х. е починал на 6.07.2023г., оставяйки за наследници по закон ответницата Д. Н. ЙО. (негова съпруга), и другите двама ответници И. Я. Х. и Х. Я. Х. (синове). От представени 2 бр. съдебни удостоверения съответно с изх.№ 86846/19.10.2023г. и с изх.№ 86852/19.10.2023г., издадени от СРС, 91 с-в, се установява, че И. Я. Х. и Х. Я. Х. са извършили откази от наследството на Я.

Х. Х., вписани в специалната книга на съда. С оглед извършените откази, по арг. от чл.

53 ЗН всички активи и задължения на наследството на починалия, в т.ч. произтичащите от договора за продажба на топлинна енергия, са преминали в 3 патримониума на Д. Н. ЙО., поради което единствено тя се явява пасивно легитимирана по исковите претенции на ищеца. По отношение на ответниците И. Я. Х. и Х. Я. Х., за които не се установява нито да са били потребители на топлинна енергия през исковия период, нито да са длъжници на основание наследствено правоприемство, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не ангажира доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; протокол за неосигурен достъп), както и са приети заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия, като поради наличието на инсталирана еднотръбна отоплителна инсталация няма сключен договор с ФДР, а разпределянето на потребената енергия е извършвано от топлопреносното дружество на база съотношение между коригиран отопляем обем на имота и коригиран отопляем обем на СЕС. Съгласно изводите по експертизата количеството потребление е правилно отчитано и остойностявано, при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба за топлоснабдяването № E-РД-04-1/2020г. Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер 4 периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите нормативи за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните собственици. Разходваната топлинна енергия за отопление на имота е измервана на база съотношение между коригиран отопляем обем на имота и коригиран отопляем обем на СЕС. По отношение потребената топлинна енергия за БГВ експертизата констатира, че потреблението по това перо е остойностявано на база брой обитатели, поради липса на монтиран водомер, при трима обитатели и нормативно приет разход от 140л. на денонощие за един обитател. Видно от представен протокол от 23.05.2021г., до процесния имот не е бил осигурен достъп на представител на ищцовото дружество за отчет, като не се установяват и подадени от страна на потребителя данни за промяна броя на обитателите след завеждане на партидата на имота на името на ответницата.