Разпореждане № 42375 от 23.12.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 42375 гр. София, 23.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110165101 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на [ФИРМА] срещу [ФИРМА] и ЯВ. ИВ. АЛ. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания:

- за сумата от 16 959,15 евро, представляваща главница по договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6627 с нотариална заверка на подписите, сключен на 24.01.2020 г. между [ФИРМА] /понастоящем [ФИРМА]/, в качеството на заемодател, [ФИРМА] в качеството на заемател и ЯВ. ИВ. АЛ., в качеството му на солидарен длъжник;

- за сумата от 4 978,71 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2020г. до 14.09.2021г.

- за сумата от 19 552,33 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. ( c) и (d) от договора за заем Бизнес кредит клиентски № 6627 с нотариална заверка на подписите, дължима за периода 14.07.2020 г. – 14.09.2021 г.

,ведно със законната лихва и разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави.

В случая заявителят претендира заплащането на неустойка в размер на 19 552,33 евро, начислена с оглед забава на длъжника относно изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено задължение по процесния договор за заем /без същите да се конкретизират/, т.е. неизпълнение на съответната дата на падеж. Неустойката е определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по заема, независимо дали последният е усвоен изцяло. Съгласно чл. 2.3, б.

(d) от процесния договор за заем неустойката се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни, т.е. не е определен и предвиден краен предел на дължимата неустойка.

Съгласно разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от 1 разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

В процесния случай неустойката е уговорена като компенсаторна – при забава в изпълнението на което и да е имуществено или неимуществено задължение от страна на заемополучателя, като в този случай е дължима неустойка, определена в размер от 0,27 % на ден върху сборът от цялата непогасена част от всички просрочени дължими суми за главница, лихва, неустойки и други такси и разноски по договора за заем, като изрично е посочено, че неустойката се изчислява върху цялата непогасена сума по заема, независимо дали последният е усвоен изцяло.

Съдът намира, че такава уговорка се явява нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от длъжника в определен размер, без обаче да се престира насрещно, респективно да извършва допълнителни разходи по договора. Това влече неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост, доколкото води до получаването на сума, приблизително равна по размер на заетата сума. Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че не е предвиден и краен предел на дължимата се неустойката /аргумент от чл. 2.3, б. (d) от процесния договор за заем/, поради което съдът намира, че целта й излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. неустойката противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая кредиторът е обезпечил вземанията си с ипотека върху недвижим имот, което минимизира вероятността същият да търпи вреди от продължително неизпълнение и създава висока степен на сигурност, че ще получи пълно удовлетворение. В този смисъл уговорената неустойка не съответства и на размера на очакваните за кредитора вреди.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в частта за сумата от 19552,33 евро, представляваща неустойка по чл. 2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6627 следва да бъде отхвърлено.

Разноските по делото следва да се разпределят, съразмерно на отвхърлената част от заявлението.

На основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК следва да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №87495/15.11.2021 г., подадена от [ФИРМА] против [ФИРМА] с ЕИК 205969959 и ЯВ. ИВ. АЛ. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 19 552,33 евро, представляваща неустойка за периода от 14.07.2020г. до 14.09.2020г.по чл.

2.3, б. (c) и (d) от договор за заем Бизнес кредит клиентски № 6627, с нотариална заверка на подписите.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2 едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3